Ако имам някакъв принос към книгата на Петя Минкова, това е, че преди няколко години в интервю с мен, предизвиках интереса й към една голяма и необикновена личност - Ким Филби. След това многократно сме водили изчерпателни разговори за него, както и по любимата ми тема за разузнаването въобще.

Алън Дълес, бащата на модерното американско разузнаване, много преди това го беше обявил за “Шпионин на ХХ век.” Петя Минкова очевидно знаеше вече доста за тази необикновена личност и факта, че има един българин, който го е познавал отблизо. Това беше причината да проведем многократни разговори за Филби и за връзката му с България. Моят късмет беше, че години преди това очевидно съдбата направи така, че аз се озовах

на точното място в

необходимия момент

През май 1973 г. имах огромния шанс в продължение на 45 дни да живея под един покрив и в непрекъснат контакт не с Шпионина, а с човека Ким Филби. Началото на едно лично приятелство повече от 15 години, с много дни, седмици и месеци под един покрив в България и в Москва, в непрекъснат директен и кореспондентски контакт в продължение на всички тези години. Та до няколко дни след тъжния 11 май 1988 г., когато получих неговото писмо, писано дни преди да си отиде. И отново на традиционната за него синя оризова хартия.

Очевидно този първи разговор с авторката за Шпионина-Човека стартира трайния й интерес към тази забележителна личност.

Ако тогава се виждах като "най-информирания филбист" в България, днес заявявам категорично, че Петя Минкова вече знае повече за човека, когото аз познавах през последните петнадесет години от богатия му и изключително интересен живот.