Загадката “Романови” все още чака своя Шерлок Холмс. Масовото убийство е извършено в изпълнение на постановление на Уралския областен съвет на работническите, селските и войнишките депутат
Съдбата на последния руски император е най-голямата загадка на ХХ и ХХI век, чието решение чака своя Шерлок Холмс. Защото в историята на царското семейство има всичко - разтърсваща любов (ако вярваме на нашумелия филм "Матилда"), историческа жълтевина (ако си спомним, меко казано, спорната личност на Распутин), драма, мъченичество и святост (ако се доверим на Руската православна църква).
А ако сме привърженици на Холивуд, току-виж в края на сюжета вместо драма се появи и хепиенд. Класика в жанра - масово убийство
След Февруарската революция от 1917 г. руският император Николай II се отрича от престола* и заедно със семейството си е поставен под домашен арест в Царское село. По решение на Временното правителство фамилията е заточена в Тоболск през август 1917 г.
През април 1918 г. след Октомврийската революция и началото на Гражданската война е взето решение от Президиума на Всеруския централен изпълнителен комитет на Съветска Русия (ВЦИК) за прехвърляне на Романови в Москва за провеждането на открит съдебен процес. Но предвид настъплението на Чехословашкия корпус и
Бялата сибирска армия на Източния фронт болшевиките решават спешно да осъществят убийството в Екатеринбург, където в онзи момент се намира царското семейство.
Масовото убийство е извършено в изпълнение на постановление на Уралския областен съвет на работническите, селските и войнишките депутати.
На 18 юли ВЦИК в лицето на своя Президиум (начело с Яков Свердлов) "признава решението на Уралския областен съвет за правилно", за което на следващия ден е съобщено чрез централните съветски медии. Все още обаче е спорно дали е имало предварително одобрение от централната власт на РСФСР за разстрела на бившия цар и особено на семейството и свитата му.
Разстреляни са: бившият цар Николай Александрович; съпругата му Александра Фьодоровна; децата им Олга (22 г.), Татяна (21), Мария (19), Анастасия (17) и Алексей (13); 4-ма души от свитата им - лекар, готвач (дворянин), придворен лакей (полковник), камериерка (дворянка).
През 1977 г. къщата на Ипатиев е разрушена по нареждане на тогавашния областен управител Борис Елцин, за да се предотврати превръщането й в култово място от монархистите. През 1991 г. в местността Поросенков лог край Екатеринбург е разкрит масов гроб с останките на 9 души.
През 2007 г. недалеч от това място са намерени овъглените останки (170 грама) на още двама души. Проведеното разследване и научните изследвания налагат на общественото мнение, че това са останките на царското семейство. Парадокс - Елцин, вече като президент на Русия, присъства на тържественото повторно погребение на тленните останки през 1998 г.
Официалната версия
През нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. в представителния дом на инж. Ипатиев от град Екатеринбург сибирските чекисти, ръководени от Яков Юровски, хладнокръвно разстрелват императорското семейство Романови. По време на зловещата екзекуция се случва чудо - куршумите отскачат от телата на младите принцеси.
Това кара наказателната команда да промени дадените указания за стрелба право в сърцето. После се оказва, че първите изстрели не са ги засегнали, защото под дрехите им били скрити перли, бижута и други ценности.
От корсетите на жените били извадени общо осем килограма диаманти, както е записано в тайния доклад на командира на екзекуторите Юровски. След зверското убийство без съд и присъда жертвите са съблечени, а дрехите им - изгорени. Телата са хвърлени в стара минна шахта в Ганина яма.
Два дни по-късно са изровени, лицата са обезобразени, телата - осакатени, залети със сярна киселина и заровени в местността Поросенков лог, където камионът на чекистите заседнал в калта. Информацията за тези събития се съдържа в т.нар. Записка на Юровски.
QUI BONO*
Владимир Улянов имал силни лични мотиви да извърши това жестоко групово убийство на короновани особи, тъй като неговият най-голям брат Александър след неуспешен опит за атентат е бил екзекутиран от бащата на Николай II. Като прибавим към и факта, че цар Николай Романов бил най-богатият човек на света по онова време с лично състояние (земи, дворци и скъпоценности), оценявано на около 45 милиарда тогавашни долара.
Така изкушението за "експроприация на експроприаторите" става неустоимо. Но дали всичко, известно ни за ужасната юлска нощ в мазето на Ипатиевския дом, се е случило точно така?
След разпада на Съветския съюз предполагаемите тленни останки на Романови са локализирани. За това помага секретният доклад на Юровски, намерен през 1970 г., но държан в тайна от обществеността до 1990 г. На 12 юли 1991 г. край Екатеринбург е разкопан масовият царски гроб.
В него обаче вместо 11 са намерени само 9 скелета. Д-р Питър Гил от съдебномедицинската служба на Англия, д-р Уилям Мейпълс от института "Флорида" и други изследователи чрез ДНК тестове установяват, че липсват костите точно на Алексей и Анастасия!
За идентификацията на телата е използван ДНК анализ. Кръвни проби от херцога на Единбург, Филип, който е внук на сестрата на Александра, принцеса Виктория Хесенска, са използвани за идентификация на телата на Александра и дъщерите й чрез сравнение с тяхната митохондриална ДНК.
Тялото на император Николай II е идентифицирано чрез сравнение с ДНК на по-малкия му брат, великия княз Георги Александрович, който е починал от туберкулоза през 1890 г. и е погребан в петропавловската катедрала в Петербург. Александра Фьодоровна, Николай II и децата им (без Алексей и Анастасия) са препогребани с държавни почести в катедралата "Св. Петър и Павел" в Петропавловската крепост, Санкт Петербург, на 17 юли 1998 г. - осемдесетата годишнина от смъртта им.
През 2000 г. членовете на императорското семейство са канонизирани за светци мъченици от Руската православна църква. А в Южна Русия, в град Городовиковск, започва строителството на първата църква в чест на царевич Алексей.
* Според някои източници, император Николай не е абдикирал доброволно от престола, а отстраняването му от управлението е резултат от манипулации на авторите на т.нар. Февруарска революция.
** Qui bono (Кой би имал полза?) е основният въпрос при всяко следствие.
Четете още:
Как на стадиона в Разград дойде запалянкото, който вбеси Макрон, Меркел и цяла Европа
Най-четени
-
Въпреки старанието ми...
Въпреки старанието ми все още има и някакви хора, които ме харесват. От
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия След две епохални постижения в Космоса България се връща в играта
Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света През 2024 г