В нормалните държави по света - от Сирия, Либия и Тунис през Турция, Хърватия, Италия и Франция та чак до Великобритания, много ценят да си имат римски амфитеатри. Навсякъде античните руини са символ на история и самочувствие, източник на внушителни доходи от билети и културна сцена на фестивали.

Само в България отношението към тези древни арени - символ на величие и жестокост, се ограничава единствено до вандализъм. Сигурно се сещате веднага за спортиста Благо Джизъса, който не успя да запише името си в славната футболна история, но пък опита да го издълбае директно с монета върху колона на Колизеума в Рим.

И все пак в сравнение с българските строителни инвеститори Джизъса е като интелектуалец с непрекъснат от годините на соца абонамент за Софийската опера. Ето тази седмица например през медиите почти успя да се промъкне една иначе много скандална новина.

Вероятно всички сте виждали красивата ниска сграда на ул. "Московска" 11 до посолството на Великобритания - днес тя е художествена галерия, а преди години е построена като юзина (електроцентрала) на Царския дворец. Къщата е паметник на културата от местно значение и освен това се намира във втора защитена зона на археологическия резерват "Антична Сердика и Средновековен Средец".

Нещо повече, сградата е построена върху античния амфитеатър на Сердика. Познайте обаче какво е решил българският съд да се случи с нея в следващите месеци?

Ще кажете - най-вероятно къщата ще бъде отчуждена, както и останалите в района, за да може амфитеатърът най-после да бъде разкрит и да радва с величието си столичани и пет пъти повече чужди туристи, които ще подпомагат и икономиката на София.

Този сценарий обаче е прекалено нормален и културен за държава като България, в която маниерите при стопанисването и опазването на паметниците на културата са точно толкова мафиотско-мутренски, колкото беше животът на всички нас през 90-те години на миналия век.

Ако не вярвате, вижте решението на Административния съд, който отхвърля опита на Столична община да спаси обекта и по този начин инвеститорите получават правото да вдигнат на нейно място 7-етажна сграда откъм ул. "Московска", която става 9-етажна откъм бул. "Дондуков" заради денивелацията.

Сигурно се чудите също така как сградата на електроцентралата към двореца е станала частна собственост на някой по-различен от царското семейство?

Ами, случило се е, благодарение на сделка през 2003 г. От онези сделки, за които винаги са абонирани едни и същи тарикати. Златната сделка става с благословията на един областен управител, който след като завърши мандата си в служба на държавата, веднага замина да живее в Швейцария.

Тук връзките между отделните събития, сделки и рязка промяна в стандарта на живот на чиновници ще ги оставя на вашата интуиция и въображение, защото с тях прокуратурата и полицията в онези години или не успяха да се справят, или изобщо не се и опитаха.

Но да се върнем на амфитеатъра на Сердика. Огромната сграда, която предстои да бъде вдигната на "Московска" 11, е втората, построена върху руините му. Точно година след хубавата сделка на няма и 100 метра оттам се копаят основите на хотел "Арена ди Сердика" на ул. "Будапеща". И под кофата на багера излизат интересни руини.

Тогава учените се сещат за онази каменна плоча - обява за предстоящи гладиаторски боеве, намерена при разкопки в същия район в далечната 1919 г., и разбират, че това са основите на амфитеатъра на Сердика. Годината е 2004. Тогава държавата не предприема достатъчно ефективни действия строежът на хотела да бъде спрян, инвеститорите да бъдат обезщетени с равностоен терен, за да започне поетапно отчуждаване на сгради в района и после археологическата дейност до пълното възстановяване на амфитеатъра.

Вместо това е позволен строежът, като античните зидове и колони са достъпни за хората под рецепцията на хотела. Аналогична е и тактиката сега за предстоящия 7-етажен строеж на "Московска". Руините щели да бъдат достъпни за всички. В мазето на сградата...

Извинете, но като оставим алчността на инвеститори, които нямат морален и естетически проблем да строят върху амфитеатър, това с достъпността в мазето е някаква тотална нелепост. Какво като видиш 3 метра зид? Ами, абсолютно нищо! Амфитеатърът трябва да бъде напълно възстановен.

И Министерството на културата и Столична община трябва да бъдат много по-решителни. Ако трябва, ще се водят нови и нови дела в съда, за да се спрат следващи строежи, ще се информира постоянно обществеността какво се случва, за да бъдат притеснявани максимално алчните инвеститори и да не остава непрозрачност и мрак - среда, в която виреят подкупи и корупция.

Колизеумът в Рим е посещаван от 6 милиона туристи годишно и носи приходи от 35 милиона евро. Там се организират изложби и концерти, а в момента се обмисля дали да не бъде отворен и за нощни посещения.

Толкова е просто.

Трябва ли отново да оставим простотията и алчността да победят? Както искат да направят с Царските конюшни, с къщата на арх. Фингов на ул. "Шипка" (там са професионални гадове, които вече съсипаха така една великолепна сграда и на ул. "Оборище"), с Къщата с ягодите, със Захарна фабрика.

Общината ги глобява, те обжалват в съда....

2018-а година сме, все пак. Нека покажем заедно, че 90-те са вече далеч зад гърба ни.

Четете още:

Как да качиш в трамвая Иван с поршето в калта пред панелката?

Странджа реве, зелените - на море, БСП яха драмата по партизански