Мъже от кол и въже връхлитали търговските кораби

Пиратството е традиционен поминък в Черно море. От дълбока древност мъже от кол и въже връхлитали търговските кораби.

Изпразвали товара и ги пращали на дъното. Затова водите на Евксински понт са наречени “черни”.

Опасният занаят тръгва от така нареченото “крайбрежно пиратство”. Разбойниците използвали плитчините, където засядали платноходите, и ги плячкосвали. По-късно измислили уникално зловещо хоро.

При буря наклаждали на брега огън и почвали да танцуват около него. Телата им пресичали светлината и откъм морето тя наподобявала фар.

Изпадналите в беда съдове се заблуждавали, потъвали в пясъка или се разбивали в скалите. Авторите на капана са хитроумните траки.

Ксенофонт, който

е обикалял

земите им, пише:

“Траките, населяващи областта, си поделили бреговата ивица със стълбове и всеки прибирал това, което попаднело в неговата част. Говорело се, че по-рано, преди да си разделят брега, те се избивали едни други при събиране на плячката. При тях се намирали много легла, сандъци, свитъци и разни неща, които моряците носят в своите сандъчета.”

На мраморна плоча, намерена в Несебър, е изсечен договор от III век преди новата ера. В него тракийският цар Садала гарантира мир на гръцките колонизатори. По-точно, опазване на техните галери, изхвърлени на подвластния му бряг.

“При цялата фрагментарност на надписа - отбелязва изследователят Й. Б. Брашински - може все още да се предполага, че договорът на месембрийците със Садала е съдържал и пунктове, насочени срещу пиратството. Но тук, както изглежда, по-скоро може да се говори не толкова за борба срещу пиратите, а повече за разбирателство с тях.”

Римляните

спират

набезите

Могъщата Римска империя ликвидира разбойничеството, включително морското. Пиратите са приковавани към веслата на императорските галери. Други са продавани в робство.

Средновековието връща на нехранимайковците титлата “господари на морето”.

Според покойния Божидар Димитров Созопол е управляван от пиратската фамилия на Кривич или Кривия.

През 1287 г. той е регистриран във венецианските архиви като морски разбойник. През 1352 г. негов наследник е самодържец на бившата гръцка колония.

Българските царе използват пиратството, както по-късно го правят английските и френските крале. Притискат врага със сили извън закона, за да постигнат законни резултати. Френсис Дрейк и Хенри Морган са епигони на Кривия от Созопол!

Тюленово

и Калиакра

Старото име на Тюленово е Калъч кьой, в превод Селото на сабята. Маркирана е хайдушката принадлежност на тази географска точка.

Брегът с височина 30 метра е удобен за илюзорния “спасителен фар”. Заблудените срещали скалите и голите саби на пиратите.

В съседство е нос Калиакра, също страховита твърдина. През XIV век е столица на деспот Добротица. Той изгражда флот от 14 галери, първият в морската ни история. Флотилията опъва платна до Трапезунд в подкрепа на император Йоан V Палеолог, стига и Константинопол.

В друга посока на хоризонта Добротица е на страната на Венеция срещу Генуа. Води наказателни експедиции и превзема генуезкия аванпост Ликостомо в делтата на Дунав. Подчинява го на Варненската епархия.

Остров край

Созопол

е “пиратска

република”

През XVII столетие морски разбойници превръщат остров Свети Иван край Созопол в “пиратска република”. Нещо като прочутата Тортуга на Карибите.

Казаци, омешани с всякаква друга измет, се настаняват в манастира “Св. Йоан Предтеча”. Той е един от най-големите по българските земи.

От години археолози разкопават светата обител и вадят свидетелства за пиратското битие.

В манастирската църква излизат чаши, съдове и кости - документи за някогашни оргии. Гюлета от корабна артилерия говорят за люти крайбрежни битки. През 2010 г. сред находките беше намерен реликварий с мощи на свети Йоан.

Черноморските хайдуци плячкосват крайбрежието на Османската империя и васалното на султана Кримско ханство.

В “Летопись событий в Югозападной России в XVII веке” на Самоил Величко има сведения за погроми над Созопол, Варна, Балчик и други пристанища.

Разбойниците

са потопени

при Несебър

През 1629 г. на империята й дотяга пиратският тормоз и падишахът решава да ликвидира въпроса. През лятото праща наказателна ескадра от 15 галери. Във всяко корито лъскат ятагани по 300 еничеари.

Пиратите отблъскват атаката. Тогава към острова опъват платна още 14 кораба. Турците го намират обаче запустял, разбойниците са драснали на север.

Веслените им ладии са натежали от антични предмети, църковна утвар, златен и сребърен обков.

Хайката ги настига при Несебър, където пиратската флотилия е потопена. Осем ладии с 260 души екипаж отиват на дъното. Малцината оцелели доживот опъват веслата на османските галери.

“Експедиция на Националния исторически музей локализира през 1994 г. една от тези лодки и я засне със сонар, но тя е на 55 метра под водата. Дълбоко е за нашите възможности”, съжаляваше Божидар Димитров.

Вълчан войвода

вдига черен флаг

Родом от лозенградското село Паспалево, той води дружина в края на XVIII и началото на XIX век. Висок, едър, с дълга черна коса, с гайтанлий мустаци и светли гълъбови очи. Така го портретуват старите хроники.

Вълчан прави засади по пътя Цариград - Виза - Силистра, откъдето минават богатите търговски кервани. Хайдутува обаче и по море.

Флотилията му контролира района между Кюприя (Приморско) и турското пристанище Мидия. Вълчановите гемии дебнели в затулените заливчета, изскачали изневиделица и плячкосвали корабите.

Златото морският харамия криел в тайник при Зейтин бурун, сега Маслен нос. Търсачи на съкровища не спират да дирят имането. Според легендата седем казана с жълтици, три медника с бели пари и още един с цванчове чакат да излязат на светло.

В отделно ковчеже са накитите и брилянтите.

Грабежът е жив

и през XX век

Дошло от дълбините на времето, “крайбрежното пиратство” е препитание дори през XX век. Този занаят упражнявали обитателите на Свети Влас.

Антон Страшимиров пише за селото с име на светия:

“Когато в тъмни нощи тук забучи морската стихия и издалеч се понесат страшните скрибучения на късове от разбита гемия, тези навъсени и сурови хора излизат из своите скривалища и хищно се попиляват по морския бряг.”

Наши шетат и

по други морета

Топографската карта на пиратството по нашето Черноморие сочи, че най-активно е южното крайбрежие.

Днешният Созопол заедно с Приморско, Царево, Ахтопол и Синеморец са били бази за разбойнически набези.

Малко по-надолу в сегашна Турция е пристанището Мидия, контролирано от Вълчан войвода.

С антично име Салмидесос, там е регистриран най-ранният грабеж във водите на Евксински понт.

Старогръцкият поет Архилох свидетелства за корабокрушение през VII век преди новата ера. Тракийско племе плячкосало останките, а екипажът бил откаран в робство.

Овидий

предупреждава

в “Писма от Понта”,

че тракийските пирати са опасни по цялото Черноморие. Не се страхуват да влязат в открито море, ще ударят и западния бряг. На Овидий може да се вярва, защото е бил заточен в Томи, днешната румънска Констанца.

Това се случва на север през 1314 г. в Маврокастро, сегашния украински Белгород. Нападната е генуезка галера от наши морски разбойници. Пратеник е цар Тодор Светослав Тертер.

Историческите извори документират, че по това време българите са сред най-опасните пирати не само в Черно, но и в съседните морета. В Адриатическо шетал прочутият Марин Българина. Срещу него Неапол, Венеция и Дубровник сключват съюз за съвместни действия.

Хайредин

Барбароса

може да

е българин

Той живее през XVI столетие по времето на Сюлейман Великолепни. Носи името на Фридрих Барбароса заради червената си брада. Като предводител на кръстоносен поход, императорът е минал през българските земи. За Хайредин пък се предполага, че корените на рода му са нейде по нашенско.

Червенобрадия е знаменит пират в черната хроника на морето. Под негова команда са няколко хиляди главорези. През 1518 г. дори се обявява за султан, но признава върховенството на Османската империя.

Всички опити на уж непобедимата испанска армада срещу Барбароса Втори се провалят. Умира в дворец на Босфора, погребан е в мавзолей.

От великолепния век насам всеки кораб, който напуска Златния рог, дава салют пред тленните му останки. Екипажите молитвено вдигат ръце към небето, където витае духът на славния пират.

Ботев

е ученик на

Ангел войвода

Той хайдутува в Мраморно море и през 1841 г. завладява цял параход. Възторгнат от подвига му, Христо Ботев пише за него в “Примери от турско правосъдие”. Дори го канонизира!

В своя стенен календар за 1875 г. срещу датата 30 ноември е отбелязано: “Андрей апостол первозвани и св. Анг. войвода”.

Поетът знае и други “корабни приключения”. За да се отърве от група революционери, през 1859 г. неаполитанското правителство ги товари на параход за Америка.

Мъжете вдигат бунт и заставят капитана да ги свали на английския бряг. Случаят е отразен във в. “Таймс”, откъдето Чернишевски го превежда в сп. “Современник”. Доказано е, че Ботев е чел това списание.

Планът “Радецки” е разработен върху канавата на такива исторически примери. Изпълнен успешно на 17 май 1876 година.