Направо се шокирах от изненада вчера, като научих, че сомалийската терористична организация "Ал-Шабаб" е забранила употребата на найлонови торбички в контролираните от нея територии.

Най-вероятно решението е взето между отвличането на танкер в Аденския залив и подготовката за бомбен атентат срещу конкурентен терористичен клан.

Тези обстоятелства обаче нямат голямо значение, защото мотивите за забраната са повече от цивилизовани: "Найлоновите торбички се забраняват, защото са вредни и застрашават добруването на хората и животните".

По принцип младежкото муджихидинско движение в Сомалия, близко до "Ал Кайда", далеч не е от най-хуманните на планетата Земя. Само в един атентат преди няколко години те убиха над 500 души с камион бомба. Но ето, че се оказват много напредничави в екологията. Дори и тези свирепи същества са узрели за вредата от найлоновите торбички и налагат забраната дори преди огромна част от държавите на Стария континент.

Пластмасовите продукти за еднократна употреба - торбички, чаши, чинии, бутилки, бъркалки, сламки, пръчки за балони, коктейлни бъркалки, клечки за уши... са източник на невероятно замърсяване, което засяга най-силно моретата и океаните. Има места в морската шир, където вече накъсаните пластмасови отпадъци са повече от планктона, а според дори и не най-песимистичните прогнози през 2050 г. боклуците ще станат повече от рибите в океаните.

В същото време битката за забрана на найлоновите торбички, които масово навлизат в бита на хората през 70-те години на миналия век, започва много плахо и бавно. Първо налагат пълна забрана в Австралия. Следват ги крайбрежните зони на Чили. През 2009 г. и в Египет приемат специален забранителен закон, за да запазят рифовете си в Червено море.

Най-брутални са обаче в Кения. Там през август 2017 г. е въведена също пълна забрана, но нарушителите са заплашени с глоба до 38 хиляди долара и 4 години затвор.

В Европа замърсяващите природата торбички са забранени във Франция, Ирландия, Белгия. От 2020 г. Франция налага пълна забрана и на останалите неразградими пластмасови изделия за еднократна употреба. Забраната вече се дискутира много активно и в Европейската комисия

.

Защото се оказва, че гражданите на Европа много активно се вълнуват от замърсяването на природата с пластмаса. Изследване на "Евробарометър" от началото на тази година показва, че 87 процента от хората на Стария континент са притеснени от задушаващата океаните пластмаса, а цели 97 процента смятат, че трябва да се предприемат "наложителни и спешни" мерки за ограничаването на тези отпадъци.

"Къде сме ние?" - както се питаше в социологическата рубрика на предаването "Панорама" преди години? Ами, оказва се, че и в битката за опазване на природата тичаме след Румъния. От началото на тази седмица те въвеждат частично ограничение на продажбата на найлонови торбички, а от 1 януари 2019 г. - пълно.

През 2011 г. като опит да реши този проблем България въведе такса върху тези продукти с идеята да ги оскъпи и ограничи. Екологични организации обаче твърдят, че оттогава употребата на пластмасови торбички у нас е нараснала с 30 процента.

Дори и леко да преувеличават, едно е сигурно - проблемът със сигурност не е решен. България е на 11-о място в Европа по употреба на торбички за еднократна употреба от общо 28 държави, в които всеки гражданин използва годишно по около 200 торбички, при това - само по веднъж.

След като централната власт в лицето на Министерския съвет не предприе нищо, за да коригира неуспешния си ход, започнаха опити на общинските администрации. Първи бяха в Кюстендил. Общинският съвет въведе забрана там от януари 2009 г. Тя бе в сила цели 5 г., преди да бъде отменена от административния съд, защото противоречала на закона - само правителството можело да вземе такова решение.

Забрана бе въведена и във Варна през 2010 г. Но и там местният административен съд я отхвърли, защото, забележете, местен търговец подал оплакване, че заради ограничението щял да претърпи финансови загуби. За жалост, в този момент кефалите във Варненския залив не успяха да обжалват решението в 7-дневен срок пред Върховния административен съд.

Най-вероятно тази съдебна практика отказа Бургаския общински съвет също да въведе забрана, когато преди няколко месеца обсъжда на свое заседание сигнал от гражданка, която ги призова да вземат мерки, тъй като според последния доклад на "Грийнпийс" Черно море е най-засегнатото на планетата от дребни пластмасови отпадъци.

От всичко дотук става ясно, че решението трябва да вземе Министерският съвет. Още миналата година еколози внесоха в Министерството на околната среда и водите искане за това. Но не последва нищо.

 

Така дори и в опазването на околната среда се оказахме изпреварени не само от румънците, но и от сомалийските терористи. Срам! Чиновническо бездушие и безхаберие ли е причина за тази мудност, или отново печалбата на група производители е по-важна от обществения интерес? Те, пластмасаджиите, са били винаги много добре, дори и с шприцовете по времето на соца.