Сред либералите в Учредителното събрание е старият изпитан воин от църковните борби Драган Цанков. Той е една година по-млад от Дядо Славейков и депутатите и съвременниците с уважение го наричат също Дядо Цанков. Той рано тръгва по пътя на България и уверено го изминава с всички трудности и препятствия като убеден либерал и националист.

Непреклонен последовател на либералната демокрация, реагира остро на бруталната намеса на Русия във вътрешните работи на свободна България. В историята остават знаменитите му думи “Не ви щем ни меда, ни жилото”. По-късно ще измени отношението си към Русия и ще стигне до пълно преклонение, до национално предателство.

Драган Цанков е човек на крайностите,

пълен е с противоречия и неговият път не е гладък и лесен.

Той е отражение на своето време. Активно участва в църковните борби и проявява лидерските си способности. Силната любов към Отечеството понякога замъглява съзнанието му и го кара да залита. Дейността му поражда много съмнения и въпроси.

Започва дейността си с помощта на френското посолство в Цариград. Без съмнение се ползва от щедростта на руската дипломация, но като че ли не е сребролюбец. Става католик, за да смекчи руската позиция към Българския църковен въпрос. Едва ли неговото покръстване (1855) изменя руската позиция, насочена срещу България, но показва неговата верска неустойчивост. Цялата му просветна дейност в Цариград, без съмнение, е полезна за българската кауза, но е в полза и на католицизма. А това е против православието, българщината и националните интереси на българите. Това изостря вниманието и настройва българите срещу вероотстъпниците. Едва ли националното предателство може да се смята за инструмент в борбата за църковно и политическо освобождение. След неговото приобщаване към католицизма той и неговите последователи вече не са същите. Те са вероотстъпници, предатели на православието.

Застава сред либералите и твърдо отстоява принципите на либералната демокрация. Минал през огъня на църковните борби, Драган Цанков е изпитал коварството и хитростите на граф Игнатиев, прекрасно

познава руската политика

и отношение към България. Това му дава увереност в борбата за приемане на либерална конституция, даваща права и свободи на българите. Показва способности на парламентарен борец и с това завоюва авторитет, спечелва уважението на депутатите и на народа. Той е много популярен сред народа, заедно с Петко Славейков. “Славейков и мене ни знаеха много отдавна. В Цариград ний бяхме водили борба за църковната независимост. В рязни места на България бяхме учителствали дълго, бяхме пътували, навсякъде имахме връзки. Вестниците, които бяхме издавали, възпитаха две поколения. Разни събития по народното ни възраждане бяха пръснали името ни навсякъде.” Известността на двамата народни дейци събира около гях много депутати, като формират групата на либералите.

В ония години българският народ проявява

силно

национално чувство

и с интерес следи работата на Учредителното събрание от вестниците. Все още авторитетът на Русия е абсолютен и уважението към нейните представители - всеобщо. В душевността си българите носят идеите на демокрацията, на всеобщото избирателно право, без имотни и други ограничения. Това е заложено в самото общество – липса на наследствена аристокрация. Демократическите традиции са заложени в душевността на българите заедно със собствеността на земята, която обработват. Това дава сили на либералните идеи, които бързо

овладяват българското общество

В Учредителното събрание консерваторите имат силни, способни и влиятелни личности, Константин Стоилов, Марко Балабанов, Димитър Греков, хора с университетско образование, интелект, култура, способности. Сред либералите П. Славейков и Др. Цанков имат опит от борбите за църковна независимост, но в Учредителното събрание в началото са предпазливи пред образованието и фразеологията на учените си опоненти.

Те са стари изпитани бойци от времето на църковните борби, имат богат практически опит, който им дава сили и увереност. Постигат демокрацията повече интуитивно, водени от православния морал и българската душевност. Това им позволява бързо да излязат от смущението и предпазливостта и да си върнат самочувствието и увереността на борци за демокрация и справедливост. Следващата тяхна работа в Учредителното събрание е активна, градивна и последователно отстоява идеите на либерализма.

Демокрацията, заложена в Търновската конституция е продължение на православието като идея и любовта между хората като начин на мислене и житейско поведение. В Учредителното събрание двете оформили се течения – либерали и консерватори, спорят за пътя на България и инструментите на демокрацията. В мислите и стремежите си, в предаността към България те са единни.

(От 37-а стр.)

Различията в разбиранията ги правят противници, но не и врагове. Благодарение на това “Строителите на съвременна България” създават модерна, съвременна държава с най-прогресивната конституция, която е актуална и съвременна и в 21-ви век.

Драган Цанков продължава борбата за демокрация, започната в църковните борби.

Като министър-председател в първото либерално правителство се проявява като способен администратор и енергичен ръководител. Службата в османската администрация го беше научила на двуличие, което Дядо Цанков използва в дейността си в управлението на свободна България. Той смята, “че човек трябва

да е щедър

в обещанията, които е решен да не изпълни...”. Има твърд характер и трудно, почти невъзможно изменя мнението си. В едно е твърд и последователен – любовта към Отечеството, преданост към България и българския народ. За Дядо Цанков Конституцията е абсолютна и ненакърнима, свободата е свята и неприкосновена.

Със своята енергична политика, утвърждаваща демокрацията и укрепваща млада България, Дядо Цанков си спечелва неприятели и недоброжелатели. Той засяга интересите на Великите сили. Любовта към отечеството, присъща на всички българи, се оценява като краен национализъм, насочен срещу Берлинския договор. Австро-Унгария вижда в политиката на либералите пречка на своите аспирации към Македония. Другите Велики държави бяха съгласни с Русия, всяка по своему. Русия съжалява за създаването на свободна България, която става огнище на демокрация, прогрес и всеобща любов към отечеството и неговите атрибути. Англия също е против България, защото я смята за руско протеже и проводник на руската политика на Балканите. Това не е така, но все още англичаните не са го разбрали. Франция от една страна подкрепя Русия, но от друга страна е против засилването на руските позиции на Балканите.

При такова разположение на силите условията за работа на либералния кабинет не са добри и

положението

на премиера

Дядо Цанков

не е за завиждане. Правителството има и вътрешни неприятели, чието влияние е доста силно. Д-р Константин Стоилов използва възможностите за постоянен контакт с княз Александър и последователно създава у него мнение за неспособността на кабинета и злините, които прави на държавата. Цанков се старае да не се сблъсква с княза и проявява дипломатичност, коректност и такт при срещите си с него. Сдържа и езика си, в който има доста цветисти и направо неприлични думи.

Либералите бяха представяни пред Царя Освободител като крайни радикали, нихилисти. Това определяше и

отношението

на Русия

към Княжество България и княз Александър. Конфликтът е решен, като се използва благоразположението на царя към княз Александър.

Странностите в характера на Дядо Цанков настройват срещу него много и различни сили – Великите сили, Османската империя, князът, Светият Синод. Само с Русия е в добри отношения. Странното упорство на Цанков го принуждава да излезе от кабинета. И след преустройството правителството се оглавява от Петко Каравелов, а Дядо Цанков става министър на вътрешните работи.

Превратът на 27 април 1881 г. възбужда гражданското чувство на Дядо Цанков. Посяга се на Търновската конституция – свещената рожба на свободна България и великият документ на демокрацията и прогреса. Старият либерал вижда в това престъпно деяние заплаха за свободата на българския народ. Извоюваната с толкова кръв и мъки свобода е застрашена. Малко преди този ден, на 24 април, Драган Цанков посещава английския дипломатически агент и му обръща внимание за опасностите, които ще донесе едно посегателство върху Конституцията. Подобен акт

ще постави в опасност княза, Конституцията и целостта на България. Могат да настъпят вътрешни размирици с неясен изход и опасни последствия за демокрацията и целостта на държавата.

Либералите се надигат срещу посегателството срещу Конституцията, някои посещават австрийския и италианския дипломати. В европейския печат се появяват инструкциите на руското министерство на външните работи до руските дипломати в България. Съветите са да се неутрализират изказвания за симпатии на либералите към Русия, защото това ще е против интересите й. Борбата за защита на Конституцията оглавяват старите и изпитани ветерани от борбите - Петко Славейков и Драган Цанков. Опитите на либералите да изпратят чрез дипломатическите агенти протестни писма до Силите се оказват безуспешни, защото те са акредитирани съм особата на княза. Все пак Драган Цанков не се успокоява и изпраща писмо до руския дипломат Хитрово. Писмото е написано в стегнат стил с остър и буен език. Превратът се оценява като нарушаване на заветите на Царя-Освободител и съдържа знаменитата фраза, останала в историята “Не ви щем нито меда, нито жилото”.

Писмото се оценява като дързост и престъпно деяние срещу Русия, освободителката. В онези времена не само в България, но и в други държави не се осмеляват да надигат глас против Русия. Въпреки всичко за Дядо Цанков любовта към Отечеството, предаността на Конституцията и идеите на демокрацията и прогреса са над сервилността към Русия.

Режимът на Пълномощията отваря очите на българите и те започват да разбират, че Русия не е чак толкова добронамерена към България. Ясно проличава, че руските управници искат да наложат в България режима на руското самодържавие.

Петко Славейков и Петко Каравелов емигрират в Пловдив, Източна Румелия, Дядо Цанков остава на поста си и е непримирим борец за защита на Конституцията и демокрацията, което му навлича омразата на управниците по време на Пълномощията. Поема цялата тежест на борбата срещу режима на Пълномощията и узурпирането на Конституцията и народните права и свободи. Той е интерниран във Враца. От Враца продължава своята борба и скоро градът става център на либералите и на борбата срещу режима на Пълномощията.

Насилието и произволът на властта

в лицето на министъра на вътрешните работи Григор Начович стигат до крайности. Цанков е обявен за луд от медицинска комисия. И всичко се прави, за да се ограничи неговата политическа дейност и влияние в обществото. Причината за вълненията в България той виждаше в силното руско влияние. По този повод заявява пред европейски вестници “Очистете отечеството ми от русите и у нас ще се прекратят всички смущения и ще се установи ред”. Това още повече раздразва властите и насилието над Цанков продължава. След като се изчерпват възможностите на режима на Пълномощията, на 7 септември 1883 г. Княз Александър с манифест възстановява Търновската конституция. Борбата на либералите за възстановяване на демокрацията успява.

При съставянето на своето правителство през 1883 г. включва и консерватори, с което предизвиква гнева на всички либерали в страната, начело с Петко Славейков и Петко Каравелов. С този акт вече става явен лакей на Русия и руската политика, значи национален предател.

След преврата на 9 август Драган Цанков отново изпада в преклонение и сервилност към Русия Тръгва по дипломатите в София и ги моли да съдействат за изпращането на европейски комисар в България, за да следи и гарантира за реда и спазването на законите. Търси всякаква “закрила” от външни сили,

за да закрепи позициите на Русия

в България. Изменя се и става съвсем друг човек. Това поведение, по същество, е национално предателство. Срещу него се надигат почти всички българи и се отправят откровени заплахи за сурово наказание. В българската история няма подобни случаи на национално предателство.

Новото поведение на Дядо Цанков е явно в услуга на Русия. В критичните дни за България в началото на Регентството той се опитва да намери подкрепа за да върши пъкленото си дело. В условията на всенароден подем в защита на демокрацията и свободата неговото действия се оказват трудни, почти невъзможни. Демократът и творецът на българската демокрация става усърден руски лакей и вижда спасението на България само от Русия, иска руски войски да влязат в страната. Той представя пред народа опасността от турска окупация по реда на Берлинския договор. Това е плитка лъжа, защото Българският народ знае, че това е невъзможно. При Съединението Султанът се въздържа от влизането на османски войски в Източна Румелия и благодарение на това успява Съединението.

Цялата дейност на Драган Цанков след престъплението на 9 август е в услуга на Русия и против България и българския народ. След заминаването от България в края на 1886 г. има отвратително поведение, насочено срещу Свободна България. Приет е от великия везир Кямил паша, комуто връчва мемоар и моли Портата за енергични мерки, окупиране на Източна Румелия. Друго подобно предателство в историята на буржоазна България няма.