Разрешителните ще се вземат трудно и срещу много пари, ако няма сделка за Брекзит

Едно принципно решение на правителството в Лондон е на път да помрачи надеждата на много българи за работа във Великобритания, след като страната напусне Европейския съюз на 29 март догодина.

Кабинетът на Тереза Мей обяви, че европейските граждани няма да се ползват с преференции при допускане до трудовия пазар на Обединеното кралство. За тях ще важат същите имиграционни закони като за хората от останалия свят. Това означава, че ще им трябват трудови визи.

Все още няма яснота какви точно ще са те, тъй като до момента британските власти твърдяха, че европейските граждани ще продължат свободно да влизат и да работят в страната до края на 2020 г., докато тече преходният период по Брекзит. Такъв обаче не се очертава да има, ако преговорите между Великобритания и ЕС продължат да буксуват и Обединеното кралство напусне съюза без сделка.

Решението да се орежат преференциите за европейските граждани обаче не е продиктувано само от възможностите за черен сценарий – раздяла без разбирателство, а от желанието за нова политика по отношение на имигрантите на Острова. То е взето въз основата на препоръки от Консултативната комисия по миграция, която смята, че достъпът до британския трудов пазар

трябва да става не

на основата на

националност,

а на умения,

като се дава предимство на квалифицираните имигранти. Независимият орган даже призова да се премахне съществуващата квота от 20 700 души на година за висококвалифицирани работници извън ЕС.

Следователно и българите с търсени професии и тези без умения ще бъдат сериозно засегнати от новата имиграционна политика на британските власти. Първите, защото ще имат много по-голяма конкуренция, тъй като на практика ще се състезават с хора от цял свят, а вторите – защото трудно ще получават виза. Тази ситуация много напомня положението между 2007 и 2014 г., когато въпреки че България и Румъния бяха членове на ЕС, Великобритания отказваше на гражданите им свободен достъп до трудовия си пазар. Тогава висококвалифицираните кадри като инженери, банкери и компютърни специалисти сравнително лесно получаваха разрешителни за работа. Обикновено те им се осигуряваха от работодателя. За някои специфични професии като лекари, зъболекари, детегледачки и прислужници в частни домове се изискваше самостоятелен трудов сертификат, който се издаваше от граничната агенция.

Оттогава обаче Обединеното кралство доста затегна режима за получаване на трудова виза.

Въведена беше

нова точкова

система,

която изисква от кандидатите редица документи, между които за добро владеене на английски език и че няма да претендират за социални помощи, ако изгубят работата си. Така че, ако действащият сега визов режим за граждани извън ЕС бъде приложен автоматично и за европейците, българските работници на Острова ще имат сериозни затруднения. В момента Великобритания дава пет типа визи.

Първата е за инвеститори и хора с изключителен талант. За този клас могат да кандидатстват хора, които искат да стартират бизнес или да управляват такъв във Великобритания. Те обаче трябва да докажат, че разполагат с поне 50 хиляди паунда за инвестиция и да представят бизнес план. Цената на самата виза е 1277 паунда при получаване по пощата и 1021, ако се вземе от посолство на Обединеното кралство. Същите такси важат и за членовете на семействата на предприемачите. Документите се разглеждат в рамките на 3 седмици, но трябва да бъдат подадени поне три месеца преди евентуалната дата за пътуване в Англия. Има и допълнителни условия, които могат да се изискват, като добро владеене на английски език. То се доказва със сертификат за положен изпит или трябва да сте завършили поне бакалавърска степен, която е преподавана на английски. Необходимо е и свидетелство за съдимост.

Визите за изключителен талант пък са само 2000 годишно и

се дават на хора

с ценни професии в областта на науката, инженерството, хуманитарните науки, медицината и дигиталните технологии. Престоят с тях в Англия обаче е ограничен до 5 години и 4 месеца, но дава възможност да сменяш професията си на място, без да информираш за това британското вътрешно министерство. Таксата за талантливи хора е 608 паунда.

Вторият клас виза се отнася за квалифицирани работници. Те трябва да представят документ, че имат договорка с конкретен работодател във Великобритания, да получават добра заплата и че разполагат с достатъчно средства да се издържат, когато пристигнат в Обединеното кралство. Отново се изисква свидетелство за съдимост, както и сведения къде си пътувал през последните 5 години. Този тип виза струва 608 паунда и е най-популярната в момента за граждани от страни с визов режим. Обикновено от кандидатите се изисква да получават поне 30 000 паунда годишно в Англия, което е с 10 000 паунда повече от 2011 г. Освен това в банковата им сметка трябва да има най-малко 945 паунда поне три месеца преди да са подали молба за този тип виза. Другият вариант е бъдещият работодател изрично да спомене в писмото си до миграционните служби, че може да осигури тази сума.

Трети клас виза се отнася за нискоквалифицирани работници. Такива разрешителни обаче въобще не са издавани, тъй като британските власти смятаха, че няма нужда от такива хора. По принцип този тип визи трябваше да замени през 2008 г. схемата за набиране на сезонни работници в селското стопанство на квотен принцип. Но кабинетът в Лондон прецени, че идващите вече безвизово българи и румънци ще са достатъчни за британските ферми и реши да не допуска и граждани извън ЕС без квалификация. След като идващите от България и Румъния намаляха през последната година заради Брекзит, преди месец бе взето ново решение за връщане на квотния принцип в селското стопанство от следващата година. За целта ще бъдат дадени 2500 визи клас 3 на граждани извън ЕС.

Четвърти клас виза е за студенти от държави, с които Великобритания има визов режим. Кандидатите за нея трябва да са над 16 години и да имат предложено място в образователен курс в Обединеното кралство. Необходимо е да могат да четат, пишат и говорят на английски език и да имат достатъчно пари да се издържат и да платят за своето образование. Кандидатстването за тази виза пак трябва да е поне три месеца по-рано, а таксата е 348 паунда. Тя дава и право на работа и присъединяване на роднини, които са зависими от кандидата. Британското правителство обаче обеща приетите през тази и следващата учебна година студенти от ЕС

да продължат

при досегашните

условия,

и то за целия курс на обучение. Те ще плащат по-ниски такси, също като британските си колеги, и ще имат достъп до добрата английска система за раздаване на студентски кредити. Британското правителство отпуска до 9000 паунда на човек годишно, които покриват напълно таксите за обучение. Отделно дава и пари за издръжка. Заемите са при много ниска лихва и изплащането им започва, когато студентът завърши, тръгне на работа и стигне определен доход. За България той е 12 000 паунда годишно, а за Англия – 21 000. Всяка година около 2000 сънародници се възползват от системата за кредитиране, което е около 95% от всички нашенци, избрали да следват на Острова.

Пети клас виза се дава за временен престой с цел работа. Обикновено става въпрос за работници в благотворителни организации, заети по правителствени проекти, творци, спортисти или религиозни служители. Те трябва да представят документ, че ще бъдат наети на работа и да притежават 945 паунда в сметката. За хората на изкуствата и спорта се изисква да докажат и че ще направят уникален принос за страната. Това става чрез представяне на доказателства за международно признание от международни конкурси и фестивали. Таксата за визата е 244 паунда и дава възможност за оставане във Великобритания до една година.

Правителствени източници твърдят пред британската преса, че макар да се говори за премахване на преференциалните условия за европейски граждани, такива все пак ще има. Те ще са част от пакета договорености за споразумения за свободна търговия, които Великобритания се надява да сключи с различни страни, след като напусне съюза. Тя настоява за такъв общ договор с ЕС, но има редица спорни въпроси, които към момента пречат за сключването му. Освен това премиерът Тереза Мей многократно е обещавала

да сложи край на

неограничената

имиграция от

Европа

след Брекзит, която всъщност беше и основна причина да се стигне до референдума за излизането на страната от Евросъюза.

Според опозиционния депутат от Лейбъристката партия Хилъри Бен, който е председател на комисията по Брекзит в Долната камара на британския Парламент, приравняването на европейските граждани с останалите е грешка.

“Щеше да бъде много по-разумно да се дадат преференции на гражданите на ЕС, като се има предвид, че ние искаме да запазим близки отношения с европейските страни”, казва той.