Според някои анализатори структурата, свързана с ДЛРСМО, е крайно остаряла. Изследователите Бруно Тертре и Франсоа Хейсбур от Фонда за стратегически изследвания смятат, че "равновесието на силите" вече не е такова, каквото е било във времето на Студената война, когато стратегическият паритет между двата блока е постигнат чрез вертикална еквивалентност на всяко симетрично равнище според броя на разположените ракети.

В периода след края на Студената война, в началото на 90-те години, Китай едва набира сила. Той не е нито икономически гигант, нито военна държава. Сега той има средства за разработването на собствени ракети със среден обсег, тъй като за разлика от САЩ и Русия не е обвързан с договора, пише Силвия Кауфман в "Монд". Според нея договорът не е актуален и защото в САЩ е променена представата за истинската стратегическа заплаха за САЩ, която днес се свързва с Китай.

Третият фактор, който прави договора остарял, е новата асиметрична система на отбрана. "Днес ситуацията е по-сложна, а въоръженията – по диверсифицирани - казва Уилям Бърнс, бивш високопоставен американски дипломат, днес президент на Фондация "Карнеги". Новите заплахи са асиметрични - киберпространството, новите ракетни системи и високите технологии.