Моята приятелка Аделин Adriana Nikolaeva тази вечер написа пост, разказващ история за циганско коледно щастие от открита в контейнер кукла и зададе въпрос какво ли сънува предишната господарка на играчката. И аз отново се замислих.

За изменените или напълно липсващи ценности, за ограбеното детство на днешните деца, за безкрайния им егоизъм да не споделят вещите си с другите, за амбицията и неистовото желание да имат новия айфон/айпад/айидиот, който с лекота ще счупят, ако майка им им го вземе преди лягане. За всички, които изхвърлят от живота си хората, които са им омръзнали.

Замислих се и за повредената система днес на гарата в Германия от терористите на ИД, от които всички се страхуваме, че ще ни вземат живота, който за жалост все по-малко ценим.

Замислих се и колко поздравителни съобщения получих днес във фейсбук от хора, които не познавам - безброй са и колко от тези, които когато е удобно са ми приятели - от тях нямах дори дигитална картичка.

Обадиха ми се само най-милите и най-важните ми. И ми стана топло на душата. Защото аз все още вярвам в любовта, в семейството, в приятелството. Все още вярвам, че истинското съществува, стига да го търсиш и да се стараеш да го запазиш, докато му е уютно в твоето сърце.

И да не го замениш за измамно лъскава подаръчна кутия, която вътре ще бъде куха, лишена от духовно съдържание. Най-хубавият подарък е близостта и да позволиш да бъдеш близък за някой. Да покажеш и онова, от което те е страх, от което те боли. И онова, за което все още искаш да живееш. Не исках да пиша тъжни неща на Коледа, но.... Мислете, за важните неща мислете. Свята нощ!

П.С: И сега тези, които са ме забравили, да не ми пишат. И мълчанието казва достатъчно.

От фейсбук