Онзи ден Париж отзова посланика си от Рим. Предишния път това става през 1940 г., когато Мусолини обявява война на Франция. Но не е ли смешно да се късат дипломатическите отношения баш сега, когато двете държави са почти една, благословена част от единна Европа, в която няма граници, но пък има обща конституция,

обща валута,

общ парламент и

дори обща черна

овца – Гърция

И понеже всичко е общо, двете италиански партии на власт подкрепиха френските „жълти жилетки“, които от три месеца клатят френския президент Макрон с улични протести. В ЕС това би трябвало да е напълно в правилата на играта. Смешното е, че сега ролите се размениха - италианските евроскептици се оказаха интернационалисти, а глобалистът Макрон - докачлив националист.

Явно обстановката се изнервя, тъй като евроизборите през май надвисват със страшна сила и старите улегнали партии са станали много докачливи, защото знаят, че ще пострадат. Новите пък търсят приятели по чуждите дворове, а горката партия на Макрон е най-зле, защото хем е нова, хем я очаква голям бой.

Както е известно, двете управляващи партии в Италия са евроскептични „популисти“ – движението „5 звезди“ с лидер Луиджи ди Майо и Северната лига с лидер Матео Салвини. И двамата са заместник министър-председатели.

Ди Майо започна

флирт с лидерите на френските “жълти жилетки”,

които смятат да участват в евроизборите с оформящото се движение “Референдум по гражданска инициатива”. Както знаем, Брюксел най мрази референдумите. В Европейския парламент “5 звезди” членува в групата “Партия на свободата и пряката демокрация” заедно с партията на британския евроскептик Найджъл Фараж. Щом Великобритания напусне ЕС, групата вероятно ще остане без достатъчно мандати, за да оцелее. Затова Ди Майо търси попълнение сред французите. Проблемът е, че исканията на ”жълтите жилетки“ засега са левичарски, а “5 звезди” е по-скоро дясна партия.

Северната лига е пък подчертано дясна и затова Салвини се опитва да влезе в съюз с френския Национален фронт на Марин Льо Пен и да създаде нова група в Европарламента - “Лига на лигите”. Надеждата е към нея да се присъедини и унгарската партия ”Фидес“ на Виктор Орбан. Така “Лигата на лигите” може да обедини всички популисти и националисти и да оспори двете традиционни лидерки – ЕНП (Европейската народна партия) и социалдемократите.

Уви,

националпопулистите са толкова омешани,

че приличат на Волен Сидеров, ако съберем наведнъж всичките му политически идентичности през годините. Цялото ветрило. Едни са леви, други са десни, а трети са “в преход”, както се казва при смяната на джендъра по оперативен път. Единственото, което обединява всички тези партии и движения, е, че Джордж Сорос не ги харесва.

Тогава

какъв е този нов призрак, който броди из Европа?

Ляв, десен или нечуван досега тюрлюгювеч? Отговора намираме в най-новата статия на идеологическия благодетел Джордж Сорос във финансирания от него сайт “Проджект синдикат”, озаглавена “Европа, събуди се!”

(https://www.project-

syndicate.org/commentary/

political-party-systems-

undermining-european-

union-by-george-

soros-2019-02).

Тя започва с тревожните слова:

“Европа се движи към забвение и народите на Европа трябва да се събудят, преди да е късно. Ако не го сторят, Европейският съюз ще повтори съдбата на Съветския съюз през 1991 година. Нито лидерите, нито обикновените граждани разбират, че ние преживяваме революционно движение, че възможностите са много и че евентуалният резултат е крайно много несигурен...”.

Според Сорос на евроизборите “антиевропейските сили” ще имат нечестно конкурентно предимство. Една от причините е “остарялата партийна система, която преобладава в повечето европейски страни”. Другата е, че няма инструменти за дисциплиниране на страните членки, които нарушават принципите, на които е основан ЕС.

Значи на Европа са нужни нови партии и нови наказания, с които да се вкарват партиите в новите релси. И кои са те? “Партийната система на отделните държави – пише Сорос. – отразява различията, които имаха значение през XIX и XX век, като например конфликта между капитала и труда. Но този разлом, който има значение днес, е между про- и антиевропейските сили”.

Вече не трябва да има леви и десни партии,

а про- и антиевропейски. Това е новият коловоз. Преди 20 години всеки политик би се изсмял. Но след десетилетия политически инженеринг социалдемократическите партии в Европа изоставиха лявата си ориентация и приеха новите ценности - джендърните свободи, политиката на идентичностите, и така наречения “интерсекционализъм” - малко позната у нас идеология, чиято цел е пълен хаос.

Трябва да благодарим на Сорос, че най-сетне вдигна завесата и видяхме каква е схемата. Не че е нещо ново, но вече е официално. Видяхме за какво бяха похарчени стотици милиарди за фондации и защо се произведоха десетки пластмасови “граждански общества”, в които няма ляво - дясно.

Много ясно, че това не се отразява здравословно на старите партии. Например в миналото в Германия ХДС/ХСС и ГСДП вземаха общо над 80 на сто от вота, докато днес анкетите им дават около 40 на сто. Интересното е, че между близнаците ХДС и ХСС (баварския филиал) зейна разлом и не се знае дали няма да има развод. Във Франция социалистическата партия буквално се самоуби, а дясната републиканска партия - наполовина. Направиха си го сами и нарочно.

Левите изпаднаха в кома в Италия, Холандия, Австрия, Полша, Унгария, дори в Скандинавския полуостров губят позиции. В момента групата на социалисти и демократи има 187 мандата в Европарламента, от тях автоматически ще отпаднат 20 заради напускането на британските лейбъристи и още поне 30 заради очаквания срив през май. Групата, която до 1999 г. доминираше Европарламента, още тази пролет ще се свие до една седма от мандатите!

Групата на ЕНП вероятно ще загуби около 40 мандата и ще спадне до около 180. Общо двете управляващи групи ще имат около 300 депутати от 705 мандата. Значи в бъдеще ще им трябва и трета, а може би и четвърта партия, за да направят мнозинство! Това вече ще е друг Брюксел, който най-сетне ще заслужи архитектурния замисъл на парламентарната сграда – недовършена Вавилонска кула.

Но най-интересното е

в какви дупки ще хлътнат останалите 400 мандата в Европарламента

Очакват се нови съюзи, нови групи и много движение. И нищо чудно, че лидерите на малките български партии въртят ушите като вентилатори. Например партията "Воля" на Марешки предпоследно ще прави нова коалиция с блуждаещи елементи от Реформаторския блок, ДОСТ, земеделската партия “А. Стамболийски” и “Обединена социалдемокрация”. Патриотите май няма да са заедно за евроизборите, а ако и трите им основни партии успеят да класират по един – не се знае дали ще са в една и съща европейска група. Къде ще се класира Бареков? Обществото тръпне в очакване.

Както пише Сорос – моментът е преходен и революционен. Още на 27 май Европа ще се събуди коренно различна, а през септември ще стане ясно, че е пак същата.