Изтребители, парно, местни избори, инвалиди, доходи - теми, които са опасни за всеки министър-председател. Ако лидерът на ГЕРБ има търпението да стигне до края на тази нова година, може и да влезе в историята като най-дълго управлявалия, който ще е завършил разпада на малките партии и ще е обезкървил БСП

2019 г. ще е тройно критична за политиката в България. През тази година или Бойко Борисов ще ни управлява дълго, да не чуе Корнелия Нинова - вечно, или ще слезе от сцената.

Като подвластен на фатализъм и астрология лидерът на ГЕРБ си дава сметка, че 2019 г. ще е

тройнокритична

за него.

2019 г. е третата от третия му мандат като министър-председател. Предните два бяха прекъснати точно в третата им година. От първия - през януари 2013 г., Борисов излезе, обявявайки, че не иска да гледа кръв на Орлов мост. А всъщност тогава му бе организиран перфектният протестен сценарий, на чиито идеолози не достигнаха сили да построят красиво и умно бъдеще без ГЕРБ.

Втория мандат Борисов прекрати по собствен сценарий, като обеща избори след неуспех на президентския вот. Иначе симпатичната плевенчанка Цецка Цачева му помогна да върне двуполюсния модел в България с голямата дясна партия ГЕРБ и голямата лява БСП. А между тях вечният балансьор ДПС. Изчезнаха вечно скараните десни човечета, които, както се вижда, трудно събират и 11 симпатизанти накуп.

Казват, че точно това е била мечтата на Борисов. Какво му е в главата, обаче само той си знае...

На 4 юни 2019 г. Борисов ще влезе в третата година на третия си мандат. Календарно това ще стане още на 1 януари, защото застъпи на власт през 2017 г. И този път тройката, която иначе се твърди,че е силно и проспериращо число, може и да е фатална за Борисов.

2018 г. завърши с вълна от протести за общо взето всичко. Вероятно не е имало митинг единствено в защита на правата на маларийния комар, но ако имаше, със сигурност Борисов щеше да го защити. И тази протестна вълна, основана най-вече на реактивността на премиера да дава винаги, когато му се поиска, е една от възможностите сам да се простреля.

Въпреки че протестите често пъти са маргинализирани, те натрупват напрежение и някоя силна антиправителствена кауза просто може да го взриви.

Новогодишните фойерверки позаглушиха спора около избора на бойните самолети. На третия път правителството се спря на американския F-16, а както е известно, летецът президент при своето служебно правителство предпочете да лети с шведски “Грипен”.

Закупуването на нови изтребители винаги е стояло като опозиция на нерешени социални проблеми в България. На самия Румен Радев му е дяволски трудно да се държи едновременно като социален президент и като рекламно лице на “Грипен”.

Борисов пък лично е поставял тази дилема -

самолети за

милиарди или

социална

политика,

през деветте си години като министър-председател. Сега или ще натисне американците да свалят цените на изтребителите, или ще трябва да се оправдава защо тези пари отиват в небето, а не в пенсии и по-високи доходи.

Именно социалната политика ще е най-сериозното предизвикателство за третата година от третото правителство на Бойко Борисов.

През 2018 г. действително беше направена сериозна реформа в инвалидните пенсии и помощите за инвалиди. Но за 2019 г. остана тя да бъде довършена. Във време на два избора ще е извънредно рисковано. Тази реформа не просто трябва да бъде довършена, а да заработи. А това няма да стане безпроблемно. Още в началото на януари ще бъдат забавени, макар и с малко, парите на 600 000 души, най-малкото защото плащанията на НОИ и на Агенцията за социално подпомагане са на различни дати. Още 150 000 пък няма да получат своите помощи, ако не се разходят до същата тази агенция.

Разхождащи се инвалиди или майки на инвалиди със сигурност не са най-приятният спомен на Борисов от 2018 г. И само от стягането на администрацията зависи да не се превърне в кошмар на новата година.

Към горещите теми, от които стават протести, са както цените на парното в София, така и останалият без вицепремиерски пост Валери Симеонов. Патриотът може да се събуди след някое поредно надцакване с Волен и да се сети, че като работещ в опозиция обеща 300 лв. пенсия.

Състоянието на патриотичната коалиция и нейното участие в евровота са третият голям проблем за третия мандат на Борисов и неговото успешно завършване. Волен вече обяви, че евроизборите през май ще са тестът дали управлението на ГЕРБ и патриотите трябва да остане. Само че “Обединените патриоти” въобще не са обединени и въобще не са силни след силните си изпълнения във властта. Обичайно в критични моменти за тях самите, скачат на ГЕРБ, за да им скочи и рейтингът.

2019 г. е и година на местни избори. Които идват след петгодишна доминация на ГЕРБ в кметствата, която доста трудно ще бъде повторена.

Всички тези препъникамъни правят годината тройнокритична за амбициите на премиера да завърши третия си мандат и да влезе в историята като най-дълго управлявалия министър-председател.

А допълнително регионът на Черно море се нагорещява, което прави доста трудна българската балансьорска игра между ЕС, САЩ, Турция и Русия. В които, трябва да се отбележи, Борисов успя да постигне майсторство.

Годината обаче може не само да го вкара в историята, но и да го превърне в пожизнен управляващ. Ако успее да завърши 2019 г., той ще е завършил и тоталния разпад на малките партии, но и ще е обезкървил БСП като силна опозиция. И всякакви следващи избори ще са просто проформа и само допълнително ще затвърждават доминацията му в българската политика. Освен ако някой ден, наистина не се впусне да прави реална реформа в държавата. Но пък досегашната практика показва, че Борисов се страхува от резки движения и големи промени и предпочита еволюцията пред революцията. Което и му гарантира политическото дълголетие.