Голямата надежда на българския тенис Александър Лазаров преди дни изигра на родна земя най-важния мач в кариерата си и в "Арена Армеец" постигна победа над поставения под номер 5 - Лука Вани.

"Спасих два мачбола в третия сет и направих обрат - сподели Лазаров пред "168 часа". - Не вярвах, че съм способен да го направя на такава сцена пред толкова голяма българска публика."

Дни преди началото на Sofia Open Алекс се разболява тежко и се налага да влезе в болница, което той твърдо отказва.

"Тренирах много добре по време на подготвителния период, след което обаче се разболях - разказва Лазаров. - Не знаех до каква степен ще мога да покажа 100% от това, което мога, но се абстрахирах от негативните мисли и дадох всичко от себе си. Никога няма да забравя подкрепата, която получих от публиката, настръхвах всеки път, в който скандираха името ми, и ако не бяха те, може би нямаше да успея да спечеля тези мачове."

Младата надежда на българския тенис влиза за първи път в залата, когато е 5-годишен, но в това няма нищо случайно. Баща му Красимир е бивш дългогодишен национален състезател, а дядо му е един от основателите на тениса в България.

"Като цяло бях заобиколен от тенис и нямаше как да не опитам и аз, но не съм мислил, че ще ми хареса до такава степен, че да не мога без него", спомня си Александър.

Въпреки силната любов към тениса не липсват и трудностите. В един такъв момент

Лазаров почти слага край

на 15-годишния си труд на корта

"Преди година минах през един период, в който не бях на себе си, психически бях зле и нищо не се получаваше - споделя Алекс. - Трябваше ми доста време, за да осъзная някои неща и да намеря правилния начин, по който да провеждам тренировките си."

Днес, година по-късно, той смята, че е взел правилното решение.

"Щастлив съм от това, че успях да се стегна и не се отказах, защото в един момент разбираш, че всички жертви и трудни моменти са си заслужавали, както стана на тазгодишното издание на Sofia Open, казва още той.

Когато е в състезателен период, Александър казва, че дните му са много кратки.

"Изведнъж не ти остава време за почти нищо, защото от сутринта си на корта, след което във фитнесзалата и оттам отново на корта - разказва Лазаров. - Но в крайна сметка няма как да бъде по друг начин, ако искаш да имаш резултати. На мен лично ми се събират около 5-6 часа на ден интензивна тренировка, което може да не звучи внушително, но физическото и психическото натоварване са големи."

Донякъде той свързва

това със своята импулсивност

"Понякога мога да бъда много труден за разбиране, особено ако питате баща ми, който е и мой треньор - обяснява с чувство за хумор Алекс. - Играехме много мачове с него, когато бях по-малък. Винаги ме биеше и помня как плачех, защото най-много исках да го победя него."

След тениса другата му голяма любов са животните.

"Много обичам кучета, дори си имам една малка топка косми йоркширски териер - споделя той. - Това е най-сладкото нещо, което някога съм виждал."

В името на своето развитие в тениса Лазаров отказва няколко доста примамливи предложения от чужди университети.

"Докато се състезавах за юноши до 18 години, успях да пробия в първите 100 в света, записах участия на "Уимбълдън" и "US Open", след което започнаха запитванията от различни университети като "Харвард" и "Уейк Форест", разказва Алекс.

Колебаел ли се е Алекс дали да откаже предложенията им, четете в печатното издание на "168 часа".