Как да качиш в трамвая Иван с поршето в калта пред панелката?
Напоследък много се говори за мерките за изчистване на въздуха в България и по-специално за София, където живеят 20 процента от населението на страната.
Причините са ясни - тази, която плаши най-много държавата, са санкциите от Европейската комисия, защото градовете ни са едни от най-замърсените в Европа. И, разбира се, високата смъртност заради мръсния въздух, която обаче изглежда само като някаква далечна статистика, докато семейството ти не стане част от нея.
Естествено, вредите от фините прахови частици са проблем и за по-уредения свят - в Лондон заради тях всяка година умират по 9000 души, а в Париж - не по-малко от 2500. Няма подобни данни за нашата столица, но в България всеки ден косвени и преки жертви на мръсния въздух стават 50 души. За година това прави 18 хиляди трупа.
И ако грубо го съотнесем към населението на София, получаваме 3600 жертви. Значително повече от Париж, в който живеят почти 2 пъти повече хора. Положението ни не само не е розово, ами направо си е червено-черно.
Затова инициативата на Столична община всеки автомобил да бъде с екостикер е крайно навременна и фактът, че държавата я подкрепя, за да бъдат сертифицирани всички коли до март 2019 г., е едно добро начало.
Но ако искаме въздухът в столицата наистина да бъде изчистен, не бива да спираме само дотам. Не е достатъчно най-замърсяващите категории коли да не бъдат допускани в центъра на София само в дните с рекордни превишения на фини прахови частици във въздуха.
Най-раздрънканите трошки - автомобили, но и камиони, на първо време въобще не трябва да бъдат допускани в центъра на София, а скоро след това и изобщо на територията на столицата и големите градове.
Най-лесно е да следваме мерките на Лондон и Париж. Ясно е, че ние не можем като англичаните да отделим 3,5 милиарда лири бюджет в дългосрочна стратегия срещу замърсяването. Но можем също като тях да въведем такси за влизане в града на старите автомобили и също така зони в центъра, в които дори и нови коли да не стъпват, а само най-екологичните автобуси.
В Париж въведоха винетките за най-големите замърсители, в това чисто и стари камиони и автобуси, още през 2015 г. В Лондон има такса задръстване за всички, които влизат в центъра. Допълнително се взимат пари от автомобилите, които не покриват стандартите на Евро 4. А в момента се обмисля разширяване на зоната със забрана.
И това не е всичко. Не само в Париж и Лондон, но и в градове като Мексико сити, Мадрид и най-близката до нас Атина имат намерение тотално да забранят влизането на дизелови коли до 2025 г.
Всички тези промени, към които светът неминуемо ще крачи все по-бързо, ще са голям шок за българите, които много обичат колите. Автомобилът у нас е най-малко средство за придвижване.
Много по-важен е той като символ на социален статус и възможност на кръстовището, на светофара, в крайната лява лента на магистралата да настъпиш газта и да покажеш, че си наистина мнноооооггоооо голям комплексар в съзнателното желание да демонстрираш колко специален си и в подсъзнателното усилие неуморно да бдиш някой да не те прецака на пътя.
Любовта към автомобила е и причината за хумористичните аномалии - стотици поршета, хиляди всевъзможни джипове с големината на тристаен апартамент, паркирани в калта между панелните блокове в кварталите. По света това е като да си светиш до външната тоалетна в двора с фенерчето на "Айфон 8". В България е просто живот на промоция.
У нас колата е по-важна от дома. А ако може всяко семейство да има по две - перфектно. Затова в София в 70 процента от колите се вози само по 1 човек и едва 11 процента от столичани отиват на работа пеш.
Този начин на живот трябва да се промени. И това трудно ще стане само с морков. Трябва и тояга. До промяна могат да доведат такси за мръсните коли в центъра, строг контрол върху пунктовете за технически преглед, както и все по-гъвкава и диференцираща данъчна политика за различните по екостандарти автомобили.
Центърът на София трябва да става все по-привлекателен за пешеходците и все по-неудобен за шофьорите.
В тази стратегия главният архитект на столицата Здравко Здравков трябва да се ползва с максимална държавна и обществена подкрепа, защото със сигурност е първият главен архитект на София от много години насам с модерна визия, некорумпиран и демонстриращ решителност в интерес на софиянци, а не на съмнителни инвеститори, както се бе превърнало в практика.
Казвам го, защото един от елементите за развитие и промяна на София в неговата стратегия е увеличаване и облагородяване на пешеходните зони, с консултацията на световно доказани урбанисти.
Всичко това означава, че освен въвеждането на нови такси, увеличаването на данъците за стари коли, намаляването - за нови, разширяването на метрото и модернизирането на автобусните линии, трябва да се ограничат и местата за паркиране в центъра.
На първо време поне трябва да се премахнат колите от всички красиви площади в центъра на София, които сега никой не може да види и оцени.
Само така българинът ще се замисли колко коли да поддържа пред блока и дали утре няма да е по-удобно да отиде на работа с автобус или метро. Въздухът ще е по-чист, хората по-здрави, а чуждите туристи сигурно ще станат двойно повече.
Четете още:
Странджа реве, зелените - на море, БСП яха драмата по партизански
Пак Румъния, но дори и "Ал Кайда" в Сомалия ни изпревариха в забрана на найлонови торбички
Най-четени
-
Майкини на гости у Меланини Тръмпини
Майкини са на Ню Йорк, моля ти се. Разходили се на Сентръл Парк и оттам отишли на мола, щото имало сел. Зели си гащи и анцунзи от села и на ескалаторите срещнали Илонини Мъскини
-
Криминални архиви: Притискат наказателно Самоковеца, Фатик и братя Пехливанови
Текстът е от архива на "168 часа". Митичните фигури Косьо Самоковеца, братята Георги и Любен Пехливанови и Фатик Шабан са спирани и проверявани наказателно за по няколко часа в акции на полицията в
-
Мистериозна смърт на благодетеля на Бургас. Изгаря всичко, построено със завещаните от него 500 млн. евро
Името на Александър Георгиев-Коджакафалията не говори много на младите бургазлии. По-старите поколения го знаят като един от големите благодетели и дарители на града от началото на ХХ век
-
Като говорим за туризъм, колко подобни туристически автобуса пътуват из България?
Като говорим за туризъм, колко подобни туристически автобуса пътуват из България? От едната страна са две седалки, от другата - една. И това е съществена част от усещането за хубавото преживяване
-
Галерия Китин Муньос на 66 г. в първото си интервю у нас пред "24 часа": Калина ме спечели със смелост и красота
Най-опасните ми приключения са среща с арабски пирати по Нил, нощна буря с 15-метрови вълни, когато мачта падна върху главата ми, ремонт на тръстиков сал във вода