Тъкмо се разчу, че отново ще им вдигат заплатите, и чиновниците веднага ни изненадаха с нови порции глупави решения и безнадеждна липса на инициатива за други - в правилна посока и в интерес на обществото.

Войната по пътищата бушува с пълна тяга, но вместо да се стремят ефективно да я ограничават, междуведомствени работни групи правят ситуацията още по-страшна, като преместват опасностите от пътя върху тротоарите.

Последното смело решение за промяна в Закона за движение по пътищата превръща колоездачите в трамваи, като им дава статут на тотално предимство навсякъде по пътищата. Така от една крайност - да мачкаме колоездачите, където ни падне, и да превръщаме в твърде опасен за тях града, "експертите" ги хвърлят на другия полюс - в директна опасност за пешеходците по тротоарите.

Само който не е бил в Холандия не знае колко нахални и досадни могат да бъдат колоездачите, когато им дадеш повече права и от ходещите пеш. В сега предложената промяна в закона те ще имат предимство дори и по тротоарите, а и върху тотално пешеходните зони, защото, както е известно, те не са обозначени със забрани за велосипедисти.

Идеята на всички тези регулации би трябвало да е да пази по-слабите от по-силните. Както дава права на пешеходеца пред шофьора зад волана на метален автомобил, който тежи тон и половина. Каква е логиката един колоездач, който се е засилил с 20-30 и повече километра в час, да има предимство пред човек, който се движи пеш?

Нали знаете какво става, като се сблъскат? Ако - не, припомнете си велосипедиста, който смаза детенцето в Южния парк. За да не пращат колоездачите деца в спешното отделение, те не трябва да влизат в колизия с ходещите пеш и не трябва да имат предимство пред тях, като изключим обозначените за това велоалеи.

Велосипедистите също така, като получат повече права и защита, трябва и да се научат да спазват стриктно правилата. Защото в момента те се усещат с някакъв смесен статут между пешеходец и колоездач. Вчера един, който караше вдясно от мен, направо по пътя, внезапно (без да подаде какъвто и да било сигнал) зави наляво по пешеходна пътека пред мен, без обаче да слезе от велосипеда, както изисква законът.

Късметът за мен и за него бе, че бях намалил заради пешеходната пътека.

Много силно се надявам, че даването на българския колоездач на тотален статут на трамвай ще се преосмисли, за да не докара нови заплахи на пътя.

В битката със замърсяването обаче не мога да бъда такъв оптимист. Особено след като тази седмица тотално бе разбит митът за албанския реотан. Той може и да е загрявал бавно в годините на социализма. Но в капиталистически условия, дори и извън Европейския съюз албанската държава дава знаци за много по-модерно и напредничаво мислене от най-бедната членка на съюза България.

Тази седмица албанците забраниха вноса и регистрацията в страната на автомобили по-стари от 10 години. Случи в същата седмица, в която Италия обяви, че ще изкара от движение колите със стандарт за вредни емисии Euro 1, 2 и 3, а в някои области и возилата с Euro 4.

Италианците са преценили, че битката срещу мръсния въздух е по-важна за тях от опасността, че 3 милиона души, засегнати от новата забрана, може да им се разсърдят. За Дания въобще мисля да не говорим - там от 2030 година спират продажбата на дизели, дори и да са чисто нови.

Германците също не си поплюват. При тях в градове със силно замърсяване на въздуха като Дюселдорф и Щутгарт спират от движение директно всичко автомобили с Euro 4, а след година въвеждат ограничението и за по-новите модели с Euro 5. Подобни мерки скоро влизат в сила и във Франция и Великобритания.

А нашата държава не само подхожда дразнещо страхливо в ограниченията, но и продължава да се бави с въвеждането на забрани за внос и регистрация за старите автомобили, които сега ще плъзнат към България от всички части на Европа.

Така след като сомалийските пирати ни изпревариха в забраната за използване на найлонови торбички, сега и албанците затвориха границите на страната си за замърсяващите коли преди нас.

Върви обяснявай после колко бърз бил българският реотан...