47 хил. лева е платила държавата за 1 г. на 20-има пострадали от тежки престъпления

Близки и наследници на убити не получават и стотинка от осъдените да им платят обезщетение, тъй като престъпниците прехвърлят имотите си навреме или са бедни.

“Гражданскопроцесуалният кодекс (ГПК) не предоставя ефективна защита при събирането на вземания от непозволено увреждане. Заради това в много случаи пострадали от престъпление и близки и наследници на убити не си получават парите. Болезнено е, защото това е липса на справедливост”, казва Марин Марковски, който се е явявал като адвокат по най-шумните наказателни дела през последните 20 г.

Според него най-лесно осъдени могат да се отърват от обезщетение, като прехвърлят имотите си. Това става, когато

бъдещият клиент

на прокуратурата

знае, че много

скоро ще бъде

обвинен

“Когато някой е жертва, неговият адвокат има право да направи т.нар. обезпечение на бъдещ иск и да блокира имотите на извършителя на престъпление. Тогава съдът налага възбрана на имотите, които не могат да бъдат продавани, и в двумесечен срок трябва да бъде заведено дело, за да се осъществи блокирането им”, обяснява Марковски.

Обезпечението на бъдещ иск е бърза процедура. При нея не се уведомява този, който за в бъдеще трябва да плаща, а директно му се блокират имотите, за да може хората да си гарантират вземането от извършителя, добавя още Марковски.

И уточнява, че има тънък момент - когато имотът на обвинения е прехвърлен на негови близки и роднини, съдът по правило отменя сделката, но когато е прехвърлен на трети лица, магистратите не развалят сделката. Най-често обвинените за тежки престъпления предпочитат второто.

Друга от причините осъдените да не се издължават е, че

на свое име

нямат никакво

имущество

“Преди в затвора осъдените получаваха пари от работа и те им се събираха за обезщетение при изпълнение на нормите”, обяснява Марковски. Сега повечето затворници работят, но доброволно и не получават пари. Трудът зад решетките обаче се отразява на наказанието им - два работни дни се равняват на три излежани.

Ако осъденият умре, дългът му се наследява, посочва Марковски. “Наследниците на починалия наследяват не само активите, но и неговите задължения. Но когато този човек почине и няма нищо на негово име, тогава наследниците се отказват от наследство и не са длъжни да изплащат обезщетението, което техният наследодател дължи”, допълва адвокатът.

Марковски е на мнение, че хората, които убиват, са бедни. “При такива случаи единственото, което трябва да направи държавата, е да поеме изцяло обезщетение, което съдът е присъдил на жертвите. Тези хора трябва да бъдат обезщетени”, казва Марковски и предполага, че това може да бъде прието на нож с контравъпрос: “Защо ние, данъкоплатците, ще плащаме задълженията на убийците?”. Според адвоката, щом държава допуска нейните граждани да убиват, тя трябва да си плати.

Един от най-коравосърдечните убийци през последните години Николай Русинов-Чеци, чиято 20-годишна присъда влезе в сила неотдавна, не е платил и лев от 300 хил. кръвнина на родителите на убитата от него в Борисовата градина Яна Кръстева, каза адвокатът им Григор Вълков.

Чеци нямал

никакво

имущество,

с което да може да се издължи. Преди да бъде задържан, убиецът е работил като преводач в търговска фирма без трудов договор, само на комисиони.

Дни след като Върховният касационен съд потвърди присъдата на Чеци, бащата на Яна Явор Кръстев почина.

Трупът на 28-годишната жена бе открит на 10 юли 2011 г. край храсти в Борисовата градина в София. Преди това Яна била на концерт в заведението “Маймунарника”. След забавата тя и Чеци, когото познавала бегло, се отдалечили на усамотено място. Съдът прие, че тогава той разкъсал дрехите ѝ, започнал да ѝ притиска устата, носа, шията, гърдите и корема. След това я изнасилил. Така магистратите отхвърлиха тезата на Чеци, че сексът между него и Яна бил доброволен.

Австралиецът Джок Полфрийман, който през 2007 г. закла 20-годишния студент Андрей Монов и рани тежко неговия приятел Антоан Захариев след спор в центъра на София, също не е платил нищо от 400-те хил. лв. кръвнина на семейството на Монов.

Все пак близки на убити или пострадали от тежки телесни повреди

могат да получат

обезщетение от

държавата

Таванът е 10 хил. лв.

47 хил. лв. е платило Министерството на правосъдието на 20-има м.г. по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.

През 2017 г. в министерството са постъпили 60 молби за обезщетения на пострадали от умишлени престъпления. Националният съвет към министерството е разгледал 65 молби, включително и подадени през декември 2016 г.

“Съветът се е произнасял с отказ по част от молбите, защото престъпленията не попадат в обхвата на закона или са извършени преди 30 юни 2005 г., закогато обезщетения не се изплащат”, обясниха от Министерството на правосъдието.

Кръгът на хората, които могат да търсят помощ, е ограничен. Те трябва да са пострадали от умишлени престъпления,

при които е

настъпила смърт

или тежка

телесна повреда

Обезщетение могат да поискат и жертви на тероризъм, блудство и изнасилване, както и пострадали от трафик на хора или от организирана престъпност.

Колко да е компенсацията преценява съветът към министерството и тя се изплаща след влизане в сила на осъдителна присъда. Едно от условията за кандидатстване за обезщетение е пострадалият да не е получил пари за същото.

От началото на 2018 г. министерството е изплатило 17 хил. лв. Най-голямото обезщетение е 10 хил. лв. за издръжка на дете на убит родител.

По закон, след като държавата плати, министърът на правосъдието завежда дело срещу некоректния длъжник, за да бъде възстановена сумата.

Как съдът определя размера на обезщетението

Как съдът определя размера на обезщетението, което пострадалите от тежко престъпление или близките на убит трябва да получат от осъдения.

Ключът е във вътрешното убеждение на съдията и в събраните доказателства за болки и страдания по делото. Какво на практика означава това? Съдът взема предвид броя на наследниците, дохода на загиналия и възрастта му.

Магистратите изследват и емоционалната връзка на загиналия с близките му – имал ли е изобщо близки, живеели ли са заедно, виждали ли са се. Това става ясно от свидетелски показания.

Ако убитият е загинал на място, се назначават експертизи, които да отговарят на въпроса мъчил ли се е дълго и грижили ли са се за него лекари.

“Едно е катастрофа по непредпазливост, друго е умишлено убийство”, казват столични съдии за това на кое престъпление жертвите трябва да бъдат максимално обезщетени.

Адвокати са на мнение, че колкото по-малко обезщетение присъжда съдът, толкова по-голям е шансът парите да бъдат изплатени.