Днес е Международният ден за борба с насилието над жени.

Вече не всяка четвърта, а ВСЯКА ТРЕТА ЖЕНА в България е жертва на домашно насилие. Това сочи статистиката. А колко са тези, които мълчат от страх? Колко са тези, които преглъщат болката и се опитват да се справят сами? Революционно е решението на българките да съберат смелост и да говорят, да търсят правата си и да опитат да намерят помощ и утеха. Обнадеждаващи са и промените в НК за домашното насилие, които председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която е и техен инициатор, представи и които бяха гласувани на първо четене.

Основните промени в кодекса са, че случаите на домашно насилие, водещи до средни или тежки телесни повреди, няма да зависят от личната тъжба на пострадалия, а ще бъдат престъпления от общ характер и ще се преследват с участието на прокурор. В определени случаи засегнатите от домашно насилие ще бъдат информирани, когато насилникът е на свобода. Предвиждат се и по-сериозни санкции при нарушаване на мерките за закрила и ограничителните заповеди. Освен това преследването и психическият тормоз също стават престъпления.

Но убийствата на жени от бившите им мъже или гаджета от началото на тази година са огромен брой - 28. Някои от тях са с особена жестокост. Заедно с майките, беше разстреляно и дете. От баща му.

Насилие заради ревност. Насилие заради безпомощност от собствени комплекси. Обиди, удари, заплахи. Тормоз, отнемане на родителски права, просто защото бащата има повече пари и набеждава майката за липса на морал и лошо възпитание. И започва една безкрайна саморазправа, която понякога завършва трагично. Със смърт. За жената.

Опитвам се да бъда обективна и да не влагам емоция, но когато виждаш колко голяма е раната в женското сърце, не можеш да останеш безучастен. Ако си затраеш, се превръщаш в съучастник.

Имаме още дълъг път, който трябва да извървим, преди броят на жертвите да намалее. И той започва от самите нас. От възпитанието вкъщи. Изнервени от несполука в работата, крещим пред децата си, наричаме се с грозни епитети, чупим чинии, чаши, спим на дивана. Всичко това създава стрес и изменение в характера на синовете и дъщерите ни.

Защо психическият тормоз понякога е по-страшен от физическите удари?

Чрез него се промива мозъка на жената и тя започва да вярва, че е неспособна, че не става за нищо друго, освен да бъде мълчалива домашна прислужница, че няма друга алтернатива, освен търпеливо живуркане, защото вече има дете и никой друг няма да я поиска. “Кой би си взел крава с теленце при наличието на много свободни агънца?” Чували сте тези ужасни думи, нали? Манипулацията, в която мъжете са ужасно добри, води до тиха депресия у съпругите. Някои от тях започват да пият тайно хапчета само и само за да могат да издържат.

Когато говорим за домашно насилие е редно да споделим и колко голям е процентът на мъжете, които тероризират доведените си деца. Колко много от тях ги бият тайно, а когато малчуганът се оплаче на майката, тя отказва да му повярва и не предприема никакви мерки, защото я е страх, че мъжът ще я напусне. Какъв е процентът на мъжете, които са се опитали да изнасилят доведените си дъщери?

Не казвам, че тези извращения се случват само в България. Не, те са навсякъде. Но обществото трябва да се бори, да не се крие вечно зад “Това на мен няма да ми се случи!”.

Колкото повече обсъждаме проблема, колкото повече кръгли маси се организират и будният гражданин прави предложения за справяне с домашното насилие, толкова по-кратък ще бъде пътят ни към намаляване броя на жертвите.

Искрено се надявам промените в НК за домашното насилие да бъдат приети скоро, защото жените имат нужда от тази държавна помощ.