"Ако можех, щях да удуша Калина Илиева! Тя съсипа бизнеса, семейството, живота ми! Разорен съм! Банките ме заплашват непрекъснато. Не мога да нахраня животните. Продават имуществото ми безценица. Няма с какво да обличам децата си. Майка ми вдига кръвно всеки път, когато у нас идват прокурори" - разтреперан разказва фермерът Васил Николов. Той е една от жертвите от ерата на бившата шефка на ДФ "Земеделие". Негова фирма е поставена в т.нар. черен списък, когато някогашната сътрудничка на зам.-шефа на фонда и ръководител на Програмата САПАРД Константин Паликарски отговаря за сигналите до ОЛАФ. След дълги проверки Апелативната прокуратура в София постановява, че Николов не е извършил престъпление. Заключението е, че животновъдът е жертва на недобросъвестни чиновници. Те умишлено и чрез невярна информация го поставили в Книгата на длъжниците, Фондът обжалва. Фирмата му и до днес стои в черния списък. "Системата" е задействана и държавни съдебни изпълнители идват да описват имуществото му. Вече са продадени 30 дка земя в Земен. Парадоксът е, че фирмата "ВМХ-СДРУЖЕНИЕ" ООД - гр.Земен е показвана на чуждестранни гости като образец за постигнатото с европейските пари в България. Стопанството е сред 25-те български фирми, които имат право да изнасят за Общността. В модерната

овцеферма с 1500 животни

мандрата за екологичночисти продукти и кравефермата с породисти швейцарски крави идват на визити зам.- министри и делегации от ЕС.
Въпреки това собственикът на това истинско животновъдно бижу Васил Николов е пред разорение и напълно отчаян.
""Помогнете ми, ако можете!" - казва фермерът след пуснато от в."168 часа" съобщение на http://www.168chasa.bg/, че издирва пострадали от действията на бившия изпълнителен директор с фалшива диплома Калина Илиева.
 "Бях оклеветен от някой ?!? от ДФ "Земеделие" и неправилно включен в списъка на "лошите длъжници". Всички проверки, направени от прокуратурата (Окръжна, Апелативна и Върховна касационна) доказаха, че съм невинен! Въпреки всички мои жалби до ДФ "Земеделие" и Министерството на земеделието и храните досега никой не посмя да ме извади от черния списък, в която бе поставена фирмата ми. Понятно защо, ако се съди от случващите се напоследък "интересни" събития около една "уникална" личност" във фонда. Никой не смеел да се противопостави на Калина Илиева, защото можело да бъде предаден на ОЛАФ или ДАНС, твърди бизнесменът.
През юни 2006 г. Васил Николов сключва договор с фонд "Земеделие" по програма САПАРД, след като ВМХ-СДРУЖЕНИЕ ООД спечелва проект за 1 919 201 лв. Николов и съдружникът му правят ферма с 1350 овце. Дават работа на 18 души. Трябва да получи 50% субсидия. Останалите пари са от

банкови заеми

Късметът му не проработва. След смените на върха във фонда през 2007 г. при него идват експерти за проверка. Те поставят въпроса защо са построени две санитарни сгради, твърди той. В скромните, но спретнати къщички и до днес живеят гледачите на животни. Постройките са включени в документацията още при кандидатстването и одобряването на проекта. Неизвестно по какви причини при еднаот проверките се решава, че постройките са ненужни и има нарушение на договора.
"Не мога да проумея как първо ми одобряват проекта, а след като го изпълнявам по зададените параменти, изведнъж намират нередности. Единият отдел във фонда не знае какво прави другия! - недоумява Васил Николов.
През 2008 г. срещу фирмата му е образувана преписка. Проверяват БМХ-СДРУЖЕНИЕ за използване на документи с невярно съдържание при кандидатстването за безвъзмеднта помощ. Николай Цветков, прокурор при Окръжната прокуратура в гр. Перник отива на място в овцефермата, придружен от представител на Икономическа полиция. Прокурорът вижда, че  т.нар. санитарни помещения се ползват от гледачите на животни. Проучват се и други факти, посочени като съмнителни в доклад на ДФ "Земеделие". При първата проверка експерти от фонда забелязали, че елекрически двигател и някои други части на фуражомелка за 11 000 лв. са произведени преди 1999 г. и не са боядисани със същата боя като останалите елементи. Чиновниците се усъмняват, че фермерът е замесен в схема, като тази на "Стойков-Николов". Купуваш машина на старо, отчиташ я като нова и прибираш разликата в парите. БМХ-СДРУЖЕНИЕ прави рекламация пред фирмата вносител и всички елементи са подменени с нови, се казва в документ на Пернишката окръжна прокуратура.

Проверката на прокурора

и полицията е категорична: престъпление няма. "Проверяващите експерти от фонда написват протоколите от проверката с молив, след което съставят в София окончателния протокол - пише прокурор Николай Цветков в постановлението си.- От събраните при проверката доказателства може да се стигне до извода, че служители от ДФ "Земеделие" умишлено са посочили в доклада невярна информация, за да се спре изплащането на останалата сума по инвестицията". Прокурорът отказва да образува досъдебно производство по доклада на фонда.
Месец по-късно зам.-апелативният прокурор Галина Стоянова на София потвърждава постановлението на колегата си от Перник. Тя подчертава и, че експерти от ДФЗ не са отзовали на предложението за съвместна проверка с прокуратурата.
Предприемчивият фермер, който вече е направил модерната си овцеферма, успява да получи парите по субсидията. За да се случи това, по принцип се подписват много служители и самият изпълнителен директор на ДФЗ. Юристите от фонда продължават да обжалват постановленията на прокуратурата. Тогава започват

истинските неприятности

на животновъда, които по-късно ще го изправят на ръба на отчаянието. Срещу него се изправя държавната машина с цялята си сила. ДФ "Земеделие" иска да върне дадената субсидия от 762 797 лв.,защото парите били отпуснати неправомерно на фермера. Николов вече е вкаран в Книгата на длъжниците по САПАРД.
По жалба на фонда Софийската градска прокуратура започва разследване срещу неизвестен извършител, отпуснал парите на частната фирма, личи от удостоверение на прокуратурата от 13 октомври 2010 г. Собственикът й Васил Николов е разпитван по делото, но само като свидетел, се казва в документа.
"Паликарски беше юрист. Знаеше как да направи врътка и поиска връщане на получените пари на основата на извлечение от банковата ни сметка. Целта беше да се докарат пред ОЛАФ - ние правим проверки, разследваме фирмите и си връщаме парите. Това е докладвано пред службата за борба с измами. Никой не казва на ОЛАФ впоследствие за заключенията на прокуратурата, че не съм виновен", разказва Васил Николов.
Междувременно ДФ "Земеделие" забавя с 11 месеца плащането и на друга фирма на Николов - ВАМИД 2002,  направила крафевеферма. Основанието е, че е свързана с проверяваната ВМХ-Сдружение.
От фонда настояват чрез съда фирмата-длъжник да си върнат субсидията. Съдът решава това да стане. Изваден е изпълнителен лист и от 21 декември 2010 г. е започнала публична продан на недвижимите имоти. Николов не е обжалвал официално, твърди държавен съдия изпълнител Десислава Дамянова. Фермерът протестира пред шефа на фонда и министъра, защото смята, че е жертва на чиновници. Той настоява фирмата да бъде извадена от черния списък и 

да си получи оставащите

пари по субсидията - над 145 хил. лв. Истината е, че не съм бил само свидетел в досъдебно производство. 
"При кого ли не съм ходил да обяснявам проблема си - Станишев, Меглена Плугчиева. Отидох и при Калина Илиева. Тя смачка човешкото ми достойнство. Руга ме, говори ми на "ти": "Ти какво правиш тук?". Никой не смееше да й каже нищо, защото я назначил Бойко Борисов. Питам: "Какво става с фирмите, които без основание са били поставени в черния списък? Как така клеветиш човека? Никой не е изваден до момента от този списък, въпреки че някои като мен само са били свидетели по дела - твърди Николов. Допълва: Сега смятам да отида при Бойко Борисов. В него ми е надеждата."

Мая Радковска, главен експерт в отдел "Европейско финансиране":

Вадим от "черния списък" след решение на съда

По случая има установена нередност. ДФЗ ще се съобрази с решенията на съда. В момента се водят граждански дела и има наказателни производства. След като приключат, фондът ще се съобрази с решението на съда. Няма да спрем да разглеждаме случая и при най-малката индикация, че може да бъде намален дългът, ще бъде намален.
Изваждане от Книгата на дължниците може да стане по два начина. Единият е получателят на евросредства да си плати дълга. Другият - когато приключи наказателната процедура. независимо срещу кого се води досъдебното производство - дали срещу конкретна фирма, или неизвестен извършител. От това може да се прецизира какъв е нередният разход.
В случая с фирмата ВМХ-СДРУЖЕНИЕ наказателната процедура все още не е приключила. Когато има регистриран дълг започват стъпки за неговото възстановяване. Предупреждаваме бенефициента, че фондът ще предприеме всички действия, ако той във срок не възстанови сумата, която му е дадена. След това се пристъпва към издавене на изпълнителен лист и НАП започва изпълнителното производство. Бенефициентът може да използва всички правни механизми да спре изпълнителното производство по съдебен ред и Васил Николов се е възползвал от тях. ДФЗ не може да приключи нередността, докато тече наказателното производство.

19 месеца разглеждали проект

Диян Мицов, собственик на фирма "Корина Експорт", построила фотоволтаична централа със собствени средства в с.Червен, се обади в "168 часа", за да разкаже своята история. Още по времето на Калина Илиева фирмата на съпругата му Сашка - "Слънчева сила" кандидатства за финансиране с проект за изграждане на фотоволтаична централа в землището на с.Табачка, община Иваново, Русенско. След 19 месеца получава отказ от фонда. Мотивът е, че освен "Слънчева сила" още две други дружества са кандидатствали с имоти, които се в същия масив на селото. Терените "били собственост на Диян Мицов и Сашка Мицова".
"Това не е вярно - твърди Мицов в жалба до шефа на ДФЗ. Фирмата му "Корина Експорт" продала тези терени на двете компании. Той прилага нотариални актове.
"Когато сме правили сделката не съм и знаел, че купувачите на земите планират да развиват бизнес с възобновяема енергия", разказва Мицов пред "168 часа". Въпреки, че трите дружества са в един масив и са кандидатствали с идентични проекти, те са независими едно от друго. "Чиновниците от фонда са работили със затворени очи. Не са проверили собствеността. Ако някой е бандит в държавата, да не приравяняват всички останили хора с тази група", обяснява Мицов. Той настоява заповедтта за отказ на финансиране да бъде отменена.

Крият истината около дипломата
Министерството я пита дали да разкрие с какви документи е легализирала образованието си

Близо месец, след като в Германия разкриха фалшивата диплома на Калина Илиева, Министерството на образованието, науката и младежта (МОНМ) отказва да даде отговор на в."168 часа", от които да стане ясно кой и защо е признал фалшификата у нас. На 8 ноември 2010 г. "168 часа" изпрати до МОНМ Заявление за достъп до обществена информация. Сред въпросите, на които търсехме отговор бяха - номерът на немските дипломи на Калина Илиева за бакалавър и магистър, както и какви документи е представила бившата шефка на фонд "Земеделие", за да бъде легализирано висшето й образование от Германия с удостоверение номер 37-56/11.09.2008 г.
След като изтекоха законните 28 дни, от МОНМ изпратиха отговор до "168 часа". Парадоксално е, но в него се казва, че за да получим достъп до исканите данни, трябва да има съгласието на Калина Илева. МОНМ уточнява, че питането на "168 часа" е прехвърлено към Националния център за информация и документация, който се занимава с легализиране на дипломи. Интересно е, че чиновниците цитират чл. 31 от Закона за достъп до обществена информация. Според него се иска съгласието от трети лица, но не и когато има "наддеделяващ обществен интерес" от разкриването на информацията." Аферата "Илиева" е именно такъв казус. Учудващо би било Илиева да даде картбланш за предоставяне на тази информация, при положение, че срещу нея междувременно започна прокурорска проверка за съзнателно ползване на фалшифицираната диплома.
"От юридическа гледна точка сме направили това, което сме сметнали за необходимо. Ако не сме спазили закона, потърсете си правата по съответния ред в съда.- каза пред "168 часа" Вержиния Цанкова, главен секретар на Център за информация и документация към МОНМ.
Така и смятаме да направим.

Адвокат Дарина Палова, Програма Достъп до информация:

Има мълчалив отказ

С последните изменения  в Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ от декември 2008 г. беше регламентирана хипотезата на т.нар  "надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията". По този начин се създаде възможност за прилагащите закона служители сами да извършват преценка за това кое е по-важно - да  дадат достъп до поисканата информация, когато обществените интереси от това имат превес над интересите на конкретното лице или да откажат нейното предоставяне. За съжаление все още надделяващият обществен интерес звучи почти утопично за много от институциите, които работят със Закона за достъп до обществена информация. Ето защо, най-често разпоредбата  на чл.31 ал.5 от ЗДОИ   е нещо, което дори и не се поставя на обсъждане.
В случая едва ли е нужно да изследваме въпроса за това има ли надделяващ обществен интерес от разкриването на информация, касаеща признаване на висшето образование от чужбина на една публична личност. Нещо повече, става въпрос за публична личност, която в  продължение на повече от година е изпълнителен директор на държавна институция, осигуряваща финансови средства за подпомагане на българските земеделски производители.
 На практика Министерството на образованието, младежта и науката не е изследвало въпросната разпоредба и е потърсило съгласието на Калина Илиева за предоставяне на информацията. Дори в този случай обаче за служителите от институцията остава задължението да се произнесат по подаденото заявление. Очевидно е, че не е възможно и справедливо  да се чака  за неопределено време съгласието на третото лице. Ето защо, в закона е предвиден  срок, в рамките на който третото лице следва да потвърди или да откаже предоставянето на информация. След неговото изтичане задължение на институцията е да постанови своето решение по подаденото заявление.
 Такова решение в случая липсва, което означава, че е налице т.нар Дмълчалив отказ". Според трайната съдебна практика на Върховния административен съд мълчаливите откази на администрацията са недопустими и подлежат на отмяна.