Както някои превръщат нациста Луков в герой, защото е бил убит от комунисти, които по идеология са терористи, така други превръщат неговите убийци в герои.

Но нито едните са герои, нито другите - все поддръжници на човеконенавистни идеологии.

Паметта за предците ни и споменът за делата им несъмнено може да се честват не с нацистки шествия на скопени от истински родолюбив историцизъм шовинисти, а с ежедневни малки дела:

?? - да изпълняваме законите на Република България

? да не търпим, когато някой ги нарушава;

? да пазим здравето на децата ни, като ги вакскнираме и ги лекуваме с медицина, а не с пиене на урина и хомеопатия;

?‍? да образоваме децата ни в духа на логиката и истинското познание, като например ги научим, че Земята е кръгла ? и наистина хора са стъпвали на Луната ??‍?

?‍??‍??‍? да работим за това България да е съвременна страна, в която всеки може да се стреми към щастие и да го постигне...

?? да празнуваме националните си празници с бъграски знамена и с благодарност към предците ни и към българските герои, а не с чужди знамена на имперски пратеници, чийто ботуши миришат.

А за убития псевдогерой нацист и неговите героизирани убийци комунисти ? се сещам само за тоя откъс:

"Дядо Петко пък имаше свое собствено отношение към смъртта. Една вечер в кръчмата аз чул недочул че в мое отсъствие се поминал един бай Стоян, попитах:

- Абе, верно ли, че бай Стоян починал?

- Верно - каза бай Петко - Ама той беше много лош човек.

- Де бе, Петко, умрел човекът! - обади се някой жалостиво.

- Е като е умрел, да не е станал по-добър - съкруши присъствуващите дядо Петко."

Георги Данаилов,

"Къща отвъд света"

*Коментарът е от фейсбук