39-годишният Бенжамен Ерман организира стрелбата, докато е в отпуск от пандиза, където лежал за наркотрафик.

Агресивен, избухлив, вероятно радикализирал се в затвора. Така белгийските власти описват 36-годишния Бендамен Ерман, който уби две полицайки и един цивилен при кървава престрелка в Лиеж, Белгия.

Стрелбата се разследва от белгийската прокуратура като терористичен акт. Всичко започва в 10,30 сутринта на 29 май, когато въоръжен с макетен нож мъж напада двете полицайки по време на рутинна проверка на документи. След като ги намушква, похитителят отнема оръжието им, убива ги на място и бягайки застрелва 22-годишен белгиец, който седи в паркираната си кола.

Едната загинала е майка на 13-годишни близначки. След стрелбата заподозреният се отправя към близкото училище, където взема за заложник една от чистачките. Съдбата на жената все още е неизвестна, но не се съобщава да е станала жертва при престрелките. С нея Бенжамен Ерман се барикадира на шестия етаж на сградата, а учениците успяват да се евакуират.

Бързата намеса на полицията неутрализира убиеца за по-малко от 30 минути. Той е ранен смъртоносно от двама офицери, а по време на специализираната акция не са пострадали цивилни граждани.

Част от акцията бе заснета от случайни минувачи и качена в социалните мрежи. От кадрите ясно се вижда, че хората изпадат в паника, чувайки изстрели, защото това може да е зловещ терористичен акт. Бенжамен Ерман е известен на полицията. Излежавал е присъда при лек режим за кражба и трафик на наркотици при лек режим. Съвсем скоро е трябвало да излезе от затвора. Пуснат е в отпуск за няколко часа, за да започне интегрирането си в обществото след престоя зад решетките. Не е ясно дали атентатът в Лиеж е бил предварително планиран.

Ерман бил странен, не общувал дори със семейството си. Не е имал посетители в затвора. Не е говорил с никого след излизането си. По време на атаката бил облечен в черно. На гърба си е носел раница. Информацията, че убиецът е крещял "Алах акбар" по време на стрелбата, която съобщиха в социалните мрежи, не е официално потвърдена от белгийските власти. Те са успели да разберат, че Ерман се е радикализирал по време на престоя си в затвора и приел исляма.

Все още не е ясно дали не е подготвял по-мащабен атентат, който е бил осуетен навреме. Задействан е белгийският кризисен център, който отговаря за терористични нападения и природни бедствия.

Засега не се съобщава какви са причините за атаката и мотивите на нападателя. Твърди се, че е бил готов да умре, защото не положил големи усилия да избяга от местопрестъплението. Според шефа на полицията в белгийския град целта най-вероятно е била нападение над полицейски служители.

Това е втората кървава баня в Лиеж за последните няколко години. През 2011 г. бивш затворник уби 7 души и рани 125, преди да се самоубие. В деня на нападението убиецът трябвало да се яви на разпит в полицията.

В началото на тази година белгийската служба за оценка на заплахите прие решение за понижаване на степента на опасност от терористични атаки. След атентатите в Брюксел през 2016 г. тя бе повишена до най-високо равнище.

През 2014 г. Белгия стана първата държава в ЕС, жертва на терористичен удар по поръчение на "Ислямска държава", когато бе стреляно по Еврейския дворец в Брюксел.

Две години по-късно терористи се взривиха на летището и в метрото на белгийската столица.

През последните години имаше и няколко неуспешни терористични опита в страната.

Този месец Европейската сметна палата публикува доклад, според който Белгия и Франция не се справят добре с превенцията на радикализацията. В доклада се отбелязва, че Европейската комисия не може да докаже дали има постижения в резултат на финансираните от ЕС мерки за борба с екстремизма. Това означава, че вероятно не са извлечени съответните поуки.

Държавите в ЕС носят отговорност за своята национална сигурност, включително за борбата с тероризма. Те трябва да изготвят и прилагат мерки за справяне с религиозния фанатизъм.

Според данните повечето от замесените в неотдавнашните терористични нападения в Европа са европейски граждани, които са били радикализирани.

Страните не се справят успешно и с незаконното съдържание в интернет. В много от случаите свалените от мрежата пропагандни материали просто се връщат отново или се преместват на други платформи.