Колкото повече напредвам с годините, толкова повече стават мъртвите, които да помня и чиято памет да пазя.

Лично на мен не ми е нужен ден като Задушница, за да помня обичаните от мен хора, които са си отишли от този свят.

Но понеже стават все повече (както е и редно) и понякога ежедневието може да ни увлече и да не се сетим за тях, е добре да има такива дни - дни, в които да запалим свещ, да почисти гробовете на близките ни, да почерпим приятели и познати с още едно питие, за да почетем паметта на онези скъпи нам хора, които вече не са сред нас.

И всичкото това с надеждата, че има нещо отвъд.

Добре, ако има, работата е ясна - най-вероятно ОТТАТЪК ще бъде такова, каквото ни го описват религиите.

Ами ако няма? Ако всичко свършва тук и сега, и от нас остават само костите и паметта за това, което сме направили и казали?

Дали си даваме сметка какво ще остане от нас в такъв случай?

За едни смъртни приятели питам.

"Мъртвите отварят очите на живите."

#ЗадушницаЕ

*От фейсбук!