Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено, Но моли, ако е възможно, само за малко да прескочи до тоалетната. Паяците са успокоени от артистичните способности на Христина и великодушно я отпращат, като дипломатично никой не тръгва да я съпровожда...

На 17 юли 1968 година шефът на контраразузнаването Григор Шопов подписва заповед за арест на д-р Радан Сарафов. Две години Държавна сигурност следи известния голям специалист по вътрешни болести, близък с целия висш ешелон на партията и държавата, лекар и на дипломатическия елит. Знае се, че е агент на чуждо разузнаване. Следи се кореспонденцията му, подхвърля му се дори дезинформация. За първи път в Източния блок, изпреварвайки дори КГБ, се използва

микровидеокамера, заснемаща всяка крачка

на доктора в кабинета и дома му

Пак за първи път ДС чете инструкциите на чуждото разузнаване, изпращани като микроточка - една люспица, маскирана като точка в статия в списание. Поставена под микроскоп, точицата се превръща в цяла машинописна страница текст. Всичко знае ДС, но не знае само на чие разузнаване служи докторът. Има съмнение за това, че е агент на френското разузнаване - учил е медицина в Париж, специализирал в Сорбоната.

На 17 юли вече не може да се чака - д-р Сарафов пътува с фалшив паспорт към границата. Григор Шопов отсича по соломоновски: не е важно на чие разузнаване служи, важно е да го арестуваме.

Когато следователят подполковник Райков му предявява обвинение по член 104 от Наказателния кодекс, д-р Сарафов изиграва истинска театрална сцена. Защото той е и артист, като всички в рода Сарафови. Негов чичо е театралната легенда за всички времена Кръстю Сарафов. Другият му чичо - македонският революционер Борис Сарафов, също е артист. Само че играе по политическите сцени и аристократичните салони на Европа. "Как шпионин?!" - роптае Сарафов, - аз съм виден лекар, лекувам дори Тодор Живков, омръзна ми комунистическия рай, не крия, че искам да избягам на Запад, паспорт си купих от един либиец..."

Дни наред доктора е костелив орех. Сменят се следователи, напредък - никакъв. Работата се усложнява от факта, че преди години

Сарафов се предоставил в услуга на

българското разузнаване

Редовно по командировки в чужбина изпълнявал задачи на Първо главно. И с Второ главно имал вземане - даване - работил сред чуждите дипломати.

Един от следователите решава да направи мръсен номер - разбира от разшифрованите доклади на Сарафов, че негова връзка с шефа му Питър Радлей, отдавнашен кошмар на българските тайни служби, е Мухата. Решава, че това е дъщеря му Христина, към която докторът изпитва особена слабост. Миладинов, ако това е истинското име на следователя, уж неволно възкликва при един разпит: "Ама как не ви беше грях, да поставите в служба на чуждото разузнаване и дъщеря си?!" Радан Сарафов скача от стола: "Не! Дъщеря ми няма никаква вина! Тя нищо не знае!"

Освен че е косвено признание за собствена вина, агентът се издава, че може да бъде

притиснат до стената

Решено е Христина да бъде доведена в София, но това не е толкова лесно. Тя е на работа в централата на ООН във Виена. Да бъде отвлечена оттам, е невъзможно. Имало е преди двадесет години там агентура на съветското разузнаване, занимаващо се с отвличания, най-добрият агент в групата бил и българин, но това били вече отдавна отминали събития. Стига се до идеята Христина да бъде примамена в приятелска държава. Чрез Външното министерство централата във Виена е подведена да командирова Христина до Сирия. За Дамаск заминават Миладинов и още един контраразузнавач. Те я посрещат на летището и се представят за дипломати, но както вече знаем, че всички Сарафови са артисти.

Артистка по ген е и Христина Сарафова

Истинските артисти усещат подсъзнателно некадърните актьори. Още на летището Христина разбира, че нещо не е наред. В българското посолство в Дамаск, седнала с агентите във фоайето на първия етаж, тя чува името Питър Радлей. Вече всичко й е ясно. С баща й се е случило непоправимото. Мухата разбира, че това са паяци, които искат да я подмамят да влезе в мрежата. Изписва на лицето си вежливост и отзивчивост, заявява, че всичко, което интересува дипломатите, ще им бъде съобщено, но моли, ако е възможно, само за малко да прескочи до тоалетната. Паяците са успокоени от артистичните способности на Христина и великодушно я отпращат, като дипломатично никой не тръгва да я съпровожда...

В тоалетната Мухата заключва вратата отвътре. Не познава помещението, което е на партера, но знае, че не може да няма някое, макар и малко прозорче. Има такова. И както обикновено тоалетните са откъм страната на задния двор. Мухата излиза през прозорчето. Озовава се в градината. Оттам - през парадния вход, без да губи самообладание, излиза на улицата... Там вече за всеки случай се затичва без посока. Както и очаква - на около двеста метра вижда над сграда развяващо се италианско знаме. Това е спасителното италианско посолство...

В ръцете на пишман дипломатите остават двата й куфара и ръчната чанта.

С тях поставят до стената доктор Сарафов, но и тогава той пак не губи самообладание. На предложението на следователя "Хайде да започнем" отвръща: "С кое разузнаване да започнем? Защото те са три... Без да броим българското!"

Може би има пето разузнаване

Сарафов е вербуван за Сикрет Сървиз от военния аташе на английската легация през 1939 година, полковник Александър Рос.

Военният аташе на Франция, майор Марсел Сима го вербува през 1948 година.

През 1956 година докторът е вече и агент на ЦРУ.

За българското разузнаване и контраразузнаване вече знаем.

Но остава една вероятност Сарафов да е работил и за албанците. Една нощ бил отвлечен от две ячки момчета и заведен неизвестно къде. Мислел, че е разкрит от българското контраразузнаване. Когато изведнъж пред него застанал Енвер Ходжа. По това време бил на приятелско посещение в България. Още сме били приятелски държави. Двамата състуденти се прегърнали и си спомнили за времето, в което синът на богатите албанци получавал кюлчета със злато, което разрязвал и разменял за франкове.

Сарафов не отваря дума пред следователите, но вероятно в началото на шестдесетте години е търсен от албанското разузнаване у нас. По това време в София работят трима от най-опитните албански разузнавачи - Нречи Риза, втори секретар в посолството, и Васко Лубоня, търговски представител, както по-късно и дипломат Бедри Хайри. Те се свързват с редица недоволни от Тодор Живков партийни дейци. Сред тях са и първите заговорници срещу Тато - забравените днес предшественици на Горуня - Цоло Кръстев - генерал Анев - Петрана и Пенчо Стоилови. Чак до 1967 година албанците работят по организиране на нелегални групи за борба с Живков и кликата му. За Тирана са работили инж. Иван Маринов, Петър Петров, Йордан Николов, Георги Кръстев и други. И тримата разузнавачи са обявени за персона нон грата в годината на ареста на д-р Радан Сарафов.

Шпионски рай

Кошмарът за българската ДС - Питър Радлей, всъщност е Петър Радоев. През 1940 година е български контраразузнавач, вмъкнал се в кревата на дъщерята на английския посланик Джордж Рендел - Ана. След Девети септември недооценен от нашите тайни служби, използвайки пребиваването си в САЩ, става невъзвращенец. Превръща се в най-ценния работник в българската секция на ЦРУ. Работи в Париж, Брюксел и Франкфурт на Майн, като пътува редовно до почти всички страни на Запада. Деен организатор на голяма част от акциите на Ленгли срещу НРБ.

"Установявай връзки с различни лица - гласи една от инструкциите на Радлей до Сарафов. - Винаги има засегнати и недооценени по достойнство. Неполучили по заслуги. Използвай самохвалството, свойствено в по-голяма, или по-малка степен на всички хора. Лесно е да поискаш от когото и да било да разкаже нещо за себе си. Особено пред тебе - ти си лекар."

Самият Сарафов разказва пред следователите:

"Нямах нужда да търся източници на информация. Те идваха при мен на прегледи. Нямаше нужда от каквато и да било изключителна находчивост от моя страна. Събеседниците ми (министри, секретари на ЦК на БКП, членове на Политбюро, дипломати - бел.моя - Б.Ц.), за да демонстрират информираността си и значимостта на собствената си персона, сами започваха разговорите. Съобщаваха ми поверителна информация - икономическа, политическа и военна. За две години съм изпратил на полковник Радлей над 120 съобщения с държавни тайни..."

Гафове влизат в христоматията на тайните служби

Бягството на Мухата става известно в средите на българските тайни служби като "Фиаското в Дамаск".

Това обаче не е единственият гаф на социалистическото ни контраразузнаване.

Пет години по-рано в службата по контраразузнаване се стига до задача да се претараши жилището на Иван-Асен Христов Георгиев, за когото вече има сериозни съмнения, че работи за ЦРУ. Живее в блок на тогавашния булевард "Заимов". Когато агентите отварят вратата на апартамента, оттам като стрела излита котката на шпионина. Започва безпрецедентна нощна надпревара на гонене и примамване на писаната. След доста време всичко свършва с хепиенд, но колкото да не личи, че апартаментът е отварян. Задачата е провалена. Години наред тая история е христоматийна за слушателите в специалната школа в Симеоново.