Сравняват ги с пубертети и тийнейджъри, които парадират с характерните за групата им атрибути

Част от милионерите са амбициозни провинциалисти, получили неочаквано богатство

“168 часа” потърси психолози, психиатри, спортисти, профайлъри, дизайнери и архитекти, за да обяснят причините за аномалното явление

Да си креативен, е рисково, затова повечето следват модните тенденции на прослойката си

Има ли научно обяснение неистовият стремеж на българските олигарси към кича? Защо всички те държат толкова много на натруфени златни орнаменти не само по стените и стълбищата, а и по дрехите си? Мраморните резиденции са обект на неспирни подигравки в социалните мрежи.

Затова "168 часа" се обърна към водещи психиатри, психолози, профайлъри, дизайнери и архитекти, за да установи какви са причините и защо кичът така неудържимо привлича българските богаташи?

"Това е

парвенющината на бързо забогателите,

които се чудят как да си покажат богатството - коментира пред "168 часа" Нешка Робева. - Изключително тъпо е това парадиране, особено сега - на фона на протеста на майките на деца с увреждания. Нелепо е. Демонстрация на едни самозабравили се хора, които за ден сигурно оставят по 1000 лева само в мола. От тях не може да се очаква да съчувстват на когото и да е."

Психиатрите приемат, че парвенющината и провинциализмът вървят ръка за ръка с олигархичното натрупване на капитали, но казват, че това не е диагноза.

"Този стремеж е заложен у почти всеки, но в различна степен - обясни пред вестника известен наш психиатър. - Истината е, че около 70% от хората, особено младите, ако имаха достатъчно средства, биха избрали точно такъв кичозен начин на живот. У нас, за съжаление, това се е наложило като норма

Питайте подрастващите каква кола биха карали или в каква къща биха живели, ако имат милиони, и ще бъдете учудени, че изборът им ще е като на олигарсите."

Психолозите направиха анализ на аномалното явление с категоричната уговорка, че ще говорят по принцип.

"Демонстрацията на богатството показва статута в обществото, принадлежността към определена социална група - казва пред "168 часа" психологът Моника Балаян. - От психологическа гледна точка атрибутите служат за привличане на вниманието към собствената персона - това може да са скъпи коли, луксозни екстравагантни дрехи - всичко, с което показваш от кой отбор си.

В чисто исторически план богатите винаги са намирали начин да

демонстрират

колко пари изкарват, какво наследство имат, как сами са изковали успеха си. Но при олигарсите и свръхбогатите има една особеност - с тази демонстрация се стремят да привличат и определени партньори в бизнеса.

Те са убедени, че ако носят огромни златни или диамантени часовници и екстравагантни костюми със златни орнаменти, ще събудят интереса на подходящия партньор за дадено начинание. Имам познат, който казва, че когато посещава луксозни казина, винаги е със задължителна униформа - слага си огромни тежки златни синджири на врата и грамаден часовник със скъпоценни камъни.

Казва, че така не му се налага да обяснява кой е и какви възможности има. Според него имало места, на които дори не може да се появи без тези демонстрационни атрибути."

"Парадирането най-общо е символ на принадлежност

към определена група - казва пред "168 часа" и психологът Маргарита Бакрачева. - Всяка прослойка, всяка група има свои символи, които изобразяват първоначалната й принадлежност." Според някои е същото като при децата в пубертета и тийнейджърите. За да те приемат в някаква група, трябва да си с определено облекло, цветове, татуировки. Богатите хора у нас също имат конкретни символи за принадлежност.

"Всички ние имаме една социална норма, която спазваме, за да сме в кръга, към който искаме да принадлежим - казва Бакрачева. - У нас богатите са приели тази форма и се придържат към нея. Външно най-лесно е да се промениш - да облечеш съответната дреха от точната марка, с

определен атрибут

Постепенно се влиза в една чисто психологическа хедонистична мелница - ако днес имам един диамант, утре ще ми трябват два. Както богатите, така и всички останали сме облъчени от консуматорското общество и измерваме благополучието си с количества.

Навсякъде е в ход надпревара въпреки вътрешния духовен свят. Всеки повече или по-малко е в тази матрица."

Вероятно затова свръхбогатите прибягват и до кичозни мраморни къщи.

"Ако човек живее в такова нещо и има нормални естетически изисквания към себе си и средата си, сигурно ще полудее - обясни пред "168 часа" един от най-търсените млади архитекти в София. Той помоли да не бъде цитиран, за да не навреди на работата си. - Тези мрамори са много скъпи решения,

но са направени

без всякакъв вкус

Истината е, че в подобни места живеят и много други, включително и политици. Предполагам, че ще се изненадате, но в подобен абсурден кич живеят и някои от изявените ни интелектуалци."

Според архитекта причината за стремежа към безвкусния лукс е в липсата на каквито и да е натрупвания, най-вече културни.

"Един наш професор казваше: "Какво да очакваш от хора, които са живели в къща с външна тоалетна и са прескачали балвани - едри буци пръст? Изведнъж проимал пари и възможности дали чрез комсомолски, или червени куфарчета, и започва като свраката да си събира блестящи предмети в гнездото."

Според него стремежът към златни орнаменти тип "Версаче" е по-скоро натрупване на марки, които в средите на BG олигарсите са приети за актуални - евъргрийни, които не подлежат на никакво обсъждане.

Разговор с няколко от водещите архитекти показа, че палатите на богатите у нас са обект на множество закачки в професионалната гилдия.

"В архитектурата и дизайна има тънки пропорции между материали, цветове и един олигарх няма как да ги разбере - обясни пред "168 часа" един от най-добрите ни дизайнери. - Ще ви обясня как става - свръхбогатите нашенци си ходят на гости един на друг и като видят някое кичозно решение или детайл, го снимат.

След това викат придворния си дизайнер и му показват точно какво искат. Истината е, че в тази ситуация дизайнерът изобщо не им е необходим, на тях им трябва обикновен майстор." Според него вече се е обособила една група придворни архитекти и дизайнери, които

създават целия този кич за пари

"Те са като занаятчиите - правят точно това, което им се поръча. Независимо че не отговаря на каквито и да е естетически или други критерии. Същото е с резиденциите на богатите и с много кооперации в София. Повечето от тях настояват да се изстиска всеки милиметър, забележете, тук не говорим за метри, а за милиметри. В резултат на това се появяват всички тези грозотилища, гробници, мавзолеи и т.н."

Разбира се, понякога в тях наред със свръхскъпите мрамори и златни орнаменти се мъдрят евтини стелажи за обувки по 40-50 лева бройката. Или още

по-странни паркети,

които във веригите вървят по 15-20 лева метъра. Но така или иначе общото впечатление от живота на BG олигарсите е за изключителен кич с много пари.

"За свръхбогатите е много трудно - казва Маргарита Бакрачева. - Те имат всичко, но как да са авангардни, без да рискуват да ги отхвърлят от групата? Затова като повечето хора предпочитат да се придържат към вече установеното, отколкото да търсят нещо ново. За новото се изискват креативност, мислене. Затова повечето предпочитат да прибягнат към копирането. Впрочем същото е и при фолкпевиците и в много други професии."

"Парадирането

с кич и лукс

е нещо много характерно за олигарсите в България, Армения и Русия - казва Моника Балаян. - На остров Бали са в другата крайност. Там гледат на хората, които се стремят към натрупване и материални ценности, като на ненормални и глупави. В най-добрия случай смятат, че не са особено умни.

В САЩ има много свръхбогати хора, които също са стартирали от нулата, но живеят скромно - примерно милиардерите Уорън Бъфет, Бил Гейтс, Марк Зукърбърг. Те не парадират, напротив, залагат на благотворителни проекти и живеят като всички."

Покойните милиардери, основателите на "Епъл" и ИКЕА Стив Джобс и Ингвар Кампрад, също са част от тази група. Те са скромни, дори аскети. Кампрад години наред караше старото си волво, за разлика от нашите богаташи, в чийто автопарк ги има задължителните майбах, бентли, ролс-ройс, мерцедес, порше и др. Бъфет, Гейтс, Зукърбърг, Джобс и Кампрад се обличат скромно,

нашите богаташи залагат

на няколко сигурни

цвята в тоалетите си

- бяло, черно, тук-таме розово, но всичко това е обилно гарнирано с много злато и сребро.

"Предпочитанията към цветове като черно и бяло подсказват, че се опитват да се придържат към някаква класика - обяснява психологът Бакрачева. - Розовото издава стремежа към женственост. Залага се на материали, които са качествени и внушават стабилност, което е една от базовите подсъзнателни потребности."

Професията и образованието на богатите също имат значение. В България има много богати хора, които обаче никога не парадират с нищо и демонстрират изискан стил във всичко. Като цяло те са с доста по-висок образователен ценз от тези, залитащи в другата крайност. Според профайлъра Росен Йорданов причината е, че материалното положение за повечето BG олигарси е по-важно от това да се обогатяват културно. Въпреки това обаче те задължително ще искат да изглеждат образовани пред обществото. По тази причина ще завършат дори по няколко образования в университети извън България. Професията също има значение. За гении като Марк Зукърбърг и Уорън Бъфет няма никакъв проблем да се хранят в обикновени ресторанти. "Помня, че когато Зукърбърг бе в Москва,

той отиде да вечеря в "Макдоналдс" и всички бяха шокирани

Очевидно е човек, който няма нужда да се доказва пред никого", обясни Моника Балаян.

Бъфет също често отскача до заведенията за бързо хранене. За разлика от тях олигарсите смятат, че са в непрекъсната надпревара с конкуренцията.

"Страхуват се да не изпуснат натрупаното - обяснява Бакрачева. - Затова за някои от тях може да е истинска драма, ако в рамките на една седмица не открият подходящата рокля за дадено събитие."

Обяснението на криминалния психолог Росен Йорданов е по-различно. Според него трансферът от бедняшкото мислене е причина за любовта на родните ни богаташи към луксозния начин на живот, граничещ с кич. 

Какъв е анализът на Росен Йорданов, четете в хартиеното издание.