Острието на ГЕРБ Тома Биков често излиза с много разумни тези, независимо дали е за ареста на Митьо Очите, или за заразените кози в Странджа. Но с анализа на сериала "Под прикритие" и идеята за държавно продуктово позициониране в българското кино удари голяма греда.

Въобще няма да разсъждавам върху тезата за цензурата, както направиха мнозина, и да го сравнявам с комунистически и съвременни диктатори.

Това далеч не е нужно, защото самата теза на Биков за положителния и лошия имидж е генерално сгрешена.

Да твърдиш, че лошите момчета отблъскват туристите и влияят лошо на страната ни, е все едно да кажеш, че Христо Стоичков е навредил на България, защото е казал онзи лаф за майката на няколкостотин футболни съдии.

Няма спор, че може да бъде уникален простак, но благодарение на легендарната "осмица" милиони хора по света с двойки и тройки по география вече знаят за съществуването на нашата държава. Така благодарение на левачката на Камата не само България се прочу, но и се вдигна нивото на образование в много страни в различни краища на планетата.

Подобен е и резултатът от "Под прикритие". Сериалът е продаден в над 100 държави. От Китай до Аржентина. Това не се е случвало никога преди в историята на българското кино и едва ли някога ще се повтори.

И сега някой да вземе да обяснява, че 5-те сезона на "Под прикритие" са причина за спада в чуждестранните инвестиции и за най-ниските ни заплати в Европейския съюз, трябва да страда от много силно главоболие.

Първо в маркетинга има един лаф, че лоша реклама няма, а в журналистиката друг - добрите новини са лошите новини.

Ако криминалните филми и сериали в действителност нанасяха такива щети на имиджа и икономиката на цели региони и държави, какво ли щяха да направят например италианците с Марио Пузо и с Франсис Форд Копола, които създадоха "Кръстникът"?

Трите им филма са смятани за едни от най-добрите за всички времена. Те са заснети по изключителен начин, а сценарият, базиран на шокиращо задълбочено проучване на мафията от страна на Пузо, показва за първи път гангстерския свят и закони по толкова истински и увлекателен начин. Да, мафиотските правила са сурови и "Кръстникът" на много места е неочаквано брутален за зрителите. Но отблъсква ли това туристите и чуждестранните инвестиции от Италия?

Не! Не само че не ги отблъсква, но и ги увеличава. Трилогията на Копола се превръща в запазена марка, която продължава да носи милиони евро в бедна Сицилия и днес - цели 46 години след прожекцията на първата част. 80 процента от тениските, магнитчетата и всевъзможни други рекламни сувенири и дори лигавници там са или с надпис Godfather ("Кръстникът") или с ликовете на актьорите Марлон Брандо и Ал Пачино, които изиграват главните герои в лентата.

И не само че на никой италиански депутат не му и хрумва да се сърди на Марио Пузо или на Копола, а местните хора в неизвестното преди филма градче Савока са издигнали паметник в чест на режисьора. Защото той ги прави известни по цял свят и им праща всяка година орди от туристи, които пръскат навсякъде там много, много, много евро.

Да, но трилогията не е финансирана от италианското правителство, а е американска комерсиална продукция, сигурно би възразил г-н Биков. Да, това е абсолютно вярно, веднага се съгласявам аз. Но със сигурност днес италианското правителство единствено може да реже вени, че е пропуснало тази уникална инвестиция, защото само първият филм, направен с 6 милиона долара, носи още в първите 5 години след премиерата си печалби от почти 250 милиона долара.

Както и в "Кръстникът", успехът на българския "Под прикритие", в добавка към много конкурентната си цена, се дължи на достоверното представяне на фактите. А фактологията, г-н Биков, огледало на ситуацията в България през последните 29 години, е причинена в голяма степен от хората, които управляват държавата, включително и тези в Народното събрание, където в момента се подвизавате и вие.

И в този прекрасен преход, който не свършва вече трето десетилетие, много по-логично би било работата на депутатите, особено от комисията по култура, да не е цензура и държавно позициониране в киното, а полагане на много, много, много усилия, за да се промени действителността в България и на сценаристите и режисьорите дори и през ума да не им минава да се упражняват в криминалната тематика.

Разбира се, можеше също така "Под прикритие" да бъде финансиран не от държавата чрез Българската национална телевизия, а изцяло от частни капитали, но за да не е факт това, отново причината е в държавата и в специалистите от Народното събрание, които не са създали правилните регулации и стимули, за да се случва това.

И най-вече докато действителността в България продължава да бъде като в "Под прикритие", точно такива трябва да са и филмите и сериалите ни.