"Какви са тия кукери около Санта Клаус? - попитах аз. "Не са кукери, а крампуси и са от свитата на свети Николай" - отвърна Тоня. Тя - от малко градче до разкошно езеро в Алпите, аз - в неизвестна орбита на БГ космическата станция "Изгубени в прехода". Това на деня Никулден, 6 декември. И пак на орбита чрез фейсбук, до реброто и злобното око на топломера: "Леле-е, тоя черният какви яки рога има-а! Сигурно са от жена му, та гледа така свирепо?" - питам аз. А Тоня се смее: "Децата много го харесват".

Странно. Я да поровя в Световната е-библиотека, да прелистя и домашната. Ами, да! В Алпите и по Пернишко, по студовете около Коледа бродят едни и същи космати същества - кукери тук, крампуси там. В нощта на 5 срещу 6 декември крампусите придружават Св. Николай, като издирват непослушни деца да ги накажат с бой с върбови пръчки. Или поне да ги изплашат. А благият старец, от своя страна, на послушните деца раздава подаръци. Ако крампусите, недай си Боже, срещнат капризно дете, веднага мятат изплашения си "клиент" в чувал. Така до пещера или тайнствен замък, за да го хапнат на Рождественската трапеза.

Малее-е! Нещо като кошмара на Хензел и Гретел с клетката, вещицата и кокалчето през решетките. Иди, че не слушай родителите си! И това не само в Германия и Австрия, но и във фолклора на Словения, Чехия, Силезия, Унгария, Хърватия. Хайде още малко и в България.

Интересното е, че учените посочват категорично връзката на демоничните същества - крампусите, с ритуала Сурваки в България, тоест - с кукерите. И с ритуалите по пречистването по време на "мръсните дни", отредени за борба със злото, олицетворявано от "вампирите" и "караконджолите". Започвали от Бъдни вечер и траели до нощта срещу Йордановден (Водици).

Вярвало се, че през нощите бродят нечисти духове и зли невидими сили, превърнати в животни - кучета, котки, диви коне или човекоподобни, наречени “караконджули”, “поганци” или обикновено “каракон”. През тези дни жените не трябвало да вършат къщна работа, да перат, да си мият главите, да не сплитат косите си. Седенки не се правели също.

Дори мъжете не похващали никаква работа, защото ще ги гази каракон...

И ще ги сполетят болести! През нощта трябвало да се излиза със запалена главня огън, за да пази от злите сили - “вампирите” и “таласъмите”.

В "Българска народна митология" проф. Ив. Георгиева описва караконджулите така: "Според народните представи външният облик на караконджо напомня човек, но космат, с голяма глава, с рога и опашка, или неопределено същество ("някакви вонкашни поганци"), с едно око и един крак; в трети описаният караконджо е половин човек - половин кон (кон с човешка глава и криле или ръце) или пък човек на кон ("каракон"). Той често приемал облика на малко голо човече, на някакво животно - куче, теле, яре. Често му се приписва като важен атрибут

даракът, който носи на гърба и главата си и разкъсва жертвите Явявали се и като сватба - "караконджулова сватба".

Тук пред очите ми изникват странните фигури на боговете от Древен Шумер, Вавилон и Египет - половин човек, половин животно. Издялани не от камък, а от думи в древни предания на българския фолклор. Колко са стари нашите кукери!

“...Под названието "караконджо" се разбират духове, които са само веднъж на земята през годината - 12 дена от Бъдни вечер или Игнатовден до Йордановден (или до Бабинден), през т.нар. мръсни дни, погани дни, некръстени нощи, бугани дене, буганци, врагови нощи. Тогава небето и земята са некръстени. Всички сведения отбелязват, че караконджулите са зли духове, които яхват човек, мушкат го, хвърлят го в река, влекат по реката и ледовете. Те се явяват само зиме, а дотогава спят в реката, затова януари се нарича "караконджулов месец".

През "буганите дене" в Средните Родопи ходят буганици, наричани и бубарци.

Те тропат и влизат през комина

били с дълги нокти и когото намерят, завличат и изяждат и той става като тях, като го нахранват с човешко месо. В началото на 20. век с името на караконджо се плашат децата. Същества под названието калакандзере се срещат у гърците и показват голяма близост с тези у нас.

Образът им е

на човек, подобен

на пан или сатир

Това свръхестествено същество е известно на Балканите у българи, сърби, гърци и турци. Турският karaconcolos е нощен демон, който се явява от 25 декември до 6 януари или от 10 до 16 януари подобно на този демон у другите балкански народи. Караконджо принадлежи към подземния свят. Той живее под земята, където са унищожените сили на хаоса, и обитава водениците, които са преход към другия свят. Свързан е с тъмнината, която е атрибут на хтоноса и хаоса.”

Страхът от вампири и таласъми

се засилвал

особено през нощите от Бъдни вечер до Йордановден - Водици. Ето как са описали картинката Братя Радоеви в книгата си "Из миналото на Угърчин", Сф, 1978:

"Вярвало се, че през нощите бродят нечисти духове и зли невидими сили, превърнати в животни - кучета, котки, диви коне или човекоподобни, наречени "караконджули", "поганци" или обикновено "каракон". Много стари угърчинци разказват за вярванията на хората от далечното минало в талъсъми. Според тях, таласъмът е уплътнена душа на умрял човек. Външният му вид е като "сянка на човек или животно".

Вампири се явявали нощно време под селските гробища, край кладенците Горник и Букя (сега чешми), край Стублата (извора на чешмата пред общината) и на много други места. Явявали се като различни животни - с дълги крака, остри муцуни, черно куче, бяло куче, глиган, бясна свиня, див кон.

Много вярвания има и за самодивски сватби и други поверия. Дядо Петко Онождалото - воденичар на Кисьовската воденица на р. Света разказвал

как е гледал самодивска сватба

в местността Кленовец, като се връщал през нощта от пазар в Ловеч. Такава сватба гледал и във воденицата - свирни от гайди, тъпани и викове, с коне, каруца, младоженци и кръстник с бъклица в ръка..."

Съвестните краеведи не са записали на колко юсчета ракийка и оки вино е бил дядо Петко Онождалото, но това са предания от стари хора и трябва да ги уважим... Ако някой пък извади от речника глагола "онождам", корен на фамилното му име, ще осъзнае, че здравенякът от Угърчин е бил желан гост на фалическия празник Самодивска сватба.

Прясна случка със странно бродещо същество оповести столичната преса в края на август 2015 г. Заглавието бе стряскащо - “Йети на Витоша?”: “Възрастна столичанка се обадила на телефон 112, за да подаде сигнал за мистично същество от типа Йети, което живее във Витоша. Уплашената старица докладвала на дежурната служителка, че нещо, което е виждала само по филмите, броди около дома й. Странно животно се приближило на 22 август до оградата й над село Кладница. Според описанието на възрастната жена

звярът наподобявал нещо средно между маймуна и човек,

но висок над два метра. Получовекът издавал оглушителни писъци, последвани от паузи тишина и някакво странно ръмжене. Той стоял на два крака, а после паднал на четири крака”, пише в. "Телеграф".

Дали пък това огромно Йети не е било подранил участник в езическото пиршество "Сурва" в Перник? Кукерите от Разлог и Пиринско са страшни, митични, над 2 метра високи и много космати. На ритуалните зимни танци веят и люлеят гигантски снаги с 20-сантиметрови кози влакна. Същи “Големи стъпки”, както още наричат Снежния човек. Или пък новото Йети на Витоша е истински демон, привидение, същество от друг паралелен свят?... Каква ти маймуна, избягала от Софийския зоопарк?! Караконджул, крещят предците ни... Бягай, да не те яхне, че ще те завлече на Долния свят!

Друго тълкувание свързва кукерите - крампуси с коледарите, които с песните си в коледната нощ се опитват да прогонят силите на злото.

Коледарите вървят из село, благославят и сурвакат за здраве с дрянови клонки - накичени с пуканки, цветни парцалчета и вълнена прежда. Оттам и наименованието "Сурва" на световния езически фестивал в Перник през януари.

Крампусите в Бавария "сурвакат" наред с върбови пръчки "за здраве" в нощта на свети Николай. Който го е страх от караконджоли, да не ходи на тържеството! Крампусите са с кожени дрехи и маски, а тези в сламените "възглавници" се казвали Буцмани. Все от един дол дренки!

Само да им се мерне някое непослушно дете пред очите...

С други символи и функции са натоварени мистериите на Белия кукер в Странджа, който пътува между 7-те свята. Със своеобразен фалически "жезъл" упражнява и сътворителски "танци"... Тракийската митология е доста сложна и елитарна наистина. Отдава почит на слънчевия лъч като живототворящ и оплождащ. Точно в часа на слънцестоенето той влиза до дъното в пещерата-храм Вагина край Ивайловград. Поклонниците в подножието чрез едноседмични "ритуали" отдават дължимото на материалния Фалос. Създават нов живот и съдби.

Велик древен култ, който в Япония

се празнува

всяка пролет с Фестивал на пениса (Kanamara Matsuri - Kawasaki). Храмове на божеството, весели шествия, огромни макети, сувенири, сладоледи, близалки, сладкиши в съответните природни форми. А, и "единствената и неповторима" според плоски мозъци “българска” мартеница , и тя на оплодителния японски фестивал. Бяло и червено в плитка, препасана за здраве и берекет на дървена статуя на Бога на плодородието. А той самият, леко любопитен от шествието и публиката, полегнал на носена на ръце платформа над главите на 12-ина дребни девойчета в кимона... Шарм и шик! Смут и пикантерия. Информация 18+.

Между другото, в Дунавска България по тъмни доби доскоро се изпълняваше така нареченият "танц на черпака". Тук-таме в тесен кръг, по механи, алкохолни седенки и другарски вечери мераклия здравеняк връзваше скришно женска престилка на кръста, а под нея тайно, на осукан на пружина ластик на краката - черпак за готвене. Започнеше ли мъжкият ритуален танц, насочен към нежната половина на света, мандалото под престилката почваше

да подскача в непристойни за моминските очи намеци. Забавно, с кискане до сълзи и припадък, сведение от първа ръка. Всъщност древен фалически танц, пожелание за плодородие, тайнство, запазено още от тракийските и гръцките празненства и мистерии за бог Дионисий. Нещо като вакханалията "самодивската сватба" на дядо Петко Онождалото край Ловеч.

Радостно е, че българите взеха да излизат от кафявите си потури и да гледат с нови очи на света. Из цяла етническа и задокеанска България се възраждат древните ни празници. Освен радост и веселие феерично, етно фестивалите са и занимания твърде практични: носят известност, самочувствие, приходи от туризъм и търговия на местните хора. Запазва се автентична култура, създават се нови връзки.

Кукерите като ритуал се пазят още от древни времена по живи още стъпки на древни траки, келти, българи, гети. Днес вече се знае, че “български кукери” има из цяла Централна и Южна Европа - Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Република Македония, Словения, Полша, Унгария, Словакия, Австрия, Италия, Испания. Оказва се, че мистерията на страшните космати демони - полухора се поддържа и в Близкия Изток, Азия, че чак в Япония... А "небесните мъже" на бог Тангра, каквото означава "кукер" в Стара Волжска България, са храбри войни - пазители на добрите хора.

Но засега - толкоз. Да не уплашим децата съвсем. Весели коледни празници от кукерите в Алпите, Хърватия, Перник, Странджа и Волжска България!