На вътрешната корица на един от романите на Жул Верн е отбелязана годината 1876-а, тази на Априлското въстание в България. А заглавието гласи: “Дунавският лоцман”. Някакво съвпадение? Или поредният полет на мисълта на великия френски писател?

Няма съвпадение, няма случайност, а наистина става дума за роман от Жул Верн с българин “в главната роля” и сюжет, вдъхновен от нашата история.

За жалост, малко познат в България, романът “Дунавският лоцман” е публикуван през 1908 г. и отбелязва събитията на Балканите през горещата 1876 година. Родоначалник на научната фантастика, в това си произведение Жул Верн повече набляга на историческите факти, като избира за главен герой българина Сергей Ладко – борец за освобождението на своята родина от османско иго.

Жестоките кланета след потушаването на Априлското въстание предизвикват вълна от протести из цяла прогресивна Европа. Последвалата Руско-турска война от 1877-1878 г. също е в центъра на вниманието на свободомислещите хора от Стария континент. Един от тях е и Жул Верн. Към края на творческия си и жизнен път великият французин решава

да посвети на малка, но горда България едно от своите литературни произведения.

“Най-много от всичко на света обичам морето, музиката и свободата” - споделя френският романист. И наистина, целият му живот и творчество са обвеяни от тези красиви, но истински думи.

Роден е на 8 февруари 1828 г. във френския пристанищен град Нант. Искрящите от слънце и вода гледки на пристигащи или отплаващи към всички точки на земното кълбо ветроходи карат малкото момче да се интересува и да мечтае за велики пътешествия. А за да тръгнеш на плаване, трябва да знаеш и къде отиваш...Така у Жул Верн се поражда ранната и страстна необходимост от четене –

за рисковани и необикновени пътешествия,

за далечни страни и морета.

Любопитството му е разгаряно и от фамилията на майката – мореплаватели, корабостроители, корабовладелци. По-малкият брат на Жул също се отдава на морска кариера – става капитан на далечно плаване.

За бъдещия писател обаче е начертана друга перспектива. Баща му е адвокат и волята му е Жул да наследи и поеме в свои ръце работата в правната кантора в Нант. Студентските години в Париж в крайна сметка приключват с диплома по право и лиценз. Междувременно Жул Верн е създал семейство и е започнал да пише.

Поради отказ да се върне в Нант и да поеме бизнеса на баща си издръжката му е спряна и се налага да издържа семейството си с публикации по география, навигация, история, въздухоплаване. Любопитно е, че първите му литературни произведения са текстове за оперети, комедии, пише и пиеси. В голямата литература дебютира през 1863 г. с първия роман от поредицата “Необикновени пътешествия” – “Пет седмици с въздушен балон”.

Неслучайно писателят Жул Верн се превръща в националня гордост за Франция. Неговото остроумно, находчиво и увлекателно перо

дарява на света 65 романа, 40 пиеси, шесттомна “История на великите пътешествия и великите пътешественици”, отделна книга за Христофор Колумб, няколко повести и разкази. Определят го като основоположник на научната фантастика. Самият той е наричал творбите си “романи за науката”. Основната наука в неговите творби е географията. В кабинета си имал огромен глобус, на който отбелязвал

пътешествията на литературните си герои

Те използват необикновени транспортни средства и преследват необикновени цели, затова наричат фантастиката му и географска, и техническа. Жул Верн не търси нови научни теории, а се води от идеите на бързия технически прогрес на годините, в които живее. Осмисля ги и ги усъвършенства.

Прочутият му “Наутилус” на Капитан Немо се задвижва с електричество и е подводница много години преди да се появят истинските подводни кораби. В романа си “Робур – завоевателят”

великият мислител “изобретява” дирижабъла

25 години преди това да се случи в действителност... Конструкцията на самолет с вертикално излитане се появява в романа “Необикновените приключения на експедицията на Барсак” повече от половин век преди световният технически прогрес да се произнесе и по този въпрос. С

гениалните си технически прозрения

Жул Верн се доближава до ренесансовата вселена Леонардо да Винчи.

През пролетта на 1865 г., в годините, когато живее в Париж, се отваря финансова възможност и Жул Верн си купува къща в малко рибарско селце. След година пък съвсем изгодно и случайно се сдобива с почти нов баркас, който бива преустроен в яхта с просторен и светъл кабинет. Вече е възможно хем да пътешества по море, хем ежедневно да пише. Договорът му с издателя предвиждал написването на най-малко две книги на година!

Така той опознава френското крайбрежие, овладява занаята на мореплавател, придобива лоцмански умения. Но плаващият му литературен кабинет претърпява крушение... Следва поръчка на чисто нов ветроход с парен двигател. След година е построен и Жул Верн потегля отново на морски пътешествия, но вече с по-далечни цели. Посещава Португалия, Алжир, Гибралтар, Дания, Англия и ред други страни.

През 1867 г. пътува до САЩ, придружен от брат си Пол. Основна цел на презокеанския воаяж е едно от чудесата на света - Ниагарският водопад. Вълнуващи, наситени с впечатления години за великия писател... Но поддръжката на собствен ветроход (с парен двигател) се оказва доста скъпо удоволствие. През 1886 г. Жул Верн е принуден да го продаде, и то на по-ниска от половин цена. Собственият кораб е заменен от писалището в Амиен (от 1871 живее тук) с огромния глобус до него. Пътешествията по света продължават

на крилете на фантазията

и предишните преживявания.

На 24 март 1905 г. на 77-годишна възраст, вече почти ослепял от работа, Жул Верн приключва биологичния си път. Цели пет години след смъртта му – до 1910 г. по сключения още в младини договор, продължават да се печатат по два романа на година. Негови нови, непознати на читателите романи се публикуват през 1919 и 1994 година (“Париж през 20-и век”). Творчеството и идеите на Жул Верн се превръщат в цивилизационно стъпало за цялото човечество. Според статистика на ЮНЕСКО Жул Верн е най-четеният писател в света – преведен е на 148 езика!

Един от почитателите му в България е франкофонът и също така продуктивен поет и писател Иван Вазов. Освен за бъдещето общи са вълненията на двамата велики и за Априлското въстание от 1876 година...

“Дунавският лоцман” е един от посмъртните романи на Жул Верн – публикуван е през втората половина на 1908-а, три години след физическата му кончина. Едно от късните произведения, “Дунавският лоцман” е написан не от фантаста, а от автора на приключенски романи Жул Верн. Напрегнат сюжет, динамична фабула, остри обрати в действието,

силни и контрастиращи един с друг персонажи.

Има предположения обаче, че единственият роман на Жул Верн за България е дописван и преработван от неговия син Мишел след смъртта на великия писател. Литературни историци подкрепят тезата си за намеса в оригиналния текст със специалните пътувания на сина Мишел в периода 1898-1902 г. до Австрия, Унгария, Румъния и България и разказаните впечатления от видяното, с физическата немощ на Жул,

вече почти сляп

към края на жизнения си път, своенравието и несъгласието на сина с някои от идеите на именития му баща, наследените авторски права...

Романът на световния Жул Верн “Le pilote du Danube” е печатан за първи път на български зик в София през 1943 г. от издателство “Отборъ” с екзотичното заглавие “Жюлъ Вернъ. Дуванскиятъ лодкарь”. Изключителенъ исторически романъ изъ живота на българските революционери“.

Българските издатели дават и българско име на главния герой – от Сергей Ладко капитанът лоцман се превръща в Стефан Владков, а по-късно и в Ладков. Водач на тайния революционен комитет в Русчук (Русе), мисията му е закупуване на оръжие от Виена и Будапеща за въстаниците от април 1876-а и транспортирането му с лодка през половин Европа.

В книжарница в Бургас имах удоволствието да си купя руското издание от Одеса 1986 с по-точното заглавие “Дунайский лоцман”. Първият превод в Русия е публикуван още през 1909 г., само година след появяването на френския оригинал “Le pilote du Danube”. Заглавието е сменено и гласи “Сергей Ладко. Посмертный романъ Жуль Верна. Изъ епохи освобождения славянь”... Унгарците също са много горди с “Le pilote du Danube”, тъй като действието се развива и на тяхна територия.

Издателство “Братя Матееви” от Бургас през 1991 г. излезе на пазара с най-новия книжен тираж на романа на Жул Верн за България. Обичащите да четат, могат да го намерят вече и онлайн.

При положение че оригиналното заглавие на френски е “Le pilote du Danube”

българският

превод с “лодкар”

е неточен, защото “лоцман” е пилот-навигатор, капитан на кораб, а не лодкар.

Има податки, че през 1946-а в София е отпечатано второ издание на български език със заглавие “Произшествия по Дунава”, но то е известно предимно на библиографи познавачи на Жул Верн. В най-нови дни българският изследовател на романа Иван Алексиев след сравняване на преводите от 1943 и 1946 г. с френския оригинал стига до извода, че съществена част от “Le pilote du Danube” не е отпечатана у нас и съдържанието е непълно... Поставя под съмнение авторството на Жул в полза на Мишел... Но на всички издания през отминалите 110 години от появяването на “Дунавският лоцман” категорично на корицата стои името на Жул Верн.

Българският патриот Сергей Ладко, скрит зад унгарското име Илия Бруш, пътува на баржа по течението на Дунав към родния си град Русчук (Русе). Преследва го смъртният му враг, престъпникът Иван Стрига (Иван Стригов), действащ под прикритието на името на българския революционер. В същото време по стъпките на Сергей Ладко е и полицейският инспектор Карл Драгош. Стефан е

оставил в Русе любимата си Нуша, речният бандит Стригов също е влюбен в нея и иска да му я отнеме... Любовно приключение за романтични читатели, допълнено с някои револверни гърмежи...

Забележете: пътуването преследване е по река Дунав на територията на различни страни. Героите също са с различни националности. Така авторът отново изтъква дълбокото си убеждение, че народите на континента трябва да си сътрудничат, а не да воюват помежду си. Чрез образа на Карл Драгош пък е прокарана идеята за бъдещата международна сигурност на Европа – Интерпол...

Приключенията и препятствията към родния град Русчук се редят едно след друго. В крайна сметка детективът Карл Драгош прозира истинската същност на българина - че не е дунавски бандит, а борец за национално освобождение. И се сприятеляват.

По-късно Стефан Ладков (Сергей Ладко) с физически данни и смелост, заимствани от образа на Васил Левски, участва в Руско-турската освободителна война, жени се за любимата жена Нуша Григорова, заживява в Русе, има трима сина... Като в прекрасна приказка. Последният ред от романа “Дунавският лоцман” скицира представите на Жул Верн за моралните ценности на българите от края на ХIХ век: “почитание към бащата, нежност към майката, любов към българската родина”.

Доста романтично, наистина...