80% от рекламната форма на присъствие са чрез финансирането на държавните проекти, казва председателят на медийната комисия в парламента

- Г-н Рашидов, нужна ли е държавна помощ за вестниците? Те са част от обществения договор, според който хората имат право да бъдат информирани. В момента обаче вестниците са в криза заради огромното увеличение - с 40%, на цената на хартията.

- Много сериозно трябва да се замислим за понятията държава, обществени медии и частни медии. Формите на финансиране са много различни, защото винаги касаят свободата на словото. Словото не може да бъде свободно, когато примерно обществени медии получават външно финансиране. Пари на калпак

никъде по света не се дават

Те се дават за нещо. Тук вече може да говорим за свобода, която я обслужват външни интереси на държавен принцип. И обратното - частните медии могат да бъдат подпомагани и да се намерят форми на финансиране по един-единствен начин. Втори не съществува. По света има примери, разбира се, но те са с ясни критерии.

Когато говорим за частни медии, те основно разчитат на частния пазар. Разбира се, държавата, която е заинтересована да е държава, не само финансира, а провежда конкретни и ясни политики, които касаят интересите ѝ. Тя може да намери форми, но формата е една-единствена. Това са възможните проекти, които минават през държавата, възможните форми на финансиране за конкретни неща и, разбира се, рекламният пазар. Нека да не го изключваме, защото 80% от рекламната форма на присъствие са чрез финансирането на държавните проекти. Дали те са европейски, или държавни, все едно.

Така че частните медии винаги са разчитали на българската държава, която е основният донор. Защото и строителите, и фирмите - всички те работят с т.нар. обществени поръчки, благодарение на които имат възможност

да правят

своята реклама

и своето присъствие в обществените медии.

Да, държавата не трябва да абдикира, но формата е единствена в частните медии - държавата присъства под формата на проекти, под формата на дотиране от европейски средства и рекламиране на определени дейности.

Няма да забравя Мирослав Найденов, който изкара 4 години мандат покрай фонд “Земеделие” със стандарта “Стара планина” и два суджука благодарение на това, че Европа беше отпуснала средства за финансиране най-вече на хартиените носители. За мен лично те винаги ще си останат истинските медии. Шумът на хартията дори е част от информацията.

- Да, но в момента вестниците могат да стигнат до тези проекти само ако кандидатстват чрез обществени поръчки, докато електронните са на пряко договаряне, т.е. получават пари много по-лесно и бързо. Не може ли това да се промени и принципът да е еднакъв за всички медии?

- Разбира се. Смятам, че вестниците трябва да са равнопоставени с всички останали медии. Думата медия е подаване на информация. Дали по електронен път, или на хартия, това е едно и също действие. Тук 100% съм съгласен с хартиените медии и 100% смятам, че тази форма е необходима. Защото ако става въпрос за държавно подпомагане, тя се превръща в държавна медия. Тогава не бихме могли да говорим за свобода на словото.

Всички медии имат една и съща функция. Единствено материалът, с който се прави това, е различен. Но целта е една и съща. Затова лично аз смятам, че хартиените медии трябва да бъдат равнопоставени с всички останали форми на медии. Това е полезно и правилно, защото не бива хартиените медии да бъдат пренебрегвани за сметка на простотията на електронните.

Петьо Блъсков, издател на в. "Труд": В бюджета трябва да бъде предвидена субсидия за всички медии

Има два важни момента, когато става въпрос за финансиране на медии.

Първият е, че хартиените медии са в абсолютно неравностойно положение спрямо договарянето с държавни учреждения и ведомства. Т.нар. електронни медии измислиха един закон, според който те са на пряко договаряне с тях. Никой не знае как и защо се договарят и получават огромни пари, а вестниците са принудени да участват в обществени поръчки и са в абсолютно неравностойно положение с електронните медии, въпреки че на практика вършим една и съща работа. Това законово положение е крайно несправедливо и трябва да бъде ликвидирано. Или и те ще се явяват на обществени поръчки като нас, или и ние ще имаме право на пряко договаряне.

Това е изключително важен проблем, от който се пораждат и сериозни последствия за хартиените медии. Това е дискриминация в прав текст, задушаване на хартиените медии, ерго задушаване на една част от свободата на словото.

Втората част на въпроса - не става дума за държавна помощ, а за европейска практика от десетки години. Европейската практика е субсидиране на медии по определени критерии. Това го има във всички големи европейски държави - Англия, Германия. Няма нужда да се подпомага, а трябва задължително да влезе в нормите на бюджета. Там трябва да бъде предвидена такава субсидия. Как ще бъде разпределяна, как ще бъде прилагана, е втори въпрос. Това е въпрос на внимателно обсъждане с участието на собствениците и издателите, с участие на държавна структура, на парламентаристи и т.н.

Това са двата сериозни проблема относно връзките власт медии.

Галя Прокопиева, изпълнителен директор на “Икономедиа”, издател на “Капитал” и “Дневник”:

Фейсбук и гугъл вземат огромния дял - 80%, от рекламата

Журналистиката действително пострада от това, че загуби източниците си на приходи. Прехвърляйки се от хартия в интернет, читателите спряха да плащат за медийното си потребление. Другият сериозен стълб на приходи - рекламните бюджети, също се прехвърлиха в инернет и там глобалните гиганти фейсбук и гугъл вземат огромния дял - над 60%, дори 80% на някои пазари.

Така местните издатели и редакции остават без независимо финансиране и не могат да изпълняват ролята си да информират обществото и да го предпазват от злоупотреба с власт. Но за мен отговорът не е в това властта да им раздава порциони, за да живеят - това е противоречие със смисъла на журналистиката.

Действително има държави, където дотацията за медии е регламентирана в името на това те да поддържат обществените си функции. По тази логика съществуват обществените телевизии. Там, където институциите работят, тези модели вероятно имат известно основание. Аз съм дълбоко скептична, че българските институции в състоянието, в което се намират, са способни да провеждат каквато и да е политика, камо ли медийна. Вижте в какво се превърна обществената телевизия БНТ.

Тогава, когато първата, втората и третата власт са превзети и корумпирани, четвъртата власт, журналистиката, трябва да е тяхна опозиция, иначе също е некачествена.

Българските медии са в криза поне от десетилетие и през това време станахме свидетели на опитите на властта и просмукалите се в нея частни интереси да издържат медии. КТБ, преди да фалира, беше освен всичко и една гигантска медийна касичка. Комуникационните бюджети по еврофондовете също са такава. Те са по-скоро инструмент за корумпиране и подчиняване на редакции - раздават се на тези, които слушат, венцехвалят властта и обогатяващите се от власт. Обществото не печели от това, напротив, страда. Няма причини да вярваме, че "легализирането" на тези практики ще подобри качеството на журналистическия продукт.

Фундаменталният отговор на журналистическия проблем в крайна сметка е в читателите и зрителите. Те трябва да издържат медиите, които ценят - директно чрез абонаменти, или индиректно, чрез групи по интереси, които прозрачно финансират гласност на каузите си. Повтарям, прозрачно. Само така потребителите на медии ще могат да преценят на кого, доколко вярват.

"Капитал" и "Дневник" са между единиците медии, чието финансиране е 100% прозрачно и обявено за обществото. Над 90% от нашите приходи са от реклама, от продажби, от организиране на конференции, в това число "Капитал" е единствената българска медия, която развива дигитални абонаменти. Под 10% е подкрепата от фондация "Америка за България" и други неправителствени организации.

Иван Бунков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на регионалните медии и управител на ИК “Родопи” ООД, която издава в. “Нов живот” в Кърджали:

Помощта от държавата може да е при купуването на хартия и разпространението

Издаването на регионалните вестници се превърна в чисто социална мисия, но с всеки изминал ден и тя ни изглежда невъзможна след шоковото поскъпване на вестникарската хартия и с промените на работните заплати в печатниците. Истината е, че въпреки всичко хартиените издания на регионалните медии издържат самите редакции (рекламодателите предпочитат все още хартиения вариант), които си имат мощни електронни издания с хиляди читатели, но с много малко финансови постъпления от тях. Спрем ли хартиените издания, ще съкратим много хора, редакциите ще загубят необходимата критична маса да представляват журналистически отбор в тази трудна информационна игра, където трайно се е настанила вече и лъжежурналистиката. Затова потърсихме помощ – писахме открито писмо до Цвета Караянчева, председател на НС, до вицепрезидента Илияна Йотова, до Вежди Рашидов и комисията, която той оглавява – за културата и медиите в парламента. Имахме и среща с тази комисия в Народното събрание, срещнахме разбиране, но битката ни по оцеляване продължава.

В основни линии искаме справедливо разпределение на публичните средства за реклама, искаме регулация и осветляване на медийния пазар.

В редица европейски страни бяха изготвени и приложени пакети от мерки в подкрепа на печата – това може да стане и у нас. На първо време искаме справедливо разпределение на средствата за реклама от държавата – министерства и други ведомства, между електронните и печатните медии въобще и в частност за регионалните медии. Тук пак подчертавам, че всички регионални вестници си имат добре развити сайтове – т.е. те вече не са и регионални в предишния смисъл на думата, защото се четат и в цяла България, и в целия свят, и то денонощно. Второ – искаме помощ от държавата в закупуването на хартията за печат – там ни са най-големите разходи, за да може словото ни да отива и до най-бедните, понякога те са и най-четящите слоеве от населението. И трето, чрез "Български пощи" държавата да ни облекчи в разпространението на абонамента и продажбата. Намали ли се цената на хартията, намали ли се отстъпката за разпространението, нашите издания отново могат да отидат и в най-отдалечените места на републиката, които отдавна са останали без периодичната преса.Това донякъде ще влее свежи сили в излинелите ни финансови ресурси, без да пречи на свободата на словото. Критерии за такава помощ също трябва да има – изданието да е с доказано присъствие на медийния пазар, да има определено число репортери на трудов договор, да е подписало етичния кодекс и да предлага определен процент от съдържанието собствена информация. Това е част от пътя да задържим последните отдадени на професията в регионалните издания журналисти.