Ще ме наследи синът ми, той ще се грижи за приюта. 

Подготвям и още две децаОхраната на бизнесмени ме гонеше, когато ги молех за подкрепа

Сираци, самотни майки с деца и бездомници. Близо 250 човека от цяла България намират спасението при йеромонах Йоан, по-известен като отец Иван от Нови хан. В приютите, които той създава, всеки ден прииждат нови хора с молба да получат подслон и храна, докато си стъпят на краката. Добрият духовник не връща никого, но има само едно условие към тях - да обичат Бог и всяка вечер - преди да легнат, да се помолят той да прости греховете на всички ни.

"Деди, ти се прибра! Чаках те, липсваше ми" са първите думи, които 73-годишният отец чува на 28 юли по обяд, когато се прибира от монтанската болница, където прекара една седмица заради инфекциозно заболяване. Посреща го 18-годишният Иван, който, тичайки към духовника, го прегръща силно и няколко дни

не се

отделя от него

"Това момче се роди при мен и ми порасна в ръцете - разказва отец Иван. - Ето го сега - моят Иванчо седи до мен. Докато си говорим с вас, той яде пържени филийки и ми се усмихва. Все ме пита как съм. Всеки път, като не се чувствам добре, страда и ми казва, че ще се оправя. Той живее в приюта в Якимово, но дойде до Нови хан, като разбра, че съм се прибрал. Ще остане тук няколко дни."

Въпреки че за много краткo време отецът попада два пъти в болница той е сигурен, че още не е дошло неговото време да си отиде от този свят: "Няма да умирам, много живот ме чака. Закъсах го за няколко дни. Чувствах се отпаднал и имах 40 градуса температура. Бях на системи и антибиотици.

Получих и червен вятър на краката. Това е остро инфекциозно заболяване на кожата, причинено от бактерия. Докато бяхме на палатките край язовир "Огоста", ми причерня и явно съм припаднал, защото не помня какво се е случило после. Вече мога да кажа, че съм добре и съм при моите внучета."

Създателят на приютите в Якимово и Нови хан казва, че основната причина да се държи на краката си все още, макар и с бастун, е любовта на всички деца, които са го чакали да се върне.

"Слязох от колата, а към мен тичат моите момичета и момчета и се натрупват всичките да ги прегръщам едно по едно - спомня си отецът. - Толкова си ги обичам и си ги мислех всеки ден, докато бях в болницата."

Въпреки че духовникът не мисли, че скоро ще дойде неговият край, казва, че е подготвил хора, на които да предаде щафетата за добрините, които прави. Един от тях е

неговият син

отец Григорий

"Така съм направил всичко, че да има приемник - споделя отецът. - Моят син ще се грижи за приюта в Нови хан. Подготвил съм си и две момчета, които много работят, примерни са и ме слушат. Те ще наследят къщите в село Якимово. Имам им доверие на тях, защото са все около мен. Карат трактор, събират сено, вършат тежка физическа работа. Сами искат да работят толкова и винаги ме питат с какво още могат да ми помогнат. Уча ги, че трябва да са трудолюбиви."

Най-голямата болка за отец Иван си остава това, че хората не искат да бъдат добри към околните. Той споделя, че богатите не искали да даряват нито на него, нито на други, които имат нужда.

"Мога да кажа, че наистина богатите, които разполагат с много пари, не даряват - казва духовникът. - Средната класа е тази, която е помагала на мен и децата ми.

Опитвал съм се да говоря с бизнесмени, които развиват голям бизнес в страната ни и цялата държава ги познава. Удрям всеки път на камък. Дори не ме допускат близо до тях. Охраната ме спира на входа на скъпите им сгради, а ако успея да вляза, ще се намери някой на етажа да ми каже, че не ми е мястото тук. Питам ги къде е шефът им, за да се видя с него, те ми казват: Няма го днес, елате утре. Когато отида на другия ден, пак същото. Връщат ме и не ме приемат."

По думите на свещеника той вече не иска помощ от по-богатите хора, защото според него, ако един човек иска да дари, той ще го направи сам, без да се налага да бъде умоляван.

"Има олигарси с голям бизнес за милиони и милиарди, но колко е чист този бизнес и с какво наистина се занимават, те си знаят - споделя още той. - Никой не пуска кокала. Нито политиците, нито други богаташи в България.

Просто има хора, които обичат само да прибират, без да дават. Не ги интересува другият

беден ли е,

гладен ли е,

ще си легне ли нахранен и изкъпан вечерта, или ще трябва да зъзне до някоя кофа. Такива могат да си затворят очите за подобни проблеми, други не могат."

Отец Иван разказва още, че държавата никога не му е помагала, но и той самият не е искал. Споделя, че при него са идвали хора от различни министерства, които са обещавали, че ще решат всички проблеми на приютите му. Когато обаче се стигнело до документите, му казвали, че ще отнеме много време, и нещата се усложнявали.

"Оправям се сам и търся приятели, които, когато имат възможност, ми даряват по някой лев", казва още духовникът.

Той е впечатлен от това как хора, които често работят на минимални работни заплати, идват при него и му казват, че искат да помогнат финансово.

Споделя, че има огромно желание да се запознае с последната жена, която е направила и най-голямото дарение дотук през всички години. Сметките за ток на стойност 5 хил. лв. бяха платени преди броени дни, а по думите на свещеника дори не е ясно от кого, тъй като не е пожелал да се разкрива.

"Знам само, че е жена - казва отецът. - Даде много пари и аз й благодаря. Много искам да й стисна ръката и да й кажа, че ако чете вестника и това, което разказвам сега, да знае, че е станала причината за много детски усмивки и стоплени сърца."

Оказва се, че

битовите

сметки

на приютите в Нови хан и Якимово не са никак малки и понякога отецът се бави повече време, докато намери пари, с които да плати.

"Много хора сме все пак, близо 250 човека - казва духовникът. - Всеки месец сметките са различни. Токът ми е близо 5 хил. на месец, водата - хиляда, две хиляди. Има разходи и за храна. Понякога вземам на вересия и накрая на месеца плащам. Изчакват ме хората, досега сме гледали да не оставаме с неплатени."

В момента най-голямото задължение, което отецът има, е на стойност 14 хил. лв. То е за строителни материали, които вземал от различни фирми за

строежа на приюта в Нови хан и къщичките в Якимово.

"Тези месеци сега - юни, юли и август, са много слаби, защото хората са на море и ни позабравят - казва свещеникът. - Имаме си редовни посетители, които си даряват. Не са много, но ги има."

Въпреки че отец Иван се притеснява за това как ще плаща сметките си, той споделя, че децата били много щастливи при него.

"Уча ги да не съдят човека по това как изглежда и колко пари има - казва отецът. - При нас идват и хора, които не даряват, но се радват на малките и ги прегръщат. Казвал съм винаги, че отношението е най-важно. Въпреки че не разполагам с лукс, децата ми са много щастливи. Повечето дори при мен са се родили и аз съм си ги отгледал. Не правя разлика между никое, обичам ги по еднакво силен начин. Ако те искат, след като навършат 18 години, могат да си тръгнат и да отидат където решат, ако пък не искат, си остават при мен.

 Никого не съм изгонил."

Отчето споделя, че и в болницата имало майка с две деца, която искала да остане при него, докато го изпишат. Дори и за минута духовникът не съжалява, че е построил приюта и гледа всички деца в него. Той и до днес помни как през далечната 1988 г. видял една малка порутена сграда в двора на църквата в Нови хан и веднага си представил как би изглеждала тя след ремонт. Дни преди това, докато е на паша с животните си, вижда две малки момчета, които се къпят в реката, смеят се, а след това се затичват към него с думите: "Може ли малко хляб и сирене?". Той им дава. Същата картина продължава няколко дни и той започва да усеща, че се привързва към тях. Виждайки занемарената и рушаща се сграда в Нови хан, си спомня лицата на двамата малчугани и техните разкази за това, че няма къде да живеят и са гладни.

"Така започнах да строя приюта на етапи - разказва отецът. - Първото момче, което дойде при мен, за да го гледам, нямаше майка и баща. Имаше само сестра, но тя нямаше възможност да го издържа и го изпрати при мен.

На колко години е било първото дете, което заживява в приюта на отец Иван в Нови хан, четете в печатното издание на "168 часа".

Четете още:

Спряха тока в приюта на отец Иван заради 10,5 хил. лв. сметка. 70 деца на палатки, разчитат само на мляко от няколко животни

Отец Иван за пожара в приюта в Нови Хан: Видяхме се в чудо