Манифестът за независимостта на България от 1908 г., работен от Харалампи Тачев в продължение на две години, е изключителен шедьовър на занаятчийското и ювелирното изкуство. Краснописан е изящно върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета. Скрепен е с осем кръгли восъчни печата - на отделните министерства, всеки от печатите в сребърно ложе.

Съхранява се в богато орнаментиран тубус от сребро, положен в резбовано дървено ковчеже с

метален обков,

на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобургготската династия, дарствен надпис и стилни украси.

“Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване

Фердинанд I”

На финала на Манифеста под подписите на министри и генерали, вдясно във винетките е положен и автографът на младия художник-приложник Харалампи Тачев.

Личността и стореното от Харалампи Тачев за естетическото и културно въздигане на младата българска нация са откритие за съвременния човек. Парадоксално е, че над 80 години този

могъщ талант тъне в забвение и мрак,

а създаденото буквално е пред очите ни...

Автор на герба на София и ред шедьоври на архитектурата и ювелирното изкуство, проф. Харалампи Тачев, един от създателите на стила “български национален романтизъм”, дълги години тънел в забрава.

В Деня на независимостта 22 септември 2016-а пак сме в новия Музей за история на София.

Харалампи Тачев е проектирал и художествената украса на фасадата, мозайките в самата сграда - някогашната Централна минерална баня (1911 – 1989). Именувана

“Многоликият романтик”,

артистичната колекция показваше фрагменти от творчеството на Харалампи Тачев. Но макар скромна на фона на огромното му творчество, експозицията доближаваше чувствата и възприятията на зрителя до залите и светлините на Лувър, Прадо, Бритиш мюзиъм, Капитолия...

Озоваваме се пред Манифеста за обявяването на Независимостта на България. Един от най-важните документи на българската държава - шедьовър на калиграфското, гравьорското, леярското, рисувалното изкуство. На експозицията бе изложено копие. Оригиналът се пази в Държавната агенция "Архиви" и не се изнася за показване на други места. По изключение, за три дни – от 18 до 21 май 2016 г., все пак бяха отворили безценния документ в новия Музей на София... За началото на “временната”, както бяха я нарекли, изложба за 140 години от рождението на Харалампи Тачев. Оригиналът - поради огромно уважение към автора й. Художник, чието име е свързано завинаги с живота на столицата и с цялата културна история на България.

Не могат да се скрият и потулят изящните сгради в София, Русе, Пловдив, на които проектира декорацията на фасадите и интериора. Сред тях са мавзолеят на Княз Александър Батенберг, дворецът “Врана”, Софийската централна минерална баня (днес Музей на София), Синодалната палата, Централните софийски хали, Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (днес Столична библиотека), Патриаршеската катедрала „Александър Невски“ (в колектив от художници) , къщата-музей “Христо Ботйов” в Калофер, русенските храмове “Всех Святих” (разрушен през 70-те години) и “Успение на Пресвета Богородица”, църквата “Света Марина” в Пловдив.

(От 37-а стр.)

Роден в Пловдив през 1875 г., Харалампи Тачев е ученик на проф. Иван Мърквичка. Още съвсем млад става автор на столичния герб, който изработва по повод световното изложение в Париж през 1900 г. И до ден днешен, макар с малки изменения, хералдиката му е символ на София. Филигранното оформление на българските павилиони на девет световни изложения, включително тези в Лиеж през 1905-а, Милано през 1906-а, в Лондон през 1907-а допълват творческата му биография.

Представителни образци от редица области на изобразителното изкуство: хералдика, приложна графика, стенопис, стъклопис, оформление на интериорни и екстериорни пространства – също, в голям брой и с усърдна работоспосообност.

Още от визитката на Харалампи Тачев...

В периода 1896-1905 следва Декоративно изкуство в Държавното рисувално училище (днес Национална Художествена Академия) при Р. Улрих. През 1903 г. става един от основателите на дружество "Съвременно изкуство" и негов пръв председател. Също така е сред създателите на Съюза на южнославянските художници "Лада" и на Дружеството на южнобългарските художници.

Член е на Славянското благотворително дружество, дружество "Славянска беседа", на Международния съюз на изкуствата и литературата със седалище в Париж, Дома на изкуствата и печата в София и др.

От 1910 до 1932 г. е преподавател и професор по декоративно изкуство в Държавното художествено-индустриално училище и Художествената академия.

Завършил първия випуск на Държавното рисувално училище, през следващите години се изявява в различни области на изобразителното изкуство. Рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, проекти на банкноти и пощенски марки. Занимава се с приложна графика – поздравителни адреси, оформление на книги, афиши и покани, с църковна стенопис, стъклопис и хералдика.

За заслугите си към българското изкуство е

награден с кавалерийски кръст на орден “Свети Александър” V степен (1920 г.) и с офицерски кръст на орден „За гражданска заслуга” ІV степен (1921 г.).

Награден е със

златни медали на изложенията

в Милано и Лондон, със сребърен на изложението в Лиеж, с орден “Св. Сава” от сръбския крал Петър І и с орден за наука и изкуство през 1940 г. Негови творби се съхраняват в Музея за история на София, Националната художествена галерия, Художествена галерия – Пловдив и много частни колекции у нас и в чужбина.

Какво разказват проф. Милена Георгиева и доц. Виолета Василчина, изследователи и автори на удивителната изложба “Многоликият романтик Харалампи Тачев 1875-1941” в Музея за история на София, 2016:

“Художникът Харалампи Тачев заема особено място в българското изкуство и култура. Утвърдил се през първите десетилетия на ХХ век като художник модернист, през втората половина на века името му е почти забравено, вероятно защото се свързва с упадъчност и “буржоазен вкус” или поради връзките на художника с Двореца. Приживе Харалампи Тачев няма самостоятелна изложба, а по времето на социализма тя би била немислима.

Широката публика е ощетена с отсъствието на материали за него, с дългогодишно информационно затъмнение за творчеството му, независимо от смяната на режимите, преходите, промените у нас.

Преоткритата му днес биография показва изумителната му работоспособност, ерудираност и обществена ангажираност, новаторството на неговото художническо дело и ефективността на усилията му за постигане на модерна национална визия в декоративното изкуство. Многоликото му творчество оказва огромно влияние и върху

европейския облик на нашата столица

Като истински посредник между българската и съвременната европейска култура, Харалампи Тачев успява да въплъти в стотици образи разбирането си за националния характер на българското изкуство...

В стилово отношение приложната графика на Харалампи Тачев има две опорни точки – орнаманталната версия на европейския сецесион и формиращия се български национален романтизъм, на който той е сред създателите. Художникът с еднаква лекота използва елегантната сецесионна декоративност или усложнените византийски плетеници, а в много случаи ги и съчетава, тъй като за него те са припокриващи се лица на модерността. Именно този вид графика масовизира “българския стил”, прави го популярен, свързва го с патриотизма и националната политика.“

Сецесионът и българският национален романтизъм – лицата на модерността... Изящност и сила от вековете. Аплодисменти, маестро Тачев!

Защо нямаше Музей на София цели трийсет години?... Защо големи и умни хора бяха оставени в сянка, скрити в сандъци, мазета и хранилища, погребани под праха и руините на “социализма”? Творци и големи личности, колоси на България, но и на Европа, работили денонощно за цивилизоването на скромната си, но горда и мила Родина?

Най-сетне от мътните сенки на безвремието излезе авторът на Герба на София, вътрешната украса на гробницата на Княз Александър I, оформлението на фасадата на Централна минерална баня (днес Музей на София), Синодалната палата, изящен калиграф, придворен художник, професор в Художествената академия, колосът на българската култура Харалампи Тачев.

За делото и творчеството на проф. Харалампи Тачев не е достатъчна само една зала и временна изложба. Красотата, която е дарил на България, е с такъв мощен размах, с такива размери, че трябва да се подреди цял музей с негови творби. Да види всеки с очите си елегантното, но вулканично присъствие на големия европейски творец в българската култура и история.

Ако личности като Харалампи Тачев бяха показани навреме, може би най-нова България щеше да поеме по-разумен и по-мъдър път... Водена от млади хора, осъзнали, че са истински европейци. За да останат тук заедно с бъдещето, а не да търчат като пилци, пръснати от ястреб, по четирите посоки на света.