Генщабът и Военното разузнаване в спор защо предупрежденията не са стигнали до база “Индия”

На 18 декември в НДК журналистката Калина Паскалева представи документалния си филм "Само смелите живеят вечен живот".

"Георги Качорин, Николай Саръев, Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров. Запомнете тези имена - каза Паскалева. - Това са имената на смелостта, отекнала във вечността. Това са имената на петимата български войници, загинали в атентата срещу база "Индия" на 27 декември 2003 година. Техните души завинаги останаха в Кербала.

Точно 15 години след Черната Коледа реших да направя всичко възможно, за да разкажа за техния подвиг. И за подвига на Тодор Станков. Родната власт тогава пази странно мълчание и не успява да разсее съмненията дали Министерство на отбраната е реагирало адекватно."

На 19 срещу 20 март 2003 г. американският президент Джордж Буш-младши обявява война на Ирак, за да свали режима на Саддам Хюсеин.

Армиите на САЩ и Великобритания, подкрепяни от военни части на Испания, Полша, Дания и Австралия, атакуват Ирак по въздух, суша и море. Войната започва под претекст, че режимът създава оръжия за масово поразяване. Съюзниците така и не откриват запаси от тях, нито лаборатории за тяхното произвеждане.

Мащабната бойна офанзива официално приключва на 1 май 2003 г., но скоро след това се появява движение за съпротива и на практика военните действия не спират. Години по-късно министър-председателят на Обединеното кралство между 1997 и 2007 г. Тони Блеър заявява, че съжалява за войната в Ирак и признава, че нахлуването на американските войски и техните съюзници през 2003 г. е една от основните причини за появата и възхода на Ислямска държава.

В операцията на Коалиционните сили за стабилизиране и възстановяване на Ирак България участва от 22 август 2003 г. до 20 декември 2008 г.

Георги Качорин, Николай Саръев, Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров са имената на петимата български войници, загинали в атентата срещу база „Индия“ на 27 декември 2003-та година. Атаката започва в 11,45 местно време, когато камион цистерна навлиза в периметъра на базата. Няколко минути след атентата срещу първия ни пехотен батальон камикадзетата нападат и логистичната база в Кербала, както и местното полицейско управление с коли бомби. Загиват общо 5-има български войници, 2-ма тайландски, 7 иракски полицаи и петима цивилни граждани. Ранените са 9 военнослужещи от азиатската държава, както и над 160 полицаи и цивилни.

Тодор Станков е един от българските рейнджъри, който на 27 декември 2003 година става свидетел на адския атентат срещу база “Индия” в Кербала. Той е член от силите за специалните операции и неговата задача в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак е да бъде снайперист на екипа и лична охрана на губернатора на провинцията - подполковник Петко Маринов. Но там реално са се водели все още бойни действия и българският контингент е участвал в организирани задачи и в групите за бързо реагиране.

“В Кербала имаше две основни милиции - едната беше Армията на Махди, която е под командването на Муктада Садър - разказва днес Тодор Станков. - Другата беше Армията за защита, която се управляваше от Махмуд ал Хасани, ученик на бащата на Муктада Садър. Неговите последователи бяха около 2000 души и се твърди, че е финансиран от Саудитска Арабия.”

“Махмуд ал Хасани се представя за 12-ия имам, който шиите чакат, а по правилата за окупация всеки духовен водач има право на охрана, която да притежава по един калашник на човек - споделя още спомените си българският рейнджър. - Използвайки тази хитрост, Хасани създаде своя армия, която въоръжи и започна да създава проблеми в Кербала. В полицията получавахме много сигнали от центъра на града срещу него. С един екип от силите за специални операции и с един екип от военната полиция ние направихме разузнавателен патрул срещу Хасани, което беше и първата задача срещу него.”

За действията на Махмуд ал Хасани разказва и един от най-висшите духовни водачи днес в Кербала - шейх Хайдар ал Халили. Спомня си, че Хасани е създавал проблеми и не изключва възможността той да е организатор на атентата срещу българите в база "Индия". Според заместник-губернатора на Кербала Али Хусеин ал Маяли виновник за колата бомба, която отне живота на петима български войници, е “Ал Кайда”.

Непосредствено преди инцидента българското разузнаване е имало информация за реална заплаха от терористични актове. На 18 декември има сведения за операция на “Ал Кайда” и за евентуални атаки по време на празника Рамадан и Коледа.

На 20 декември постъпва нова информация за планирани атаки и студентски демонстрации срещу коалиционните сили, а ден по-късно вече има данни за възможни атаки с импровизирани взривни устройства.

На 22 декември постъпват още две информации - за задържано взривно вещество от 50 кг и заплаха за терористичен акт срещу коалиционните сили.

Последната информация от разузнаването е на 26 декември, ден преди атентата, когато се споменава за атаки на важни дати на религиозни празници.

В доклада на Генералния щаб тогава се прави анализ, според който информацията от разузнаването предоставя по-скоро обобщаващи данни, а в предупрежденията няма посочени конкретни райони, въоръжение на нападателите и прийомите, които ще се използват.

Предупрежденията не дават информация за конкретен ден или час на атаката. От София се правят препоръки за преоценка на реда за достигане на разузнавателна информация.

"Съвестта на Генералния щаб и военните началници е чиста за инцидента в Кербала - обявява след атентата срещу база "Индия" ген. Никола Колев. - За пропуските е виновно военното разузнаване, подчинено на министър Николай Свинаров, и затова то трябва да премине под командването на Генералния щаб."

Истинските причини, довели до аттентата, са в резултат на грешно планиране, неадекватно комуникационно, логистично и финансово осигуряване на батальона и слабости в координирането на действията между МО и ГЩ.

Днес съпругата на Георги Качорин - Десислава Маринова, споделя, че времето не може да се върне, но трябва да се поучим от грешките, които са довели до трагичния инцидент в база "Индия" на 27 декември 2003г.

През последните години за развитието и подобряване уменията на Силите за специални операции се правят много учения, които са от голямо значение за бойната подготовка. Едно от тях е многонационалното учение “Thracian Sword 18” на Силите за специални операции на страните членки на инициативата В-9 на Югоизточна Европа, на което тази година България и българските Сили за специални операции беше домакин от 22 до 26 октомври 2018 г. на учебен полигон “Ново село”.

Участници са формирования на Силите за специални операции на страните членки на инициативата B-9 на Югоизточна Европа със столици Анкара, Атина, Белград, Букурещ, Подгорица, Сараево, Скопие, София и Тирана с подкрепата на авиация, предоставена от Въоръжените сили на САЩ.