5 необясними случая на спонтанно изцеление: 

 12-годишно дете с тежко отравяне от гъби, за което лекари палят

свещи, е върнато към живота 

Две операции са отменени в последния момент, а тумор в парче от щитовидната жлеза изчезва

Човек с исхемичен инсулт и множествена склероза е излекуван за ден

 

Таня Костадинова Гюрова е на 41 години, от Пловдив. Казва, че дарбите й са по наследство. Доскоро е имала спонтанни видения за неща, които ще се случат в бъдещето, но едва наскоро приятелите й откриват, че тя може и да лекува с безмълвните си молитви. С уговорката, че не всички биват чути. Само Бог решава на кого да помогне.

Много хора, на които е помогнала, избраха "168 часа", за да разкажат за невероятните й способности. Въпреки че изглежда доста по-млада, Таня има дъщеря на 17 години - Галина.

Възможно ли е паранормалното лечение с молитва? Лечение от разстояние с ясно виждане на болни органи и бързото им възстановяване?

"Още в началото на познанството ми с Таня Гюрова се случи нещо изключително странно - разказа пред "168 часа" медалистката по художествена гимнастика от 1990 г. Юлия Байчева. - В залата моя колежка Вяра каза, че племенникът й Виктор, който е на 12 години, е в много тежко състояние в "Пирогов" след натравяне с гъби."

Историята допълни бащата на момчето, който е братовчед на колежката на Юлия Байчева.

"На 1 юли детето ми бе излязло с баба си и дядо си да берат гъби - объркали печурката с бяла мухоморка - разказа пред "168 часа" бащата на Виктор - Петър Цветанов. - Изяли ги и на следващия ден ги закарах в "Пирогов".

Виктор бе много зле Моята братовчедка Вяра е приятелка на Юлия Байчева и ме попитадали и Юлия може да помогне. Казах й: "С каквото може."

"Сетих се за отец Михаил Иванов и й дадох телефонния му номер да се обади - разказва Юлия Байчева. - Оказа се, че по това време той е бил на кафе с Таня преди семинар в Пловдив. След като е изслушал Вяра, предложил на Таня да поеме случая."

В това време в "Пирогов" настъпва кризата.

"Най-тежкият ден бе 4 срещу 5 юли - разказва бащата. - Лекарят ни съобщи, че чернодробните ензими са зле.

При норма 30 стойността на АЛАТ

е 12500,

а на АСАТ е 11700 при норма 22. Отиде да запали свещичка. По думите му при тези отравяния смъртността е 70%."

Цветанов не иска да омаловажи ролята на лекарите, но в този най-критичен момент, когато им съобщават лошите данни, братовчедка му контактува с отец Михаил Иванов.

"Не знаех, че отецът е говорил с Таня, а аз я познавах от няколко дни - разказва Байчева. - Така се случи, че същата вечер си пишех с нея и

тя сподели, че очаква добри новини за едно детенце в "Пирогов". Казах й че и аз имам познато момче там, но не подозирах, че може аз да съм връзката. По-късно вечерта тя ми съобщи, че новините са добри. На другия ден в залата през цялото време Таня ме информираше как с молитви възстановява определени органи и системи в детето. Паралелно с това колежката ми съобщаваше какво става с племенника й в "Пирогов".

"Истината е, че няколко дни преди лекарите да потвърдят, че детето ще се оправи, Таня ми го каза - спомня си Байчева. - Дори не смеех да го спомена пред близките. Спомням си как, докато говорех с нея по телефона, тя прекъсна, защото се налагало

спешно да въздейства върху бъбреците и черния дроб на Виктор

След малко звънна и каза, че всичко е наред. В същото време от приятелката ми знаех, че имаше голям проблем с черния дроб.

Таня ми разказа и как, когато е видяла Виктор, е помолила архангел Михаил да го спаси и той се отзовал. Тогава тя каза да дадат на детето иконата му и тя да бъде постоянно с него."

"Намерихме обикновена - хартиена, и малкият здраво я стисна, не се разделяше с нея", спомня си баща му.

"На другия ден моята приятелка ми каза, че е много притеснена за лигавиците на детето - допълни Юлия Байчева. - Веднага се обадих на Таня и тя каза, че започва да работи."

"Не знам какво стана, но нещо се случи - казва бащата Петър Цветанов. - На сутринта след намесата на Таня показателите се подобриха с 50%. За мен се случи чудо. Изпаднахме в шок, защото на следващия ден вече бяха намалели до 2-3 хиляди и медиците казаха, че сме прескочили трапа."

"Така Виктор го изписаха една седмица по-късно без никакви сериозни усложнения, а неотдавна, след като беше на контролен преглед, се оказа, че всичко е наред - спомня си Байчева. - Това бе нещо, което много сериозно ме впечатли.

Нямаше място

за съмнение."

Днес малкият Виктор и семейството му с нетърпение чакат срещата си с Таня, за да й благодарят лично.

Юлия Байчева била изненадана и от още няколко случая как Таня помагала на хора, без дори да ги познава - обикновено на близки на свои приятели, които я молели да се намеси.

Благодарение на приятелството си с Таня Гюрова Юлия Байчева преживява още една странна случка, която граничи с научната фантастика.

"Пътувахме по магистралата в Италия към летището, за да се приберем в България - разказва гимнастичката. - Пишех си с Таня в задръстването и в един момент усетих, че са минали може би 15-20 минути, а сме се придвижили максимум с 1-2 км. Докато се чудех как ще успеем да стигнем навреме в това задръстване, я попитах на шега: "Ще хванем ли самолета?". Отговорът й бе: "Май не". "Как не - опонирах аз. - Трябва да се приберем, не ни се стои тук, не можеш ли да направиш нещо?" Тогава тя каза само, че ще опита.

Паралелно с Таня си пишехме и с наш познат в Италия, за да ни каже какво става по магистралата. Човекът бе чул по новините, че е станала катастрофа по-рано през деня.

За мое учудване

Таня каза същото

Както и че има и ремонт на пътя и е успяла да разпръсне колите. Наистина не можех да повярвам как точно в този момент колоните бавно потеглиха. Тя обаче каза, че продължава да помага,

защото ни предстоят още препятствия

Аз, разбира се, се усмихнах и я успокоих, че вече всичко е наред, движим се и пред нас не се вижда нищо, което да ни спре. Но само след няколко километра отново спряхме, защото правеха ремонт на пътя. Точно тогава Таня се намеси и каза, че ще хванем самолета, макар и на косъм. Когато с мъка все пак стигнахме, не можех да повярвам, когато ни казаха, че полетът вече е затворен. Но тъй като по някаква причина закъснявал, са решили да направят компромис и да ни качат."

Според Байчева за всички това може да звучи като научна фантастика, но тя няма никакви съмнения, че случката приключва така благодарение на Таня.

"С нея имах още една история, която дълго няма да забравя - спомня си Байчева. - Моя приятелка бе в чужбина и трябваше да лети за България. Това обаче се оказва невъзможно, защото вдига прекалено висока температура. Обадих се на Таня, която веднага започна да помага и на другия ден познатата ми си бе в страната."

Отец Михаил Иванов се запознава с Таня в Пловдив, където той води семинари за безмълвната молитва.

Когато се среща с Таня, той научава, че тя от малка вижда различни събития предварително.

"За потвърждение

спомена, че е

имала видение,

че много скоро предстои голямо земетресение, и доста точно описа местността - разказа пред "168 часа" той. - Помня, че дори ми го написа и в чата. Седмица по-късно съобщиха за разрушенията на остров Нова Гвинея, като всичко изцяло съвпадаше с прогнозата й."

От способностите на Таня е възхитен и инженерът от София Борис Димитров.

"На 21 юли получих болка в главата и по спешност постъпих в болница, направиха ми скенер, кръвни изследвания - разказва той пред "168 часа". - На епикризата пишеше: "Пациент на 51 г., постъпил по спешност със слабост и залитане. Резултатите от изследванията ни дават основание за диагноза исхемичен инсулт".

Дадоха ми 30-дневен домашен отпуск, изписаха ми лекарства и горе-долу бях добре, но в последните дни се почувствах зле, получих двойно виждане и започнах да губя равновесие. Постъпих отново в болница, където ми направиха три ядреномагнитни резонанса.

В епикризата ми пишеше: "Състояние след исхимичен мозъчен инсулт, множествена склероза с пристъпно ремитентен ход."

В неврологията медиците не успяват да му помогнат и Борис излиза със залитания и много изписани лекарства.

"Бях отчаян и се свързах с отец Михаил Иванов - разказва 51-годишният инженер. - На следващия ден от него разбрах, че не той, а

Таня молитвено

ми помага

Сега съм по-добре, обслужвам се сам, шофирам, иначе трябваше да съм в болница и да ме крепят. Дори казах на жена ми да си ходи на работа, защото вече се справям сам. Окосих и една ливада. Чудото съществува и го направи Таня Гюрова. Вече вярвам в тези неща. На втория ден ме вдигна на крака. Наистина, не вярвах, че е възможно. Бог да поживи Таня и отец Михаил. Аз съм човек реалист и ви споделям самата истина - те ме изправиха на крака."

Подобна е и историята на Мариана Георгиева. Тя работи в медицински център и се притеснява да бъде снимана в лице, за да не загуби работата си - човек на медицината, който, вместо да се довери на колегите си, прибягва до услугите на феномен. Въпреки това се съгласи да разкаже историята си пред "168 часа", показвайки епикризата си.

"През февруари ми направиха операция на щитовидната жлеза - имах злокачествен тумор - обясни тя. - Изрязаха я цялата, но по-късно се оказа, че има остатък, и лекарите не можеха да кажат дали и там има разсейки. Затова се налагаше процедура с радиоактивен йод. Попитах не може ли да я избегна, като ме оперират отново, но лекарите не бяха сигурни, че ще успеят да изрежат остатъка. Затова започнах с йод и след 6 месеца трябваше да се прави сцинтиграфия, за да се види има ли остатък.

Аз съм медицинско лице и знам, че радиоактивният йод може да се пие няколко пъти, без да има резултат. Лекарите също не се ангажираха с прогноза.

Нямах избор и трябваше да започна. Бяха минали около 5 месеца, когато се запознах с Таня. Дори нямаше нужда да й обяснявам защо съм при нея, тъй като

тя още в началото каза, че вижда парчето

Успокои ме, че няма нужда да се притеснявам, защото ще го махне."

Така Мариана разбира, че ще е една от многото, при които процедурата с йода не е дала резултат.

"Наближаваше контролата - продължи тя. - Таня започна да ми помага, но точно преди да тръгна за изследването, се възпали слюнчената жлеза. Нямах право да пия антибиотик, какъвто се изписва в този случай, за да не компрометирам изследването. Наистина не знаех какво да правя и се обадих на Таня. С нейна помощ жлезата бе излекувана за един ден, без да пия нищо. Това бе буквално мигновен резултат."

Когато Мариана отива в болницата, за да направи сцинтиграфията, се запознава с жена, която четири пъти е повтаряла процедурата с радиоактивен йод без резултат.

"Докторите не могат да кажат нищо - дори 50 на 50 - обяснява Мариана. - Божа работа. А Таня видя парчето и го махна може би за около 2 седмици. Вече всичко е наред. През цялото това време ходех на работа, като ТСХ-то ми бе 95 при норма 4. За човек, който е 45 кг, това е истински кошмар, а аз изкарвах по десет часа всеки ден. Ако не беше тя, изобщо нямаше да успея.

За съжаление се опасявам, че ако разкажа тази история на колегите си, ще загубя работата си."

Също като Мариана и Петър Попов от село Брани поле разбира за Таня, когато е в критична ситуация -

в инвалидна количка с тежки изгаряния

На 26 август се опитва да сложи горелка на малка бутилка газ.

"Пробвах се да я запаля, но тя отказа - разказа той пред "168 часа". - Реших да я развия и да я сменя, но тя лумна в ръцете ми, хвърлих я и избухна. Огънят ми опърли двата крака до колената. Отидох в болница и докато стигнах, на единия кожата се смъкна от коляното до петата. На другия - от вътрешната страна. Превързаха ме и ме оставиха в болницата. Можех да се движа, имаше болка, но се търпеше. Два дни по-късно обаче докторът каза, че на десния крак има дълбоки рани и че ще се стигне до операция за присаждане. На левия обгорената площ бе по-голяма, но не така дълбока."

Как Таня Гюрова успява да му помогне, четете в хартиеното издание.