Голяма дандания се вдигна във връзка с 1000-годишнината от Охридската българска архиепископия. Определени кръгове, които си нямат понятие от православните канони и елементарни познания по българска история, нададоха вой срещу решението на Св.Синод на БПЦ да не праща висши клирици за тия чествания в Македония. Организират уличен натиск и медийни обвинения в какви ли не грехове. За пореден път Светият синод доказа, че е най-мъдрият обществен орган в България.

Малко история. Йоан Цимисхи започва война с България с цел да я подчини и зароби. В хода на неговото настъпление българският патриарх мести своето седалище от Преслав и Дръстър в София, Воден, Преспа и най-после в Охрид. След окончателното заробване на България Василий ІІ Българоубиец смята, че не може

църквата на един поробен народ

да е патриаршия и понижава в ранг Българската патриаршия.

С 3 указа той определя както името, така и диоцеза й. Той й дава името Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, а нейните предстоятели да носят името архиепископи на цяла България. Така е до средата на 12. век, когато почват да я наричат още: Архиепископия на Първа Юстиниана и на цяла България или НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ. За катедрален храм е обявена базиликата “Света София”, построена още през 863 г. от цар Борис І, но след падането на България под турско робство тя е превърната в джамия и катедрален храм става черквата “Света Богородица”. Постановено е още нейните

предстоятели да бъдат само българи Първият архиепископ е българинът Йоан Дебърски (1018-1037). Вторият Лъв І Охридски (1037-1056) е грък. Той доизградил и обзавел напълно катедралния храм. Крупна за времето си личност, архиепископът взел дейно участие в събитията от 1053-1054 г., довели до Великата схизма между Рим и Костантинопол. Мнозина архиепископи след него са гърци, но с гордост носят името БЪЛГАРСКИ.

Оставили са

имената си

в българската и световна история. Да споменем само някои от тях.Теофилакт Охридски (1084-1107) - изключително начетена и образована за времето си личност. Императорът го назначил за учител на сина си Костантин Дука. Изследовател, правист, писател. Написал много произведения,между които “Пространно житие на Свети Климент Охридски”, а също така съставил и “Служба за Св.Климент Охридски”, изследва живота и на останалите Седмочисленици. Друг виден представител: Димитър Хоматиан (1216-1234), написал “Краткото житие на Св.Климент Охридски”.

На сребърен обков на подарена от него икона за храма “Св.Богородица” саморъчно е написал:“Архипастир на б ъ л г а р и т е”. Известно е и обръщението на Андроник II Палеолог, извезано на подарената от него плащаница: “Пастирю на БЪЛГАРИТЕ…”.

Със същите укази е определен и диоцезът на архиепископията на цяла България със седалище в Охрид. Това са огромни територии. Под нейното ведомство влизат не само всички епархии от Македония, а и от Албания, Венеция, Далмация, Белградско, Тимошко, Видинско, Моравско, Нишавско, Софийско, Кюстендилско, Епир, цяла Сърбия, Тесалия, Дръстърско, Влашко, Молдова и т.н. над 30 епархии. Първите столетия както говоримият, така и

служебният език в архиепископията

е български

Постепенно той се заменя с гръцки. Започва гърцизирането. По настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери със султанско ираде през 1767 г. Охридската българска архиепископия е закрита и нейните епархии присъединени към Цариградската патриаршия.

През 1186 г. България се освобождава от византийско иго и се образува Втората българска държава със столица Търново. Създава се Търновската архиепископия, която поглъща някои от епархиите на Охридската българска архиепископия, но българските владетели постъпват много далновидно, като не посягат на автокефалността й. През 1230 г. Охрид влиза в пределите на българската държава, а през 1235 г. Търновската архиепископия е въздигната в ранг патриаршия, но отново Охридската архиепископия запазва своето самоуправление. Така българите имат

две самостоятелни църкви:

Охридската българска архиепископия и Търновската патриаршия. Така е до падането под турско робство. Тогава Търновската патриаршия е погълната от Цариградската, но Охридската българска архиепископия отстоява самостоятелността си. Тя е опора на българите.

С цялата си многообразна дейност тя спомага за запазване на българското самосъзнание и на българската писменост. Свещениците в нейните епархии са българи и извършват богослужението на разбираем за обикновените хора език. Манастирите са препълнени с български монаси,които продължават книжовната дейност. В манастирите се обучават младежи за учители и свещеници. Съществуването и дейността на Охридската българска архиепископия изиграва огромна роля за поддържане на българщината. Не случайно след нейното закриване започва и борбата за независима Българска църква.

1000 години Охридската архиепископия носи името БЪЛГАРСКА, 750 г. нейните предстоятели гърци са се кичили със званието БЪЛГАРСКИ или архиепископи на БЪЛГАРИТЕ. Защо толкова държат на името БЪЛГАРСКА? Защото тя е продължение на Българската Патриаршия, която по онова време е шестата по ранг след Римската, Костантинополската, Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската.

Значи, гърците отстояват векове наред, че Охридската архиепископия е БЪЛГАРСКА, а днешните “големи патриоти” твърдят, че тя е Македонска и обливат с помия Св. синод, че той отстоява българщината. Ръководителите на протеста пред Св. синод имат дебелоочието да посочват Авксентий Велешки като доказателство, че Охридската архиепископия е Македонска. Само че Авксентий Велешки се смята за БЪЛГАРИН и се бори за независима БЪЛГАРСКА църква. Всички митрополити в Македония са митрополити на Българската екзархия, на Българската православна църква. Хората

защитават своя български корен

Пред мен са преписите на много изложения и писма от македонските епархии, а охридчани изпращат две изложения: първото е подписано от представителите (свещеници и мухтари) на Охрид с 14 махали - общо 1139 къщи, паланка Струга с три махали от 352 къщи и 62 села, наброяващи 2079 къщи. Второто от “казътъ Крушево и селата”. Махали с 509 къщи и 50 села с 1770 къщи. Изложенията са адресирани така: “Преосвещеннейшiй Владицы, Съставляющи Священны-йтъ Българскый Съборъ, и Достопочитаеми Представители Болгарского Народа. Долуподписаны-те Жители на Охридскъ-тъ Епархiъ, като ч и с т и Б ъ л г а р е, б е з н и к а к ъ в ъ с м е с …”

Такива писма има изпратени от Битолската българска църковна община, от Прилепската, от Скопската, от Воденската – от всички краища на Македония и всички пишат, че “са чисти Българе”.Българската екзархия стриктно е водила списъци за своите венчила и къщи от онова време.От тях се вижда кои са българи и кои не. Щом Македонската църква е дъщерна на Българската, то названието трябва да бъде: Охридска Българска архиепископия в Македония. А Охридският архиепископ да носи името,което са носили всички архиепископи гърци - БЪЛГАРСКИ.

Празнува ли някой понижението си и поробването си? Ако някой генерал бъде понижен в ранг полковник, ще смята ли това за празник? Защо трябва

да празнуваме тържествено падането под византийска власт,

а не честваме заробването ни от турците? 1018 год. е черна дата в българската история. Ще отбележим и Охридската българска архиепископия и нейната роля за запазване на българщината, но ще кажем и това, че тя е в понижен ранг Българска патриаршия, т.е. не се образува нова църква и по никакъв начин не може да се откажем от името или да го делим с когото и да било, защото това означава да се откажем от автокефалността, дадена ни през 870 г., да се откажем от църковнонародния събор през 893 г., от 917 г., от официалното признаване на патриаршеското достойнство на БПЦ през 927 г.

Веднъж се опарихме. Под натиска на политически лица при възстановяване на патриаршеското достойнство ние не оставихме древното име, а я нарекохме Софийска, с което

изгубихме шестото място в християнския свят

и петото в православието. Защото всички патриаршии преди 1953 г. ни изместват. Никакви подписи и доводи на академици не могат да оспорят факта, че Софийската патриаршия е създадена през 1953 г. В православието е така: дадеш ли името, след това губиш всичко. Българската православна църква не може да се откаже от първата си патриаршия и да дели името й с когото и да било. Българската православна църква не може да взема участие в честване на 1000-годишнина на Македонската православна църква, защото тя съществува като македонска от преди 50-60 години, в резултат от решенията на комунистическия интернационал.

Светият Синод на БПЦ взе абсолютно точното и правилно решение. Не може да бъде крадена ни църковната ни, ни гражданската ни история. Българската православна църква отново доказа, че е най-верният и истински пазител на българщината, независимо от черненето, плюнките и храчките, които се изсипаха и продължават да се хвърлят върху нейната глава.

Четете още:

Как Гърция ни надхитри със Северна Македония

Църквата изпада в схизма, ако изпрати духовници в Охрид