България става все по-скучна. Отиде си скулпторът Александър Дяков. (И национален състезател по бокс). Негов идеен проект за трансформация на паметника "Съветска армия", модел за цивилизовано отърваване от подобни скулптурни "слугинажи", десетки години вече плесенясва.

"Три пъти са се опитвали да ме правят сътрудник на Държавна сигурност. Последния път беше през 1978 година, малко преди да се разведа. Дойде в къщи един възпитан млад човек, майор и се обръщаше към мен с „бате Сашо“. Разговорът ни трая повече от четири часа и това бе една от причините след 90-те да си искам досието. Защото той ми казваше какви предимства ,ще ми се дадат ако стана техен сътрудник и работя в името на пролетарската революция, за световната справедливост, и т.н., ако искам и преподавател в академията ще ме направят и народен художник веднага, ще имам високи доходи, възможности да пътувам в чужбина и т.н. Но ако не и започна сега да ми казва, примерно за това, че публично наричаш държавния глава другаря Тодор Живков-правешки султан, по член еди кой си от Наказателния кодекс -затвор от една до две години. За това, за онова и ми се събра половин век затвор, като сбор от присъди, които съм заслужил.И ако продължавам, какво ще стане. И аз признавам, че се плашех, но като да речем, той ми каза какви привилегии ще имам и какъв успех, как ще напредна, ще се промени живота ми, професор в Академията и питам: е добре де, във всички висши учебни заведения, професорите ваши служители ли са. Каза: сам си вади умозаключенията. Не каза да или не, а „сам си вади умозаключенията“…

Разказано пред Красимир Илиев за книгата "Форми на съпротива"…

*Филип Трифонов във фейсбук