Който е слушал обясненията в съда на 26-годишния охранител Викторио, който уби приятелката си Дарина, застреля бебето им Никол, но не събра смелост да пусне фатален куршум в собствената си глава, не може да не си е помислил как този комплексиран и мекушав млад мъж си представя решаването на проблемите в живота като една игра.

Като електронна игра, която може би се казва "Как да надиграем възмездието и правосъдието".

Убийството в София може да обърка леко и криминалисти и психолози, защото е на ръба между типичен битов инцидент и предварително подготвяно покушение.

На съдебното заседание, на което Викторио поиска да бъде пуснат на свобода, стана ясно, че няколко дни преди да зареди пищова, той е написал нещо като прощално писмо до родителите си, в което им обяснява какво смята да направи и че след това ще се укрие в Турция.

Тук не е мястото да разсъждаваме какъв невероятен емоционален инвалид трябва да си, за да можеш да убиваш и да правиш план как после ще бягаш в съседна Турция, а да не можеш да подредиш нормални човешки отношения, дори и да се наложи да сложиш мъчителен край на важна за теб връзка.

По-шокираща за мен лично е лекотата, с която този охранител подготвя и извършва убийството на приятелката си и след това, без тази жестокост да му е необходима по какъвто и да било начин, застрелва в окото бебето Никол, в чиито вени тече собствената му кръв. Докато, естествено, сърчицето й не спря в реанимацията на "Пирогов".

На първото и второто съдебно заседание пък поиска да бъде освободен под домашен арест, защото "благодарение на засиления медиен интерес към случая" нямало да може да напусне дома си. Викторио изтъкна също така, че "условията в следствения арест са рисковани за живота и здравословното му състояние".

Скоро ще се навършат 24 години, откакто съм станал криминален репортер, но подобна наглост и хладнокръвие наистина не мога да си спомня. Викторио ще излезе по-спокоен от масовия руски убиец Чикатило и по-нагъл от българската банда Наглите, която за кратко с интензивна серия от отвличания и убийства сложи в малкия си джоб много колеги в Южна Америка, където има похищение на всеки 4 минути.

Поведението на Викторио изглежда сякаш той гледа на цялата ситуация отстрани и спокойно планира действията си. Най-вероятно следващият му ход ще бъде изненадващо да направи самопризнания.

Няма как да не е чул по телевизията или да не е чел в интернет, че това е начинът в България, каквото и да си направил, да избегнеш най-тежката доживотна присъда.

Както много точно отбеляза през седмицата адвокат Марковски, може и цял квартал да си избил с гранатомет, но няма как да ти се наложи тежко наказание, когато сам разкажеш пред разследващите какво си направил.

Всъщност за тази щедра възможност, която законът дава на престъпниците, си говорим от дълги години, но много по-интензивно от един месец.

Откакто на алея за спорт в Русе Северин изнасили и брутално уби журналистката Виктория Маринова. Тогава депутатите ни се поразсъниха от обичайната дрямка, разтъркаха очички и казаха, че законът, който сами са написали, не е добър, не е справедлив и трябва да се промени.

Веднага след това обаче те отново се унесоха в дрямка и проспаха още няколко убийства в страната, чиито автори ще бъдат помилвани благодарение на тяхната блестяща мисъл и усещане за справедливост, възмездие и регулации.

И ето, месец след смъртта на Виктория този закон все още не е променен и всеки, който си признае, намалява присъдата си с една трета.

Дори и Викторио, който застреля и приятелката си, и 12-месечната си дъщеричка в София.

За пореден път се чудя какво още трябва да се случи? Колко още време ще бъде необходимо, за да започнат народните представители да бъдат адекватни на заплатите, които получават от всички нас?

Или да чакаме Мая Манолова, като приключи с нискотарифните авиокомпании, да слезе от самолета и да хване автобуса от следствения арест към затвора?