Казват, че в затворите вече те питат: "За тук или за вкъщи?", когато ти дават храната за обяд и за вечеря.

Бягствата в последните 3 месеца са повече от головете на Меси на световното. Да духнеш от пандиза се превръща в най-актуалния спорт. А ако си се уредил да работиш на външен обект, реално нищо не може да те спре.

Надзиратели, стени, огради и бодлива тел също не са никакъв проблем, както показа и историята с Пелов. Трябва да внимаваш само да избереш ден, в който храбрата чистачка не е на смяна, и си готов за свободата.

Затворниците вече бягат толкова често, че заразиха и арестантите - наркодилър скочи от прозореца на тоалетна в пловдивско полицейско управление и все още е в неизвестност.

Но все пак хитът си остава - затворник на външен обект. Последният например хукна през портала на работното място заради любовна мъка. Него го изкарали да работи навън, а гаджето му - оставили "на топло" в Ловешкия пандиз. И човека се обидил на целия свят заради така наложената му раздяла и решил повече да не се връща в килията.

Разбира се, това е по-романтичната версия за бягството, която може и да се окаже с нулево ниво на достоверност. Защото проверката на правосъдното министерство показа, че всъщност Борис Иванов е бил агресивно целенасочен по пътя си към свободата. Той изчезва още в първия ден, в който е преместен в общежитие на по-лек режим и изведен навън за първи път да се труди.

Нещо повече, Борис не работи дори и само до обедната почивка. Той едва устисква до 10 часа, преди да хукне към портала, и така и не успява да запише първия си работен ден в трудовата книжка.

Вътрешната проверка по случая все още не дава отговор и на въпроса трябвало ли е изобщо рецидивистът да се ползва от екстрите - по-лек режим и работа навън без охрана, при положение че има бягство от друг затвор преди 8 години. Тогава, докато полицията го залови, той успява да ограби и изнасили старица.

Но батакът в затворите ни е по-страшен от безпомощната правосъдна система. Обидното е, че когато и затворниците бягат, вече не можем да говорим за абсолютно никакво възмездие над злото.

България е уникална по отношение на затворите не само защото те са с възможно най-долнопробни условия в целия Европейски съюз и само който лишен от свобода не е завел дело за това в Страсбург, не го е спечелил.

Реално ние можем да кандидатстваме за Гинес в ресора - работа на затворници на външен обект, защото почти сигурно сме единствената държава в света, в която пандизчия е бил отвлечен, докато е бил поставен на такъв режим.

Когато напишеш "затворник" и "отвлечен" в търсачката "Гугъл", ти излизат 102 хиляди резултата. И можеш да прочетеш стотици информации за това как в различни краища на света пандизчии бегълци отвличат хеликоптери, коли, мъже и жени в неистовото си желание да се изплъзнат от преследващите ги полицаи.

Това е най-нормалното и логично действие, особено когато свободата са избрали тежки рецидивисти, които нямат какво да губят.

Но единствената информация за обратното, когато насилникът се оказва жертва е, разбира се, от България, защото новина за отвлечен затворник не излиза от друга държава. Вероятно помните, че една от жертвите на "Наглите" бе осъденият за наркотрафик Васил Маникатов.

Е точно той бе отвлечен от бандата, докато бе на лек затворнически режим в София. Те поискаха за живота му 1,5 милиона евро, но получиха 241 хиляди. В крайна сметка Маникатов бе пуснат на свобода след 11 денонощия и инфарктен момент от пленничеството, когато казва на похитителите, че ще търси пари за откупа и от братя Галеви, но те на следващия ден са арестувани в полицейска операция.

И все пак Маникатов се отърва само с упойка за рязане на пръст, но по-драматичен стана животът му, когато излезе на свобода. Вместо да бъде върнат отново в затвора с по-лек режим в Казичене, той бе затворен в Бобовдол, а държавата започна да го разследва за бягство, тъй като не вярваше, че е бил отвлечен.

В момента Маникатов излежава 23-годишна присъда, а от сблъсъка с Наглите успя да разбере, че в България да си жертва е много, много неприятно, защото тогава и държавата застава срещу теб.

Днес, като гледа новините по телевизията в килията, той може и да съжалява, че не е избягал наистина, когато е имал възможност. Защото по-умните бегълци у нас не ги хващат. И в най-добрия случай ги намират мъртви.