Китайците се готвели за АЕЦ “Белене” от 2 години, играят с Русия и Франция
Канадски милионер пък иска пристанище Варна
Китайската компания CZEC (CHINA ZHONGYUAN ENGINEERING), която представя Китайската национална ядрена корпорация CNNC, се подготвя от повече от две години за проекта АЕЦ “Белене”, въпреки че неговото рестартиране беше решено миналия месец.
“Още в началото на тази година заявихме намерението си за участие до вашето министерство на енергетиката. Имаме голям интерес за инвестиция и сме запознати с предварителните ви условия – без държавни гаранции за заема и за изкупуването на енергията”, съобщи вицепрезидентът на CZEC Динг Джиан на бизнесфорума, който съпътстваше срещата 16+1 в София.
Джиан обясни, че компанията е готова да финансира 30% със собствени средства, а останалите 70% ще бъдат кредит от различни банки.
“Мисля, че Русия със сигурност ще участва в проекта, тъй като ядрената технология е тяхна. Нямаме нищо против да сме партньори. Ние имаме опит в изграждането и оперирането на такава технология, но нямаме възможността да я проектираме”, обясни Динг и допълни, че не изключва и френска инвестиция, въпреки че “Фраматом” заяви, че иска да се включи, но само като оператор.
Стойността на проекта все още се анализира, обясни китайският бизнесмен. Той очаква до края на октомври да бъдат публикувани тръжните документи, а до края на годината ще се включат в наддаването. Надява се в началото на 2019 г. да подпишат договора и да започнат да оперират.
“С България работим заедно вече от много време. Вие вече имате работеща централа, имате инфраструктурата, системата да поддържате ядрена мощност. На политическо ниво българското и китайското правителство са в добри отношения”, каза още Динг.
Интерес към мултимодалния коридор от Гърция до Румъния, железниците и пристанището във Варна проявява пък канадският милионер Сам Мизрахи. Той е един от подписалите рамково споразумение за сътрудничество за изграждането на пътни проекти у нас с министъра на регионалното развитие Николай Нанков.
“Мизрахи рийл естейт груп Инк” подписа в кооперация с Китайската корпорация за машинно инженерство CMEC. “Искаме да помогнем на правителството да създаде подходящи условия, така че да можем да инвестираме и да задействаме магистралите с толсистемата. Освен това искаме да вложим средства в инфраструктурата на едно ново поколение железници. Ние искаме да се включим в управлението на железопътните линии и да помогнем за тяхната капитализация”, каза за “24 часа” Сам Мизрахи.
Той и китайската компания имали конкретен интерес към изграждането на мултимодалния коридор между Гърция и Румъния през България.
“Интересуваме се и от пристанището във Варна, тъй като то е много стратегическо разположено – Черно море може да свърже България и Китай”, добави Мизрахи. Той е един от магнатите в областта на недвижимото имущество в Торонто.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха