Само членовете и секретарите на Политбюро можели да отсядат в резиденцията, министрите – на Ривиерата, а окръжните лидери – на “Република”

Бившият Първи предпочитал планината и за последно видял дъщеря си Людмила жива в “Царска Бистрица” на Боровец ден преди смъртта й

През 70-те и 80-те години на миналия век почивните станции в България преживяват своя златен век. Ведомствените сгради, издигнати по курортите на Черно море, бяха препълнени цяло лято. Предлагаха дълги двуседмични, а някои дори триседмични смени за служителите си на символични цени.

Почти 30 г. след настъпването на демокрацията те са почти разрушени, където и да са се намирали по крайбрежието и във вътрешността на страната. Включително и резиденциите на властта.

Номенклатурата използвала затворени вилни комплекси на море и на планина, в които настаняването, храната и всички екстри били безплатни. Освен това партийните другари се развличали и с лов, както и със спа процедури в минералните курорти.

Разбира се,

най-красивите резиденции били на разположение на Тодор Живков,

който летувал най-често в бившия царски дворец в Евксиноград. Вилата е действаща и в момента. Отсядал в Слънчевото бунгало, което днес е предназначено за президента.

Там прекарвал по 20 дни през август всяко лято. Но не обичал да се къпе в морето и да лежи на плажа, разказаха пред "168 часа" хора от обкръжението му в последните години на власт.

Причината е, че през август в Черно море излиза мъртво вълнение, което предизвиква подводни течения. Те образуват ями и донасят водорасли от вътрешността на водния басейн до цялата крайбрежна ивица. А Евксиноград е един от районите, където най-често се случва това. Бившият Първи не обичал да му се увиват по тялото, а и спазвал забраната за къпане в морето при бурно море.

Затова той предпочитал да стои на шезлонг на басейна в комплекса. Обикновено плувал в него, като правел наведнъж няколко дължини. После Тодор Живков се изтягал под чадъра и похапвал свежи плодове. Никакви сладоледи или други вредни храни не му сервирали. И то не само на плажа, но и целогодишно.

Бившият Първия прилежно спазвал предписанията на комисия от лекари от Правителствена болница, които му изготвили специален дневен режим. В него влизала и следобедна дрямка, така че следобед човекът от народа задължително си поспивал.

Именно в Слънчевото бунгало в Евксиноград

провеждал най-дискретните

си срещи,

които не искал да знае дори най-близкото му обкръжение. Мястото предполага усамотение. За да няма случайни свидетели, намирали работа и на охранителите му по-далече - я да се разходят до Варна за определена доставка, я да следят кой влиза и кой излиза на входа. Така Тато оставал насаме с гостите си.

През 1989 г. явно бившият Първи предусещал накъде вървят нещата и викал различни хора в Слънчевото бунгало, когато почивал там през лятото. Въпреки мерките никой да не разбере кои са гостите му, свидетели разказват, че през последната му година на власт там били засечени представители на дисидентите. Може би Живков си е мислел, че може да спаси поста си, ако привлече някои от техните лидери на своя страна.

На същото място в по-ранни години се срещал и с комунистическите си съратници Леонид Брежнев, Ерих Хонекер, Янош Кадар, Николае Чаушеску, когато идвали инкогнито на почивка в България. Дали генералният секретар на ЦК на БКП им е организирал специални забавления по цели нощи, не се знае.

Но когато бил сам, той

предпочитал пенсионерски

тип ваканция,

наслаждавайки се на морето и морския въздух.

"Той не пиеше, не пушеше, не танцуваше, не е имало никакви забавления. Просто сменяше въздуха и обстановката", коментира Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност.

Специално постановление е регламентирало грижите за първите хора в партийната власт.

Челният опит, естествено, бил взет от братския Съветски съюз, където заповедите за почивка на вип персоните започнали малко след Октомврийската революция.

Според документа, издаден от БКП, комунистическата върхушка е била

длъжна да се преглежда

два пъти годишно

в Правителствена болница, да ходи на санаториум за лечебни процедури и да си почива периодично, за да е в цветущо здраве и кондиция.

За стриктното спазване на предписанията следяло зорко УБО, което управлявало и всички резиденции. Управлението се грижело за комфорта, свободното време и забавленията на номенклатурата.

И не само това – от бюджета на службата се осигурявали всички най-необходими продукти и екстрите за ваканцията на първите по ранг комунисти.

Тодор Живков обаче обичал повече планината. И докато в Евксиноград го виждали веднъж годишно, много по-често отскачал до родния си Правец или в “Царска Бистрица” на Боровец. Именно в двореца, за който Симеон Сакскобургготски чака решение на трета инстанция дали ще бъде върнат на държавата, бившият Първи видял за последно дъщеря си Людмила жива.

Тя отишла в рилския палат веднага след пристигането си от Индия и Мексико през юли 1981 г.

Чувствала се зле, била депресирана

и повикала баща си, за да си поговорят, разказа Димитър Иванов. Живков не се отделил от нея под вековните гори на Рила почти цял месец, но на 20 юли внезапно решила да се прибере в София. Следобед тръгнала от Боровец за вилата, в която живеела в “Бояна”, и в 2 часа сутринта на следващия ден камериерката я намерила и пищейки, извикала охраната.

Може би заради смъртта на дъщеря си Тодор Живков после не обичал да отсяда в “Царска Бистрица”. Предпочитал да ходи на лов в стопанствата “Воден”, “Карамуш” в Родопите и тези

в Троянския Балкан

Бил добър ловец, казват присъствали на увеселение с него, но може и да са му нагласяли жертвите. Именно край село Черни Вит убил мечка и глиган, с чиито зъби постигнал световен рекорд. Трофеите и днес се съхраняват в регионалния музей.

На море освен в Евксиноград Тодор Живков ходел и в резиденция “Перла” край устието на Ропотамо. Тя така и била строена – като за един човек. Затова в зората на демокрацията, когато я купил Мултигруп, не успели да я развият като туристически обект.

УБО не давало на редовите комунисти да припарват

нито до “Перла”, нито до Евксиноград. В голямата сграда до Слънчевото бунгало можели да почиват само членовете, кандидат-членовете и секритариатът на Политбюро на ЦК на БКП.

По-нисшестоящите - министри и членовете на ЦК, можели да ходят на плаж на днешната Ривиера, Златни пясъци. Там се радвали на затворено пространство само за своя кръг. Графикът на отпуските правел министър-председателят. А лично Тодор Живков разпределял кой от Политбюро кога ще замине във Варна.

Всички партийни вили се охранявали от Управлението за безопасност и охрана. И пак те можели да разрешат посещение на външен човек. За целта се пишела специална заявка, която трябвало да бъде одобрена от УБО - дали човекът, който иска да се види с приятел от ЦК или Политбюро, е благонадежден да влезе при вип персоните.

По-дребните риби като окръжните секретари на БКП

били насочени към почивната станция "Република" край Златни пясъци. Там настанявали и другарите от братските компартии от Западна Европа, когато идвали у нас. Но това се отнася за по-низшите длъжности. Лидерите ги водели в Евксиноград. Както и по-висшите в йерархията съветски другари. Останалите руски гости почивали на Ривиерата.

Известно е, че идеята за строителството на Златни пясъци дава Никита Хрушчов през 1956 г. Тогава той бил на гости на Тодор Живков, току-що взел на прочутия Априлски пленум цялата власт в ръцете си. Човекът от Правец споделил пред съветския ръководител, че иска да печели, но България е малка страна и е трудно. В това време бившият Първи развеждал госта си по крайбрежието на Черно море.

Наблюдавайки красотата му, председателят на КПСС в прилив на братски чувства

посъветвал Тато

да използва прекрасната

пясъчна ивица

и да построи курорт до Варна, да развива туризъм и от това в бюджета ни да влиза валута. Малко след тази паметна среща Живков извикал строители и им заръчал да вдигнат Златни пясъци. Те избрали местността Узункум ("дълъг пясък" на турски - бел. ред.). Мястото било известно като змиярник сред варненци и за да се построи курортът, закарали много таралежи, които да изядат влечугите. Чак след това направили първата копка, разказват хора от ЦК на БКП.

Освен съветските и другарите от соцлагера на Златни пясъци е гостувал и монголският вожд Юмжагийн Цеденбал, който е бил женен за рускинята Анастасия Ивановна и от нея научил за прекрасните български пясъци.

Бащата на революцията

Фидел Кастро обаче не е почивал на Черно море

Достатъчни са му били Карибите. За сметка на това той е идвал веднъж в България, когато е отседнал в двореца "Врана" в София. Буйният Фидел изправил на нокти цялото УБО, защото успял да се отскубне от многобройната си охрана от българска и кубинска страна и прескочил зад оградата. Там се били насъбрали селяни от Горубляне, които искали да видят голямата знаменитост. И Кастро започнал да си говори с тях, макар че нито той знаел български, нито те - испански.

Четете още:

Мистериозният брат на Живков - скрит като касиер в Берн

Резиденцията на Живков в Банкя - убийство, поледица за Брежнев, Масако Оя в спалнята