27.10. е най-рискованият ден - двама руски капитани заповядват изстрелване на ядрена ракета, третият отказва

Въпреки деветкратното военно превъзходство на САЩ съветският ръководител заповядва операция “Анадир”

Кенеди предлага на Хрушчов да изтегли бойната техника, а той ще премахне американските “Юпитер” от границата на Турция със СССР

Светът преживява 13 фатални дни през октомври 1962 г., в които всеки момент може да избухне ядрена катастрофа. Кризата е наречена от руснаците Карибска, от американците - Кубинска ракетна, а от Фидел Кастро - Октомврийска.

СССР дислоцира военна техника и ядрени бойни глави в Куба в продължение на 5 месеца през 1962 г. под носа на Вашингтон, без ЦРУ да разбере. Когато в средата на октомври същата година американски шпионски самолет U-2 заснема площадки със съветски ракетни установки, способни да носят ядрени бойни глави,

директорът на

ЦРУ Джон Макън

веднага докладва

на президента

Джон Кенеди, макар че няма информация дали ядрените глави вече са доставени и колко време е нужно да бъдат монтирани, в което САЩ да могат да реагират и да предотвратят сблъсъка.

Всичко започва през май, когато Никита Хрушчов решава да изпрати ракети в Куба, въпреки че САЩ превъзхождат СССР във военно отношение и имат около 9 пъти повече ядрени бойни глави, междуконтинентални балистични ракети и ядрени подводници. Напълно съзнаващ този факт, съветският ръководител дава началото на тайната операция "Анадир" на 13 юни 1962 г. В нея са посветени тесен кръг военни и висши партийци. На по-ниските нива е съобщено, че започва стратегическо учение в Сибир.

Хрушчов е недоволен от разположените американски ракети "Юпитер" в Турция близо до съветската граница, в Италия и 60-те междуконтинентални балистични ракети "Тор" до Нотингам, Великобритания.

В отговор на това

Москва изпраща

в Куба 42 ракети с ядрени бойни глави

и техническо оборудване. Дислоцирани са една мотострелкова дивизия, три ракетни полка, общо 12 ракети със среден радиус на действие (2000 км) Р-12 и 24 ракети Р-14 с увеличен до 4000 км радиус на действие. На ракетите са разположени 60 бойни глави.

Така руснаците могат много лесно да изстрелят ядрено оръжие срещу САЩ. Няколко дни след като разбира за тайните военни маневри, президентът Джон Кенеди прави обръщение по радиото и телевизията, в което съобщава за присъствието на съветските войски. И поставя "карантина" - мислена линия от 926 км от границата с Куба, в която

американските кораби претърсват

за противникови

ядрени подводници, а самолети кръжат, за да ги засекат. В същото време към Куба пътуват търговски кораби на социалистическия блок, ескортирани от съветски подводници.

Светът е на косъм от катастрофа.

Най-рискованият ден, в който Земята можеше да бъде опустошена, е 27 октомври. Години по-късно морякът от една от подводниците Вадим Орлов разказва, че на този ден един от командирите му наредил да подготви пускането на торпедо с ядрен заряд. Но по правилник трябвало разрешението и на тримата капитани на борда. Двама се съгласили, но третият - лейтенант Василий Архипов, отказал да одобри изстрелването.

На същия ден започват дипломатически совалки. Американският министър на правосъдието

Робърт Кенеди,

брат на президента, осъществява тайна среща със съветския

посланик във Вашингтон. Той предлага сделка - изтегляне на руските ракети от Куба срещу извеждане на американските от Турция.

Пак на ключовия за кризата 27 октомври Фидел Кастро заповядва на противовъздушната отбрана да сваля нископрелитащите американски самолети. А руснак нарежда да се изстреля ракета земя – въздух SA-2 по самолет U-2 и той се разбива. Пилотът майор Андерсън загива. Това е единствената американска жертва. Но загиналите руснаци са 64-има души, съобщиха руски източници от военното министерство преди година и половина.

В своята книга "Тринайсет дни" Робърт Кенеди дава подробности за намеренията на американците. "Отначало всички бяха единодушни, че трябва

да нападнем рано на следващата сутрин

с бомбардировачи

и изтребители

и да унищожим установките за ракетите земя–въздух - пише сенаторът и правосъден министър от известната фамилия. - И отново президентът възпря всички. "Не ме притеснява първата стъпка – каза той, – но и двете страни ще преминат към четвърта и пета стъпка, а шеста няма да има, тъй като няма да има кой да я направи. Да не забравяме, че поемаме по изключително рискован път."

В крайна сметка разумът надделява и кризата е решена по дипломатически път.