Нападателите на Роженския манастир търсили златото, скрито от “царот на Пирина”

Златото на Яне Сандански, имане от времето на Деспот Слав от XII-XIII в. или иманярски карти с указания за скрито богатство са търсили нападателите на Роженския манастир?

Все още остава загадка кое е довело шестимата младежи, въоръжени с кирки, в светата обител на 18септември вечерта. Не е ясно и кой ги е изпратил. Вързали архимандрит Теофил, който бил сам в манастир, а и успели да разкъртят няколко камъка от зазидан неизвестно кога прозорец на черквата. Търсили са конкретно нещо, това е сигурно.

Не са обичайните

крадци на касичка

с дарения или пък

на икони

Дори и най-ценната - чудотворната на св. Богородица, си е на мястото.

Насочили се точно към високия около 2 метра прозорец и са свалили няколко камъка. Загадка е какво е имало под тях. Дали са намерили нещо, или пък са се отказали да продължат по друга причина, тепърва ще се изяснява, но след около половин час са си тръгнали.

Легендите за съкровища, скрити в манастира, обикаляха Санданско-Петричкия край преди двайсетина години, а след това се замълча.

Една от интересните легенди е за златото на войводата Яне Сандански и тя е най-разпространената. За имане, закопано там от времето на Деспот Слав, голям дарител на манастира, е трудно да се говори, защото през XVII век светата обител е била опожарена и след това възстановявана. Малко вероятно е, ако е имало нещо преди това, то да е останало незабелязано.

За Яне Сандански след промените през 1989 г. започнаха да излизат непознати архивни документи, които хвърлят сянка на съмнение около градения му преди това ореол на безкористен борец за свободата на населението в Македония.

“Царот на Пирина” е действал точно в Санданско-Мелнишкия район и се знае, че четите му често са се криели в манастира като най-сигурното място. Дори се твърди, че

през 1910 г. той

трайно се настанил

в светата обител

Убит е 3 г. по-късно точно на път от Роженския манастир към Неврокоп. През втората половина на XIX в. Роженският манастир е убежище на революционните дейци, приютявал е войводите на ВМРО.

На около 200 метра от манастира е и гробът му, до черквата “Св. св. Кирил и Методий”, построена под негово ръководство.

Архивен документ от юли 1915 г. го описва като рекетьор и сребролюбец. “Истинският лик на Яне Сандански - убиецът на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев” е книгата, която представлява изложение от родителите на убитите Гарванов, Сарафов и Даев до българското правителство за анкетиране дейността на Яне Сандански.

“Тези, които са слушали само добро за него от уста на уста от заинтересованите му другари, ще се почудат, като узнаят, че този тъмен герой, който беше тъмничар в Дупница, а след това стана войвода в Мелнишкия район, подир смъртта си остави около половин милион лева богатство”, се казва в автентичната книга, преиздадена преди двайсетина години.

В нея се твърди, че е “известно на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански бе напоследък крупен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200-300 хил. лв.”

Други документи пък сочат, че войводата е yмpял като притежател на 30 xиляди оки вино и на 9 xиляди оки paкия.

Според наследниците на тримата убити - Петър Сарафов (баща на Борис), Станка Гарванова (майка на Иван) и Тодор Даев (баща на Михаил), Сандански е

натрупал богатството

си от злоупотреби с

пари на населението

в Мелнишко и Серски революционен окръг. Ocвен това полyчил от младотурското правителство право на експлоатация на Марикостинските минерални бани. Присвоил земи на Роженския манастир - 30-40 дка, които селяните били принудени да обработват безплатно. Когато пък турците решили да построят черкви на националните малцинства в някои села, Сандански получил 2000 турски лири за направата на Роженската черква. Твърди се, че тя е построена, но парите са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и иконописец. Ocтаналите матеpиали били доставени безплатно и голяма част от парите останали у Сандански. Говори се, че е водил живот на богаташ, а в кръчмите оставял по 50-100 лв.

Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири, но през 1910 г., разочарован от младотурците и изплашен от атентатите, се оттегля в Роженския манастир.

Един от най-интересните случаи на отвличане и откуп в онези години също е свързан със Сандански. На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая четата му отвлича американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е набиране на средства за закупуване на оръжие за ВМОРО.

Яне Сандански

получава откуп

от 104 кг злато -

14 500 златни

турски лири

Още тогава витаят съмнения, че част от откупа не е използвана по предназначение. И съмненията отново падат върху Сандански. По време на войната през 1912 г., когато турците опразнили Мелник, пак се прокрадва сянката на Сандански.

Истории разказват, че той ограбил доста от къщите, а плячкосаното скрил във Фудулбейовата къща, след това скъпите вещи били пренесени незнайно къде.

Логично легендите свързват манастира с мястото, където войводата би скрил богатството си.

Местните в Рожен разказват и предания, че при изнасянето на Мелнишка епархия

сандъци с утвар

и ценни документи

за земи,

дарения, приходи и др. били пренесени в Демир Хисар. Говори се дори, че в Гърция се знаело точно мястото, където се съхраняват.

Това е така, защото през 1761 г. Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на светогорския Иверски манастир. След 1912 г. възниква спор между България и Гърция за собствеността на Роженския манастир.

През 1921 г. Арбитражният съд в Хага се произнася в полза на България.

Възрастни хора от селото си спомнят, че като деца са низали тютюн в двора на манастира и са открили в долап стара пушка, вероятно също останала от войводските години на Сандански.

Дали в разкъртената стена на светата обител обаче е имало нещо, дали са търсени ценни документи или злато, остава пълна загадка.Надеждите са заловените петима досега да разкажат повече подробности и да признаят с каква мисия са били изпратени.

Налага се и друга версия, че е възможно на това място да има нещо зазидано от по-ново време, а не чак отпреди повече от век. Последните реставрационни дейности са правени от 60-те до 90-те години и е логично да се приеме, че ако е имало нещо ценно, то тогава би било открито.

Материалът е публикуван във в. "24 часа"