На Маргарита Савойска е наречена пицата “Маргарита”. За пръв път във Ватикана елха поставя папа Йоан Павел II

Коледна елха или сцена на Рождество Христово? Открай време много италианци се чудят кое от двете неща да предпочетат в домовете си за Коледа. В крайна сметка някои семейства украсяват къщите си и с двете, въпреки че в Южна Италия залагат все още на традиционното презепе (presepe), както се нарича сцената на Рождеството.

Богато украсените коледни елхи обаче настъпват все повече за сметка на сцената с пещерата, Дева Мария, младенеца, свети Йосиф и тримата влъхви от Изтока.

И ако половината семейства на Апенините днес украсяват къщите си и със сцена на Рождество, и с елха, то за това има заслуга една италианска кралица – Маргарита Савойска, съпруга на крал Умберто I. Именно прабабата на Симеон Сакскобургготски внася за пръв път в Италия от Западна Европа модата на коледното дърво. Навремето украсяването му е характерно само за протестантските страни.

Разказват, че именно кралица Маргарита през 1898 г. украсява за пръв път коледно дърво в двореца Куиринале, където навремето живеят Савоите. Днес това е седалището на президента на републиката.

Кралицата решава

да украси един от

многото салони

на двореца по

западна мода

и така поставя началото на нова традиция. Маргарита Савойска е известна със силното влияние, което упражнява върху съпруга си, както и с огромния си чар сред населението. Кралицата умеела много добре да използва популярността си и знаела прекрасно как да привлече вниманието чрез добре премерено поведение или облекло. Затова и модата на коледната елха, която въвела тя, била усвоена с ентусиазъм в Италия. 

Прабабата на Симеон ръководела в двореца си и културен клуб, който се събирал всяка седмица и бил повод за адмирации от страна на поети и интелектуалци.

Населението не се щадяло в жестовете си, пълни със симпатии към кралицата – като се започне от името

Маргарита, дадено

в нейна чест на

най-популярната

днес пица

За разлика от коледната елха, въведена от кралица Маргарита Савойска, традицията на сцената на Рождество Христово в Италия е с векове по-стара. За пръв път през 1283 г. Арнолфо ди Камбио изработва осем дървени статуетки, изобразяващи персонажите от рождеството на Исус Христос и тримата мъдреци.

Образът на вечнозеленото дърво като символ на обновяващия се живот е езическа тема, която присъства и в античния, и в средновековния свят и по всяка вероятност е бил усвоен от християнството. Няма сигурни доказателства откога точно се използва, но като начало на традицията се приемат XVI век и Германия.

За католиците открай време символът на Коледа е сцената на Рождеството.

И Ватиканът обаче в един момент решава да погледне с нови очи към “модерните” коледни решения. Пионерът в това отношение е папа Йоан Павел II. През 1982 г. той решава за пръв път в историята на Светия престол да украси коледно дърво на площад “Свети Петър”, дарено му от полски селянин. Той го донася саморъчно до Рим. 

Така папата, дошъл от Изтока, въвежда нови традиции във Ватикана. Елхата е поставена редом до сцената на Рождеството. Оттогава става обичай всеки декември двата символа на Коледа да съжителстват на площад “Свети Петър”.

Всяка година различна планинска област в Европа дарява коледното дърво на папата.

Тазгодишният 21-метров червен смърч дойде от град Порденоне в северната италианска област Фриули Венеция Джулия. Поводът е 50-ата годишнина на провинция Порденоне.

Така нейният регион стана шестата италианска област, която дарява коледно дърво на папата, след Трентино Алто Адидже, Вале д'Аоста, Ломбардия, Молизе и Калабрия.

Дървото беше избрано от Парка на Доломитите, след което пристигна във Ватикана с помощта на екип на горските служби. 

За пръв път тази година площад “Свети Петър” стана свидетел на съвсем нов феномен.

Сцената на

Рождество Христово

се представя с

пясъчна скулптура,

която замени класическото презепе. Тя е изваяна от пясък от плажа в Йезоло, до Венеция. Пясъкът е с произход също от Доломитите, по подобие на коледното дърво. Той е бил смесен с вода, а след това оформен като скулптура с помощта на специална машина.

Скулптурата заема повърхност от 25 кв. м, дълга е 16 и широка 5 метра. Дело е на международен екип от четирима артисти, известни като Султаните на пясъка.

Наричали

Маргарита Савойска

кралицата с перлите

Злите езици говорят, че кралица Маргарита Савойска получавала по ред перли от съпруга си крал Умберто I след всяка негова изневяра. Затова и на шията ѝ, както може да се види от портретите, имало толкова много перлени огърлици.

Не е ясно дали слухът за перлите е истина, или не, но факт е, че реалният брак на прабабата на Симеон с Умберто I продължил само две години. През останалата част от времето тя продължила да изпълнява всичките си официални функции, въпреки че кралят имал други жени.

Родената през 1851 г. в Торино Маргарита била първа братовчедка на Умберто - бъдещия крал, за когото се омъжва през 1868 г. 16-годишната тогава девойка

става кралица

през 1878 г.

Италианците ще я запомнят завинаги с изключителните ѝ заслуги за престижа на монархията и за подкрепата ѝ на най-различни инициативи за благотворителност и култура.

В историята ще остане и близкото ѝ приятелство с двама именити писатели и поети – Габриеле д’Анунцио и Джозуе Кардучи (първия италиански нобелов лауреат за литература през 1906 г.). След убийството през 1900 г. на крал Умберто I Маргарита Савойска се сдобива с титлата кралица майка. Въпреки че се оттегля от активния политически живот, демонстрира симпатиите си към фашизма. 

Още преди да се омъжи за Умберто, Маргарита има друг знатен претендент за ръката ѝ - Kарол от Румъния. Високата и русокоса Маргарита обаче е принудена да го отхвърли и да се подчини на волята на италианския премиер Менабреа. По същото време 23-годишният Умберто е свързан със седем години по-възрастната графиня от Милано Еуджения, с която продължава връзката си през целия си живот. През април 1868 г. се сключва брачният акт между Маргарита и Умберто, а ден по-късно е и религиозната церемония в Торино. Последвалият народен празник, а после и сватбеното пътешествие из целия полуостров трябва да постави отново Торино в центъра на политическите игри.

Бързо става ясно, че Маргарита е много умела в политическите си интуиции. Тя знае винаги какво да каже и как да го каже, за да предизвика народен ентусиазъм.

Маргарита ражда единствения си син Виктор Емануил в Неапол. И докато става все по-популярна и обичана, в личен план нещата ѝ не вървят добре. Само

след 2 г. брак

тя се “оттегля”

от функциите си

на съпруга

Въпреки това обаче продължава да изпълнява функциите си на кралица. Всеки от двамата съпрузи има свой собствен живот, но въпреки това си сътрудничат при всички публични прояви. Маргарита спечелва сърцето на поета Кардучи, в когото и тя се влюбва. Той е единият от многото интелектуалци, които се събират в кръжока на кралицата, който се провежда всеки четвъртък в двореца. През 80-те години на XIX в. се ражда истински култ към кралица Маргарита, нещо като маргаритизъм – от пица с нейно име, до седмичник за мода, рокли, торти, шапки – всичко носи името на кралицата.

След смъртта през 1900 г. на Умберто I Маргарита изпълнява достойно ролята на овдовялата кралица, потънала в скръб. Популярността ѝ не стихва. Прави крачка назад, отстъпвайки първенството на снаха си.

Маргарита Савойска умира в Бордигера през 1926 г. Дни след това тленните ѝ останки са погребани в Пантеона в Рим, с което италианците засвидетелстват още веднъж обичта си към нея.