Коридор 8, магистрала “Черно море”, ключов пътен възел, енергиен и цифров хъб на Балканите са само част от идеите

Билдербергите обсъждат проекти за милиарди на Балканите и в България, научи "168 часа". През юни Генералната асамблея на Европейската лига за икономическо сътрудничество – видимата част от групата на Билдербергите - за първи път проведе заседанието си в София. В съобщението лаконично се казваше, че е в рамките на българското председателство на ЕС. Сбирката се проведе във “Врана”, а Симеон Сакскобургготски и високопоставени служители от ЕК и от българското правителство бяха сред гостите. 

Лигата е сред създателите на Европейския съюз и от 1946 г. насам в нея членуват големите банкерски фамилии. Срещата едва ли случайно се е провела при царя във Врана - неговият син Константин Асен доскоро бе шеф на банка "Ротшилд" в Мадрид, а

сега оглавява “Барклис”

По-късно стана ясно, че специално за сбирката е пристигнала шефката на Дирекция "Енергетика" в ЕК Меган Ричардс. От страна на българското правителство трябвало да присъства вицепремиерът Екатерина Захариева, но в последния момент тя заминава за Африка, за

да замества еврокомисаря Федерика Могерини

На сбирката е представена от свой заместник. Знае се, че на срещата са присъствали и поне седем посланици и много дипломати.

Групата на Билдербергите често е определяна като световно правителство в сянка, тъй като на срещите им винаги присъства световният бизнес елит заедно с премиерите и президентите на най-големите страни. Резултатите от обсъжданията им остават в тайна, заради което групата присъства в почти всички световни конспиративни теории. Причината за тази тайнственост е, че както Билдербергите, така и Лигата държат разговорите да се водят открито, без обичайните за политиците клишета и увъртания. На срещите световните лидери искат в синтезиран вид да чуят от първа ръка конкретните проблеми на даден регион или страна.

За да си позволят този открит диалог, двете организации бягат от светлините на прожекторите и задължително се придържат към правилото Chattam House - без журналисти и без оповестяване на решенията.

По неофициален път “168 часа” научи, че фокусът на срещите през юни на Билдербергите и на Лигата са били Западните Балкани. Както и някои големи проекти, които пряко засягат България.

Според участници в сбирката във Врана за първи път е постигнат

сериозен пробив, който може да се окаже ключов за българската енергетика. В Европа тази сфера винаги е била в сферите на влияние на Франция – страната с най-много атомни централи в ЕС, някои от които по-стари дори от чернобилската АЕЦ. Има доста индикации, че натискът да затворим старите блокове на АЕЦ “Козлодуй” е бил именно оттам.

В крайна сметка в Лигата надделява мнението, че не трябва да се противопоставят интересите на двете съседни страни, а да се съчетаят – България поема ръководството на енергетиката и инфраструктурата за една година, а Румъния след това, което ще съвпадне с периода на нейното председателство на ЕС.

По време на нашето председателство,

техният представител ще е заместник,

а по време тяхното - нашият ще поеме тази позиция. Според участници по този начин страната ни има много сериозен шанс да настоява при това с успех за реализацията на енергийните си проекти.

Паритетът е едно от най-важните правила за Билдербергите.

Според участник в срещата във Врана всичко това е огромен шанс за България.

За първи път пред кабинета “Борисов” може да се открие

времеви

прозорец,

в който да бъде спечелена подкрепата на Франция за проекта “Белене”.

“Досега именно Париж правеше сделки с цяла Европа, за да нямаме атомна енергетика”, обясни той.

На срещата във Врана е обсъден и сценарият, че Европа

затваря въглищните си централи само след няколко години – през 2022 г. Срокът на реакторите в “Козлодуй” е до 2024 г. От тази гледна точка дискусията е била в унисон с тезата на българското правителство – че е глупаво да разполагаме с цялото необходимо оборудване за една АЕЦ и да се чудим как ще посрещнем енергийните си нужди през 2025 г.

Премиерът Бойко Борисов неслучайно заяви на няколко пъти, включително пред европейските си партньори, че върху България е упражняван натиск да отхвърля руски енергийни проекти. Резултатът от това е, че

те ни заобикалят

през натовска Турция, европейска Гърция, да не говорим че Германия без проблем се договори с Путин за Северен поток.

Българското правителство ще разчита на групата и за по-скорошното ни превръщане в енергиен хъб на Балканите и диверсифицирането на газовите доставки.

На срещата във Врана е обсъдено и по-голямо участие на България в изграждането на Коридор 8,

свързващ страната с Македония и Албания. Смята се, че проектът ще струва поне 2 млрд. евро и включва пътни, жп и дигитални връзки за страните от Балканите. Обсъждана е и магистрала "Черно море", която ще свърже Бургас и Варна. Както и ключовата връзка от 5 км от Горубляне до селата Горни и Долни Лозен, която ще свърже Околовръстното с магистралите "Люлин", "Струма" и "Тракия".

На срещата във Врана е обсъдена и идеята Летище "София" да бъде разширено като логистичен хъб, придружен с трети многофункционален терминал, като зоната му се разширява в посока на Кремиковци.

Обсъждана е и реализацията на така наречения

цифров хъб

в България, като страната стане гара разпределител за дигиталните връзки и услуги на Балканите. В момента се прави всичко възможно

високотехно-

логичният център

да бъде изграден именно в София.

"Ще дискутираме как Западните Балкани също могат да бъда част от този процес на дигитализация", заяви генералният директор на дирекцията в ЕК Роберто Виола при откриването на "Дигитална асамблея" в рамките на Българското председателство. Според него изискванията за по-бързи комуникации, по-бърз интернет и по-добра работа на държавните институции постоянно нарастват. За тази цел ЕК е заделила над 9 млрд. евро. Каква част от тях ще останат за дигиталния хъб в България, тепърва ще разберем. 

Какви ще са резултатите от тихата дипломация, четете в хартиеното издание.

Още четете:

Кеворк Кеворкян: Как се разплака Симеон

Синдром на разбитото сърце: Княгиня Мария-Луиза си отива от мъка, че синът й Борис е приет в лоното на православието