Младежите избират социални теми, които обаче са далеч от клишето

Вероятно много от вас са чували за Банкси - графити майстор, чиито имена и рождена дата са анонимни. Знае се само, че е безумно талантлив, а неговите творби са били показвани в музеи в Лондон, Ню Йорк и дори в Лувъра. Всички българи безспорно са чували за “В крак с времето” - мотото, под което бяха боядисани войниците от Паметника на Съветската армия като Супермен, Дядо Коледа, човечето от Макдоналдс. И те като Банкси са анонимни, но също много талантливи. Нашумяха през юни 2011 г. точно с “Героите на нашето време”. Тогава са ученици на прага на студентския живот.

“Ние се познавахме от гимназиите и бяхме приятели. Учехме в училища за изкуства”, уточняват от групата. С времето обаче към тях се присъединили хора с различни специалности и професии. В редиците им имало администратор, поддържащ сайтове, човек, който прекарва интернет и кабелна, философ, актьори, режисьори, журналисти, главен готвач също. “Той беше един от най-креативните и изигра много важна роля в групата”, казват от Destructive Creation.

“Аз бях завършил, а другите бяха в XII клас и тъкмо завършваха. Говорехме си за това, че сме в много приятен период, в който никой не те притиска да работиш и трябва да си избереш посока. Тъй като всички сме артисти, решихме да направим нещо, докато имаме време. И искахме да е такова, което да е впечатляващо, ако е на някаква социална тема”, разказва един от бунтарите.

И така започват - през януари 2011 г. правят камилите зад Паметника на Съветската армия със знамената на Израел и Палестина по повод конфликта там. През юни същата година боядисват и самия паметник, като всеки от войниците е преобразен като анимационен супергерой. Мотото под него е:

“В крак с

времето”. Но

паметникът бил

измислен дори

преди камилите

“Трупахме смелост преди това”, разказва член на групата. Първоначалната идея била да боядисат войника на върха като Супермен, но после се отказват, защото е прекалено голям и към онзи момент не можели да го направят. 

(Вижте видеото тук)

Последваха реакции от “Осанна” до “Разпни го”. Една част от хората се възхищаваха на идеята и аплодираха инициативата. CNN излъчи репортаж по повода, а същата година темата за изпит по журналистика в Софийския университет бе “Героите на нашето време”. Същата година това е най-известното нещо, излязло от България в сферата на изкуството. Бе на второ място за Street art в света и бе номинирано за “Мъж на годината”, където остана на второ място. Други пък ги обвиняваха в оскверняване на историята и паметта на руските воини. Появиха се и притеснения за отношенията между България и Русия. Сътресения имало и вътре, в групичката младежи, боядисали паметника.

“Получи се

разединяване и с

някои от хората

не си говорим

вече

Не сме се и виждали. Но не точно от тогава, а от следващите два проекта”, разказват от групата. И допълват: “Паметникът беше много успешен, 6 месеца сме обсъждали тази инициатива и знаехме, че ще има негативни реакции. Бяхме обсъдили всякакви тълкувания и реакции. Това го очаквахме. Но когато се получи толкова успешно, всеки се чувства като част от това и е много лесно всеки да си помисли, че заради него се е получило толкова успешно. Така при следващи проекти много трудно се следваше идеята на някого. Всеки иска да е неговата идея. Много показателно е, че една година след паметника не бяхме правили нищо. През 2012 г. бяхме на Sofia Design Week и участвахме само защото ни поканиха. Не се знае още колко време нямаше да направим нищо, защото всеки се успокоява след такъв успех. Всеки си казва, че е направил нещо много яко, много голямо и може би е достатъчно. Всеки си мислеше, че ако не успее да направи нещо толкова успешно като “В крак с времето”, ще е крачка назад”. На Sofia Design Week боядисват една лада. “Самата идея да е ладата създаде напрежение. Точно защото всеки имаше чувството, че заради него паметникът е бил толкова успешен и той трябва да бъде слушан, от приятели спряхме да се харесваме толкова”, спомня си човек от групата. Това е причината този проект да не бъде толкова успешен и харесван. Тогава групата се разделя с един от членовете си. През октомври участват на Sofia Contemporary. Тогава правят беседка на ул. “Ангел Кънчев” и “Патриарх Евтимий” в столицата. А този проект става известен. 

“Тя се получи много добре, но също имаше голямо напрежение между нас. Слава богу, не се отрази на проекта, но след това не сме работили вече в същия състав”, обясняват от Destructive Creation.

Вълнуват ги

важни социални

теми

А при избора на нова инициатива имат принципи - темата не трябва да бъде наложена от новините, акумулират проблема, формулират темата и търсят нещо, което символизира проблема - място или нещо визуално. Понякога преобразяват мястото или нещото, за да бъде истинско.

“В Софийския университет направихме пода на цялото фоайе със салфетки като в чалготека. Там не е пребоядисване или слагане на цвят, а поставяне на предмети в пространството, като възпроизвеждаме усещане”, обясняват от групата.

Понякога избягват символите, защото “те идеализират нещата, но те не са идеалистични. Не трябва да се очернят - да са като на Мартин Карбовски нещата, все едно всичко е супергадно. Не е, но не е и перфектно. Ако си говорим, че всичко е перфектно, ще се чудим защо в другите държави има инвалиди по улиците, а в България няма - не е защото ние сме здрава нация, а защото инвалидите не могат да излязат от вкъщи”, уточняват младежите.

Когато избират проектите си, едно от правилата на групата е да не съдят, да не сочат с пръст, да не казват кое е правилно и кое - грешно. Не искат да бъде като пропаганда. Когато видят проблем някъде, го показват. И не очакват нищо в замяна.

Във всяка акция броят на доброволците е различен. Около 10 на акция, като зависи каква е тя. Иначе през групата са преминали над 50 човека.

“Това е една от причините да сме анонимна група, защото всеки в групата, дори и за малко време да е бил, е допринесъл с нещо и не е добре един или двама, които са в момента на интервюто, да обират славата, постигната от много хора”, казва член на Destructive Creation.

Групата е предимно от млади хора.

През годините

най-младият

участник е бил

16-годишен, а

най-възрастният -

на 35

Най-вече са художници, защото започнали като артисти.

Сега групата ремонтира доброволно и безвъзмездно пейки и паркове. Обикалят с колата и където видят нещо изпочупено, го поправят и си заминават.

“Най-вероятно това щеше да е нещото, ако ни бяха хванали, след като боядисахме паметника. Но това не е идеята ни. Когато направихме паметника, го харесаха интелигентните, тези, които го разбират и знаят какво се случва по света. Но хората в “Люлин”, “Надежда”, “Младост”, повечето хора в страната не го разбират, странно им е, не биха разбрали защо е толкова известно. И причината, поради която правим пейки, е за да стигнем до тях. Това е езикът, който те разбират. По този начин всеки ден се срещаме с тях и една от целите ни е да сме здраво стъпили на земята тук, в България. Да знаем каква е реалността в България. Примерно днес, докато оправяхме пейки, някакви деца ни помахаха и казаха: “Благодарим ви, че поправихте пейките”, една баба ни каза: “Страхотни сте, кажете какво да ви взема - сладолед или бира?” и ни донесе по един сладолед. Така имаме контакт с реалните хора, които ако правим само световни неща, не бихме срещнали. И проектите няма да са толкова силни, ако не познаваме тези хора. Шансът, ако направим още веднъж нещо като Паметника на Съветската армия, този път хората в “Люлин”, които иначе биха го осъдили, ще кажат: “А, това са хората, които оправиха пейките в квартала! 

За нас хората в

“Люлин” са

толкова важни,

колкото тези в

центъра”,

казват от Destructive Creation.

Досега инициативите, осъществени от групата, са около 200, но от там признават, че не всички са толкова успешни и известни, защото невинаги успяват да улучат темата. Опитват се да поправят по 10 пейки на ден. Минимумът, който са си наложили, е 5. В редки случаи, когато вали, правят по по-малко. Избират ги спонтанно - карат с колата покварталите и където видят място със счупени пейки, го поправят. Имат и инициатива в Троян, често пътуват и извън София, където поправят счупеното.

“Идеята ни е, ако някъде са счупени нарочно (а на повечето места не е така - повечето са изгнили от времето и са се счупили), да ги поправим нарочно. Минава някой и напълно произволно чупи пейка, ние искаме напълно произволно да я поправим. Замисълът ни е, че злото, лошите хора, са успешни заради това, че не им пука и на моменти правят нещата, без да ги планират. Но доброто също може работи толкова успешно, ако не му пука”, обясняват от Destructive Creation и допълват, че хората, като видят, че пейките са поправени, се радват и ги хвалят. 

През септември

2018 г. написаха

“Цензура” на

английски език

на паметника на

Гутенберг в

Страсбург

Акцията бе срещу готвените промени при авторското право, които предстоеше да се гласуват в Европейския парламент на 12 септември. 

Вдъхновение им е Кристо и това, че той успява да реализира такива огромни и невероятни проекти по света. “Той 28 години се е борил за разрешение да опакова Райхстага, 15 години за Портите в Ню Йорк, Плаващите кейове е проект от 70-те или 80-те - нещата му се получават до голяма степен, защото не се отказва. Искаме това, което правим да е вдъхновяващо за хората - за това и искаме да стигнем до хората от кварталите, които не се интересуват от изкуство”, обясняват от групата.