Вчера БНР ни информира: „Еманюел Макрон: ЕС демонстрира единство, намирайки решение на миграционния въпрос… На среща в Елисейския дворец с премиерите на Чехия и Словакия, френският президент Еманюел Макрон заяви, че Европейският съюз е демонстрирал единство и ефикасност на Европейския съвет, намирайки решение на миграционния въпрос.

"Нашето споразумение е много добър сигнал за европейците, които губеха доверие в Европейския съюз", заяви чешкият премиер Андрей Бабиш.“ (Край на цитата)

Чувайки тази новина, сигурно голяма част от слушателите са си казали: „Е-й, най-после!“

Какво обаче може да се установи , ако се разгледа, до сега, наличната информация по темата?

Вече беше съобщено, че лидерите на страните от ЕС са се споразумели да се затегне контролът по външните граници на съюза и да се изградят приемни центрове за идващите по море мигранти. Това за „по-строг контрол по външните граници“ сме го чували многократно. Какво би трябвало сега да е по-различно? Никой не говори за това, че на територията на ЕС няма да се допускат хора без визи и лични документи. Това означава че магическата дума „убежище“ ще продължава да вдига всички бариери?! Явно, отново се има само едно нещо предвид, т.е. става въпрос само за регистриране на новодошлите. Ще отворим една скоба и ще споменем, че Германия е решила да изпрати още хора на нашата южна граница „да ни помагат“, разбирай да контролират, дали нашите служители регистрират всички новодошли. Това обаче не е за първи път и е наивно да се очаква, че нещо ще се промени…

Как обаче стой въпросът с „приемните центрове“ за идващите по море мигранти?

Отначало се споменаваше за такива центрове в северна Африка, но вече няколко от тамошните страни отказаха на тяхна територия да бъдат изградени подобни лагери за бежанци.

Сега вече се говори за приемни центрове в страните от ЕС. В тях трябвало да се обработват молбите за убежище на мигрантите. През това време кандидатите за убежище трябвало да бъдат заставяни да не напускат тези центрове. Още никоя страна членка не е изявила желание, подобни центрове да бъдат изградени на нейна територия. В документа от срещата на върха още се казва, че отделните страни самостоятелно ще решават, как да спират вече регистрираните при тях мигранти, щото последните да не могат да отиват в други страни. Споменава се и за платформи в Средиземно море, където да се настаняват „Boatspeople”. Никой обаче не казва, как точно ще изглеждат те, къде и кога ще бъдат изградени. Но все пак утехата е, че всичко щяло да се организира на „доброволна основа“ с участието на всички партньори от ЕС.

В приемни центрове или на платформи щели да се разглеждат молбите за убежище. При бърз и сигурен процес щели да се отделят имащите право на убежище, а другите щели да бъдат връщани в родните им страни. Това можело да се гарантира само, ако не било възможно да се напускат без разрешение тези лагери. Според ARD (първи канал на обществената телевизия) обаче възниквали правни и хуманитарни проблеми. Зеленият евродепутат Свен Гиголд нарече тази идея: „Обявено нарушение на закона.“

Вероятно, тези центрове щели да се управляват на национално ниво, но щели да бъдат подкрепяни от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Frontex и Върховният комисариат на ООН по правата на човека. По подобен начин се управляват сега т.н. „Hotspots” в Сицилия, южна Италия и на гръцките острови. На Италия вече било обещано, че и в други страни щяло да има подобни лагери, но все още не се знае, кои ще са те.

Че решенията от срещата на върха са много неясни, го признават и журналистите от ARD, Марсел Хебърлайн: „Резултатите от срещата на върха наистина са разводнени.“

Ангела Меркел изпрати писмо до коалиционните партньори, ХСС и ГСДП, където се казва, че 14 страни са дали съгласието си да вземат участие в съответно споразумение за бързото връщане на мигрантите регистрирани в други страни. Страните са Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Литва, Латвия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швеция, Унгария, Полша и Чехия. В срещата взеха участие също Италия и Гърция, но за тях има разнопосочни информации.

Вчера в късния следобед ARD разпространи информация, че Чехия, Полша и Унгария отричат да са давали съгласие за участие в споразумение за ускоряване на връщането на бежанци съгласно правилата от Дъблин. Подобна информация беше разпространена днес и в нашите медии.

В писмото на Меркел още се казва, че имало обещание на „политическо равнище“ от лидерите на горепосочените страни.

Меркел и Зеехофър са се срещнали през последните дни, но не се дава ни каква информация за това.

Днес би трябвало да стане известно, дали сестринската партия ХСС е доволна от постигнатото от Меркел на срещата на върха на 28 юни.

Какво можем да очакваме все пак?

Ако всичко това, което се казва се изпълни, нещо, което до сега не се е случвало поне през последните три години, то въобще не се знае, колко време ще бъде необходимо. Едва ли има много желаещи страни на тяхна територия да бъдат изградени горепосочените приемни центрове за кандидати за убежище. Значи можем да очакваме дълги, с неизвестен край, преговори. Ако един ден вече е ясно, къде ще бъдат изградени тези центрове, то ще е нужно време за изграждането им. Ако и това стане, то тогава възниква въпросът, как новодошлите ще бъдат задържани там. Нали от години ни се казва, че подобни центрове от затворен тип са незаконни и нехуманни? Как така изведнъж се оказа, че всичко това вече е в реда на нещата и няма нищо незаконно, а още по-малко нехуманно?

Четейки многобройните, нееднозначни информации можем да си зададем въпроса: „Какво не сме знаели до сега?“. Бягането на място или в кръг вече наистина започва да ни втръсва: Седмици наред се говори за някоя среща на върха в ЕС, после всичко се забравя до … следващата среща на върха и …процедурата се повтаря?! Колко време ще продължава това?

Нали всички знаем, че целта на мигрантите е Германия?

Страни като Дания, Швеция и Норвегия се усетиха и промениха законите си във връзка с убежището. Подобни стъпки в момента се правят и в Австрия…

Нима е хуманно да се подмамват по някакви начини хората от Африка и Близкия изток? Та голяма част от тях разпродават всичко, което имат, за да платят на трафикантите. Те правят това, защото са убедени, че в Германия ще получат всичко, което им е необходимо за един добър живот. Изведнъж обаче някой решава да ги мести като шахматни фигурки: тия остават на юг, другите отиват на север, третите на изток, четвъртите на запад. А останалите? Ами те трябва да се върнат по родните си страни! Защо? Ами защото не отговарят на критериите за получаване на политическо убежище. Просто и ясно! Да за бюрократите! Но дали на някой от тези хора, поели опасния път към Европа, му е било обяснено още преди да тръгне, при какви условия той може да получи политическо убежище и да остане в ЕС? Не, разбира се! Който се докопа до ЕС, остава по някакъв начин тук и се обажда на другите, и те да последват неговия пример. И така хаосът става все по-голям!

Докато Германия не престане да бъде дразнител, то потокът от желаещи да се заселят в ЕС няма да секне!

Някой в ЕС се движи в обратната лента и се мъчи по всевъзможни начини да убеди всички останалите, че той е прав!...

Какво ще предприеме ХСС и неговият лидер Хорст Зеехофър, предстой да видим. Едно нещо обаче е абсолютно сигурно и то е, че федералният министър на вътрешните работи е подложен на неимоверен натиск.

Та нали само преди два дни чухме предупреждението от топ асоциациите на индустрията (бел.: виж публикацията от вчера 30.06.) към Зеехофър: „Немската икономика е убедена, че едноличните решения на национално ниво причиняват повече вреди отколкото ползи.“

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

P.S. Що се отнася до заглавието, то просто си спомних вица за„влака на комунизма“ от преди 1989г. Защо ли започнахме все по-често да си спомняме стари вицове?

Анализът е от фейсбук