Бившият следовател Благой Емануилов е убеден, че ако анализът е обективен, ще докаже, че престолонаследникът Алексей е оцелял във вартоломеевата нощ в Екатеринбург

В предишните два броя ви запознахме с версията, че княгиня Анастасия и престолонаследникът Алексей са избягали от болшевиките в българското с. Габарево, а императорското семейство на Николай II не е било екзекутирано. Днес ви предлагаме информация за извършената през 1995 г. ексхумация на двамата руснаци, живели в казанлъшкото село.

Участниците в наскоро приключилия работата си Архиерейски събор на Руската православна църква изслушаха доклада на епископ Тихон Шевкунов, секретар на църковната комисия по изучаване на резултатите от изследванията на останките, намерени край Екатеринбург.

А руският патриарх Кирил съобщи, че всеки момент трябва да са готови резултатите от повторния ДНКанализ на костите на царското семейство Романови в няколко чуждестранни авторитетни лаборатории.

Изследванията се бавят вече повече от две години, откакто

Руският следствен комитет извърши ексхумация

в Санкт Петербург

на предполагаемите тленни останки на последния руски император Николай Втори и съпругата му Александра Фьодоровна през септември 2015 г. Това стана в присъствието на представители на Руската православна църква.

Тези действия бяха предприети във връзка с подновяване на разследването за смъртта на членовете на руското императорско семейство и на хора от свитата им. Новото следствено дело започна от нулата и необходимите експертизи се извършват отново, но този път от сериозни научни лаборатории в чужбина, а не в Русия.

Да припомним, че първото разследване за гибелта на членовете на руския императорски дом беше започнато през 1993 г. след откриването на масов гроб в околностите на Екатеринбург. При идентифицирането на останките следствието стигна до извода, че те са на разстреляните на 17 юли 1918 г. цар Николай Втори, съпругата му Александра Фьодоровна, децата им - княгините Олга, Татяна и Анастасия Романови, както и на лица от свитата им - лекаря Евгений Боткин, прислужницата Ана Демидова, готвача Иван Харитонов и лакея Алексей Труп.

През 1998 г. делото бе прекратено поради смъртта на извършителите на престъплението, а останките на императора и съпругата му бяха погребани в Петропавловския събор в Санкт Петербург. На 29 юли 2007 г. при археологически разкопки на юг от мястото на погребението край Екатеринбург бяха намерени овъглени частици от останките на още двама души.

Експерти заявиха тогава, че те са на престолонаследника Алексей и сестра му Мария. През януари 2011 г. следственият комитет прекрати разследването на убийството на семейството на Николай Втори, като намерените край Екатеринбург останки бяха признати за истински.

На практика втората процедура за верификация стартира по настояване на Руската православна църква, за да се разсее недоверието в руското общество, което подозираше, че

ДНК анализът на откритите кости е бил манипулиран

Да припомним, че всички избити членове на императорското семейство бяха канонизирани като светци от Руската православна църква.

Междувременно руският патриарх Кирил се е срещнал в Москва с най-старшия представител на императорския дом - 91-годишния княз Димитрий Романович Романов. Патриархът известил госта си за новите ДНК експертизи, извършвани в най-реномираните задгранични лаборатории.

По думите му "останките са зашифровани" и никой от специалистите, осъществяващи експертизата, не знае чии кости изследва. "При мен има списък, съставен в присъствието на доверени хора, и само ние знаем в кой съд чии останки са поставени", подчертал патриархът, отбелязвайки, че взетите мерки ще позволят РПЦ да се отнесе с доверие към тази втора експертиза.

А какво се случва с "българската следа" в случая "Романови"?

Ето коментара на бившия следовател Благой Емануилов, който направи втора ексхумация в казанлъшкото село Габарево преди двайсетина години и твърди, че е извадил от старото селско гробище тленните останки на белите емигранти Елеонора Крюгер и Георгий (Жорж) Жудин. Както вече стана дума, за тях съществува достоверна хипотеза, че те са всъщност руският престолонаследник Алексей и сестра му княгиня Анастасия.

Но наистина ли двете деца на Николай II са избегнали трагичната участ на близките си? Интересни данни в тази насока ни дава Пиер Жиляр. Той е швейцарец и е учител на князете по френски език. В своята книга "Император Николай II и семейството му" швейцарецът споменава, че

на 28.02.1917 г. сутринта се срещнал в коридора с Александра Фьодоровна

и тя му кимнала да я последва. Влезли в една зала и императрицата му подала току-що получената телеграма от Николай Втори от Могильов.

И той прочел: "Утре съм при Вас. Заповядайте да се приготви всичко във връзка с отпътуването на Алексей". Но на следващия ден станало ясно, че болшевиките са завзели железните пътища, и така спасяването на царевича било осуетено. Но нещата не спират дотук. В своите мемоари Татяна Боткина, дъщеря на разстреляния с царското семейство д-р Боткин, свидетелства за следното - че монархистите от Тоболск са организирали спасяването на царевич Алексей Николаевич.

И все пак какви са доказателствата, че Алексей и неговата сестра Анастасия са се спасили именно в България?

"Да, има такива доказателства! - бърза да ни увери Благой Емануилов. - През юли 1953 г. 16-годишният тогава ученик Петър Христов Петров от Каварна се лекувал в хирургическото отделение на болницата в Балчик.

На съседното легло в болничната стая лежал опериран от херния руснак. Петьо запомнил името му - Петър Замяткин. Запомнил също, че работел в Околийския промишлен комбинат в града като свинар. Една вечер

руснакът повикал Петров

до леглото си и му казал, че се съмнява, че ще излезе от болницата жив, и затова поискал да му разкрие една тайна за руския цар, но той трябвало да я пази и да я разкрие чак когато порасне.

И наистина, Петър Петров мълчал цели 40 години. Едва когато през 1993 г. прочел във вестниците, че при разкопаването на масовия царски гроб край Екатеринбург в Русия не са намерени останки от двете деца на цар Николай II - Алексей и Анастасия, тогава се сетил за разказа на Петър Замяткин. И описал чутото в писмо, което се появи през 1995 г. на страниците на един от юлските броеве на в. "Днес", излизащ в Стара Загора.

"Това читателско писмо ме заинтригува силно и аз веднага тръгнах за Каварна", споделя следователят Емануилов. На 24 август 1995 г. той намерил въпросния Петър Хр. Петров на лозето му край града. Разговаряли в сянката на една беседка.

И така, преди революцията в Русия Замяткин работел в Охранката, както наричали Тайната царска полиция. Когато през 1917 г. в Русия нещата се усложнили, един ден той бил повикан при царя. Там заварил военния министър и едно духовно лице. Духовникът поискал от него да се закълне, че ще запази в пълна тайна това, което ще чуе и което ще направи. Замяткин се заклел. След това

царят му възложил секретна мисия

- да изведе от двореца двете му деца Алексей и Анастасия и да ги укрие в родното си село близо до Одеса. И там да чакат царски пратеник, когато нещата в Русия се оправят. Замяткин взел за придружител и сестра си. Заедно с царските деца се преоблекли като селяни и заминали.

Стигайки в селото, негов вуйчо му казал, че болшевиките са убили родителите му и търсят и него, за да го ликвидират. Посъветвал го веднага да отидат на пристанището в Одеса, да се качат на кораб и да напуснат Русия.

Така и направили. На пристанището била голяма блъсканица. Всеки се стремял да се качи на някой кораб. Да се качат на един параход, им помогнал някакъв сърбин. В момента, когато корабът потеглил, на пристанището изтрополяла червена кавалерия и болшевиките започнали да стрелят по кораба. Ако не било кучето, което Анастасия притискала до гърдите си, сигурно е щяла да бъде убита.

Тя била ранена в шията, а един куршум вероятно засегнал и гръбнака й. Само присъствието на придворния лекар д-р Алексеев спасило живота на княгинята. Когато стигнали до Турция, руснаците слезли на пристанището в Текирдаг.

Там настанили Анастасия в болница

Лечението продължило дълго. След изписването на принцесата решили да заминат за България. При преминаване на турско-българската граница косите на Анастасия били отрязани и я облекли като войник.

Стигнали с влака до София, но там се разболял младежът, т.е. царевичът Алексей. Наложило се да бъде приет в болница, където се запознали с един казанлъчанин. Той им предложил да тръгнат с него след изписването, тъй като имал приятел, притежател на празна къща в село близо до Казанлък. И те щели да се настанят в нея.

Замяткин не споменал името на селото без съмнение от съображения за сигурност. В селото заживели мирно и тихо, без да парадират с аристократичния си произход. Но след няколко години младежът починал. С тези думи приключила срещата на следователя с Петър Петров в оня августовски ден край Каварна.

За да провери доколко е достоверна историята на каварненеца, следователят Емануилов отива в Балчик. Успява да получи достъп до архива на вече несъществуващия промкомбинат. Когато разлиства ведомостите за заплатите, открива, че през 1952-1953 година там наистина е работил като свинар Петър Иванов Замяткин. Другите "засечки", т.е. потвърждения за истинността на тази романоподобна история на Замяткин,

следователят намира в своето родно село

Габарево.

"За жалост, повечето от хората, които са били допуснати по-близо до г-жа Нора и д-р Алексеев, вече са покойници - споделя Благой Емануилов. - Но аз успях своевременно да открия някои особено ценни свидетелства от своите съселяни."

В общи линии хронологията на събитията е следната. През август 1922 г. в Габарево при Ангел Бурмов пристига един руснак. Той се записва с името д-р Пьотър Александрович Алексеев. Но то скоро е побългарено на Петър Алексиев. Кой го е довел в тази къща, никой днес не помни.

След около месец при д-р Алексеев пристига млада, около 20-22-годишна жена. Тя е записана с името Елеонора Албертова Крюгер. Но габаревци я наричат само г-жа Нора.

След няколко месеца, вече през 1923 г., в Габарево идва и един млад руснак. Той е записан с името Георгий Павлович Жудин. Наричан е от габаревци Жорж. Той е слаб и с болнав вид.

Тримата руснаци живеят заедно в празната къща на Шиневи

След 7 години Жорж почива. Това съвпада с разказа на Замяткин.

А ето и още едно потвърждение на един друг факт - г-жа Нора е споделяла пред габаревката Донка Русинова, че имала дълга коса, но когато минавали границата, я облекли като войник и се наложило да остриже косата си.

Елеонора е разказвала пред Георги Тодоров и Лалка Трендафилова, че като била на кораба, е стреляно в гърдите й и по-късно й е правена операция. Очевидци от Габарево си спомнят, че Нора не е могла да лежив напълно хоризонтално положение.

Спяла е полулегнала и подпряна от възглавници. Лекари хирурзи обясняват, че това е последица от травматично увреждане. Най-вероятно куршумът е преминал през гръдния кош и е засегнал гръбнака, поясняват те. По този начин и г-жа Нора потвърждава казаното от Замяткин...

Ето и още едно доказателство. За стрелба по отпътуващ кораб на пристанището в Одеса свидетелства и писателят Константин Паустовски, който по онова време работел като журналист. В документалния си шесттомник "Повест за живота" (том трети) той описва стрелбата на кавалеристите червеноармейци по напускащ пристанището параход. Така се изключва всякакво съмнение относно достоверността на събитията, разказани от Пьотър Замяткин на Петър Петров.

И няколко думи за финал

"Ако новата ДНК експертиза е наистина професионална и политически независима, аз съм убеден, че тя ще покаже, че останките, намерени през 2007 г. край Екатеринбург, не са на царевича Алексей и сестра му Анастасия", категоричен е Благой Емануилов. И добавя, че ако руската страна прояви интерес, е готов да предостави за анализ тленните останки на г-жа Нора и на Жорж.

Четете още:

Княз Романов и княгиня Анастасия избягали от болшевиките в нашето с. Габарево

Инсценирали са разстрела на Романови. Екзекуцията била фалшива, всички били преоблечени, за да не ги разпознаят