Оставянето на тавана завинаги, без да бъдат представени никакви разчети, допълнително обезверява хората с високи и честни доходи

Българската пенсионна система винаги е била изключително зависима от това кой е на власт и какви са неговите виждания да ползва доходите на възрастните хора. Въпреки че официално поне от 18 години пенсионната система би трябвало да е независима от държавата, да гарантира честни доходи на тези, които честно са се осигурявали, докато работят.

Размерът на пенсиите в България винаги се е ползвал като политическо оръжие. Независимо дали опозицията ще критикува, че са прекалено ниски, или точно преди избори управляващите ще решат, че като вдигнат размера им повече от швейцарското правило, ще вземат да спечелят изборите пак. В резултат вместо, както е редно с една осигурителна система, тя да бъде оставена поне 30 г. да работи, преди да се правят дори фини настройки по нея, българската за 18 години от влизането ѝ в сила не е имала и година, без да бъде променяна коренно като философия. И винаги с груби политически ръкавици. Независимо дали говорим за Емилия Масларова, която преди избори увеличава пенсии, или за Симеон Дянков, който с години замрази функционирането на системата на мизерни нива.

Точно такова грубо вмешателство е и постигнатото от премиера Бойко Борисов и синдикатите споразумение таванът върху пенсиите да не отпадне никога. Съглашение, което допълнително разбива представите на всеки осигуряващ се, тоест работещ и плащащ данъци и осигуровки човек, че може да прогнозира старините си поне грубо. Не може, пенсиите вече доказано са политическа милостиня, на която човек може да се надява някой ден, но е по-добре да не го прави.

Таванът на пенсиите е проблем на осигурителната система и доверието в нея още от въвеждането му през 2000 г. Макар че го прави дясно правителство, това на Иван Костов, мотивите са като на преподавател по политикономия на социализма – ще има прекалено високи пенсии. Което всъщност е факт. Причината е, че до приемането на сегашната пенсионна система реално България не е разполагала с такава. Осигуровки не е имало нито при комунизма, нито в първите 10 г. на прехода. А пенсиите пряко се финансираха от данъците и корелацията беше ясна – държавата събира много данъци и плаща по-големи пенсии или обратното. Тази система, както и формулата за изчисляването на пенсиите обаче позволиха група хора с високи за времето си доходи да легализират 3 години от тях с високи данъци и да настояват за високи пенсии. В резултат хора, определяни като кредитни милионери, мутри, крадци през мътните 90-те години на миналия век, получиха право на пенсии от над 10 000 лв.

Полека-лека, къде поради естествени причини, къде заради не толкова естествени голяма част от тези хора умряха. В резултат през 2016 г., когато социалният министър във второто правителство на Бойко Борисов Ивайло Калфин прокара своя реформа на пенсионната система, имаше останал само един пенсионер, който би получавал 16 000 лв., ако няма таван. Заради този “неприличен” случай и одобреното от Народното събрание по предложение на Калфин отпадане на тавана бе предвидено само за пенсиите, които се отпускат от 2019 г. Със съответната промяна в пенсионната формула, така че “мътни” години отпреди 1997 г. да не се ползват при изчисление на размера. Тоест по тази формула висока пенсия би получил човек, който поне в последните 20 г. се е осигурявал на максималния осигурителен доход честно.

Изчисления на НОИ и пенсионерските организации към тази година показват, че без таван би имало 90 пенсии в размер до 4000 лв., десетина хиляди между 1200 и 1500 лв. и останалите петдесетина хиляди, ограничени в момента от тавана от 910 лв., биха станали максимум 1200 лв. Тоест в голяма степен е отпаднал и мотивът за “неприлично високите пенсии”, както ги окачестви социалният министър Бисер Петков. Което даде основание и на т.нар. стари пенсионери да поискат отпадане на тавана. А правителството логично им отказа.

И изведнъж в четвъртък журналисти бяха извикани в Министерския съвет по спешност заради среща на премиера Бойко Борисов с лидерите на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов и на КНСБ Пламен Димитров. На тази среща се постигнало споразумение как да се увеличават заплатите на държавните служители. И съвсем накрая - и съглашение таванът на пенсиите да остане завинаги и за всички, максималният осигурителен доход да се увеличи на 3000 лв. и това да влезе в сила още от януари.

В това споразумение обаче се крият няколко проблема. Първият е, че правителството наруши ангажимента от програмата си да не увеличава данъчноосигурителната тежест до края на този мандат. А вдигането на прага за максимално осигуряване означава увеличение на осигуровките с 15% за хората с големи заплати.

Вторият изключително голям проблем е, че такива промени не се правят с договорки, от които отсъстват две от страните с отношение по темата. Първо, на разговора не беше социалният министър Бисер Петков, нямаше го и Националния осигурителен институт. Но там липсваха и работодателите, под чието давление всъщност правителствата на Борисов от дълги години задържат нивата на максималния осигурителен доход.

Ефектът е, че обещанието за 1200 лв. максимална пенсия не е придружено с никакъв анализ какви допълнителни разходи ще са за НОИ. Както и какви ще са приходите от увеличението на максималния осигурителен доход. Груба бакалска сметка показва, че ако всички досега ограничени на 910 лв. пенсионери отново са на тавана, годишният разход на държавата ще е 124 млн. лв. Което обаче прави съмнително защо правителството само седмица по-рано отказа да падне таванът за всички, след като за тази мярка щяха да са нужни с около 30 млн. лв. повече.

Съвсем резонен е и въпросът дали тези 124 млн. лв. повече ще могат да бъдат събрани от увеличените осигуровки. Вдигането с 400 лв. на максималния осигурителен доход означава, че добре платените работници в България, а те не са толкова много, ще трябва да вадят от заплатите си по още 120 лв. на месец. И съвсем резонно бизнесът, който трябва да плати по-голяма част от тази сума, предупреди, че хората ще са стимулирани да укриват доходи.

Намирането на баланс в осигурителната система е изключително трудно. И трябва да се отчетат поне три варианта за приходи и разходи, да се осигури реакция на системата за всеки от тях и поне малко от малко да се разиграят сценарии за поведението на хората, които плащат осигуровки, при всяко рязко вдигане на тежестта.

Всичко това не е направено или поне сметки не бяха показани. А бе демонстрирана политическа милостиня от страна на правителството и синдикатите, на които съвсем между другото не им е работа да се занимават с пенсионерите, а с работещите.

Най-страшният ефект от това внезапно октомврийско решение за тавана на пенсиите обаче ще е тоталната загуба на доверие в пенсионната система от страна на хората, които се осигуряват. И то точно на тези, които плащат големи суми, не ги укриват от държавата и следват правилата. И които ще загубят всякакъв стимул да го правят повече. Защото колкото и да се внася в осигурителната система, собственият принос в нея няма никакво значение за държавата. Вместо това пенсиите се определят по политически причини. А ефектът от това може да бъде както увеличение на размера им преди избори, така и намаление, когато финансовите бури задухат отново.