Забелязал съм, че в нашата родина изчезват много неща.

Първо в началото на 90-те изчезнаха найсестотин хиляди млади хора, по разни чужди държави, най-вече западни на България.

После през 1997 г. изчезнаха спестяванията на българите, заедно със зърното.

После пък изчезнаха приватизационните бонове.

После изчезна колективният здрав разум с избирането на Царя, който стана министър-председател, а с това изчезна всякаква политическа и историческа логика.

После изчезна Илия Павлов, ей така, за един миг изчезна. И изчезна завинаги.

По едно време БСП аха да изчезнат, но за жалост не стана.

След това Тройната коалиция изчезна парите за магистралите.

После изчезна свободата на словото.

Изчезнаха след това независимите медии, а междувременно изчезна и независимостта на съда и прокуратурата.

После изчезнаха съмненията, че мафията е производна на Д(П)С.

Изчезнаха и две тефтерчета. Помните ли? Ако не помните, нищо, голяма работа, все тая.

Изчезна КТБ, а с нея изчезнаха и 4 млрд. лева. Заради това и един мустакат банкер изчезна, ама не като Илия Павлов в бетонов ковчег, а засега само в Белград.

Изчезнаха и десните. Или ги изчезнаха, или сами се изчезнаха...

И Христо Бисеров изчезна. Някой знае ли какво става с него?

Изчезна и паметникът "1300 години". Няма го.

А след всичко това българската нация не изчезва. Защото не изчезват онези, които имат морал, сили и никога не преклоняват главицата, дори пред сабята.

Слава Богу!

P.S. Част от горното съм написал преди 4 години на същата дата, а все още е валидно. Мечтая за деня, в който спомените ще са именно такива - минало, а не все още настояще.

Живеем в минало, което не свършва.

Тея дни си мислех и за това, което НЕ изчезна, а трябваше. Скоро ще пиша и за него.

От фейсбук