Невинен излезе на свобода след 20 години в затвора
- През 1999 г. Хорас Робъртс еосъден окончателно за убийството на любовницата си, но сега ДНК доказва, че тя е умъртвена от съпруга си и племенника му
60-годишен мъж прекара близо 20 г. в затвора за неизвършеното убийство на любовницата си и чак сега ДНК експертиза доказа, че е невинен. Хорас Робъртс излезе от държавния затвор в Авенъл, Калифорния, след като през 1999 г. бил осъден за смъртта на Тери Чийк. Днес за удушаването й са арестувани съпругът й Гуги Харис и неговият племенник Хоакин Лиал.
Нови тестове за ДНК ги свързаха с престъплението срещу жената, чийто труп бе намерен на брега на езеро през 1998 г.
"Това е
най-старият
познат сценарий за убийство
- съпругът убива съпругата, която му изневерява. Но в този случай съпругът прави така, че любовникът да отиде в затвора до края на живота си", заяви адвокат Джъстин Брукс от "Калифорния Инъсънс Проджект", неправителствена организация, която се зае с делото през 2004 г. Той приветства освобождаването на затворника като справедливо решение.
Организацията публикува видео, на която се вижда как 60-годишният Хорас Робъртс хвърля дрехите си в кош за боклук на излизане от затвора и пие пепси на задната седалка на колата на адвокатите. "Това ми липсваше повече от всичко - моята свобода" - казва излезлият от затвора с усмивка. Той се прибра при семейството си в Южна Каролина, съобщиха от неправителствената организация "Калифорния Инъсънс Проджект".
"Това, което се случи с господин Робъртс, е трагично" - казва Майк Хестрин, окръжен прокурор на окръг Ривърсайд, цитиран от АП. - Ние като прокурори винаги се стремим да бъдем бдителни и да следваме истината. След като научих за новите ДНК доказателства, незабавно разпоредих всички обвинения да отпаднат". Хестрин декларира, че и в бъдеще ще се прилагат активно новите технологии в търсенето на истината и правосъдието.
Хорас Робъртс и Тери Чийк
работят заедно
и се влюбват,
въпрек и че тя е омъжена. На 13 април 1998 г. тя не предупреждава семейството си, че ще работи до късно. Последните, които са я виждали жива, са двете й дъщери и съпругът й. Четири дни по-късно я намират удушена, останките й са открити върху скала, която се издига близо до езерото Корона.
Подозрението още в началото на разследването бързо се стоварва върху Хорас Робъртс, защото е бил в любовни отношения с нея и се опитвал да скрие това от полицията. Униформените решават, че по този начин той прикрива жестокото убийство. Съпругът на Тери Чийкс и племенникът му обвиняват Робъртс за смъртта й.
Привърженици на Робъртс смятат, че той не е виновен и че убийците са именно съпругът и племенникът й, но липсват доказателства. След три съдебни заседания Хорас е осъден. В обвинението прокуратурата посочва непоследователните изявления и лъжите на Робъртс, с които се
опитва да
прикрие любовната история,
както и доказателства, събрани на мястото на убийството – часовникът му е намерен на местопрестъплението, камионът му бил наблизо паркиран. У него е открито портмоне на жертвата, за което дъщерята на Чийкс твърди, че е изчезнало в нощта на убийството.
След присъдата през 2004 г. Хорас Робъртс се свързва с организацията "Калифорния Инъсънс Проджект" с молба за помощ. Организацията извършва допълнителни ДНК тестове върху часовника, ноктите на Тери, както и въжето, използвано за удушаването й.
Въпреки че не са открити следи от ДНК по въжето, други ДНК доказателства показват, че часовникът принадлежи на един от членовете на семейството на Тери. ДНК-то под ноктите й не е на Хорас, а на неиндентифициран мъж. През 2013 г. започва ново разследване, а през 2016 г. съдия представя резултатите от допълнителни тестове. Направено е законодателно изменение в щата, за да се облекчи процедурата при възникване на други данни.
През 2017 г. събраните нови доказателства от местопрестъплението са изпратени до криминалната лаборатория към Министерството на правосъдието в Ривърсайд. Повече от година по-късно обвиненията срещу Робъртс са напълно оспорени, а доказателствата сочат невинността му. Петнайсет години по-късно прокурорът вече знае, че часовникът не принадлежи на Хорас, а на човек, свързан с жертвата, който е имал
достатъчно сериозен мотив да я убие - Лиал. Намерените ДНК следи са използвани в хода на процеса срещу съучастниците в убийството Харис и Лиал. Двамата са под гаранция от по 1 млн. долара и се очаква да се явят пред съда. На 12 октомври 2018 г. окръжният прокурор от Ривърсайд отхвърли всички обвинения срещу Робъртс, а на 15 октомври 2018 г. районният прокурор на града приключи случая с признаването на фактическа невинност на Робъртс, като затвори тази глава от живота му и му позволи да отвори нова.
Има ли право Хорас Робъртс на компенсация от държавата според Наказателния кодекс на Калифорния, четете в печатното издание на "168 часа".
Четете още:
Мексикански касапи разчлениха 20 жени
"Черната вдовица от Ривиерата", уморила двама мъже, ще лежи 22 г. в затвор
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха