Когато стане въпрос за реформа в България, веднага се сещам за два лафа - "малко бременна" и "почти негър".

Тези почти оксиморони в нашия език на съчетания от взаимно изключващи се думи могат да бъдат речникова дефиниция за амбициите и възможностите на политиците ни да предприемат непопулярни мерки във всички икономически и обществени сфери на управление.

Или по-просто казано, истинските реформи в България си остават винаги на хартия и в предизборните речи. А причината за това са рейтингите. Непопулярните решения винаги събарят рейтингите. Които от своя страна са адски важни за политиците. Защото, когато не си браниш рейтинга, падаш от власт или не те избират на следващите избори.

И тези логически връзки, които не са тайна за никого, показват може би най-ясно, че в мнозинството си българските политици не идват на власт, за да решават проблеми, а за да управляват. Защо искат само да управляват? - това със сигурност също е общоизвестно и няма да го обсъждаме днес.

Hо тази техника на имитация на дейност е причина животът в България да се променя към по-добро с много по-бавни темпове, отколкото на всички би ни се искало.

Последната "малко бременна" и "почти негър" реформа, за която се сещам, е в "мерките" на екоминистерството за по-чист въздух в страната. Сигурно помните, че още преди година получихме жълт картон от Европейската комисия. Страната ни бе осъдена, защото се оказа, че сме на четвърто място в света по смъртност заради замърсен въздух. 15 хиляди случая на преждевременна смърт по тази причина само през 2013 г.

Причините за това са много, но за столицата и големите градове един от основните замърсители са извънредно старите автомобили и особено тези на дизелово гориво. Ясно, че сме бедни и малцина могат да си позволят чисто нови екоколи. 50 процента от автомобилите у нас са над 20-годишни. Почти 2 и половина милиона от колите ни са произведени преди 15 и повече години.

Но откъдето и да го гледаме, след разширяването на мрежата на метрото, подмяната на автобусите в градския транспорт с по-нови и увеличаването на велоалеите, другият задължителен начин за промяна на автопарка са екотаксите. Защото в България само с морков не може - трябва и тояга.

Oт министерството съвсем логично се заканиха да ги увеличат за най-старите коли и да ги намалят за най-новите, както е навсякъде в страните от ЕС. В крайна сметка обаче страхът да не падне рейтингът роди едни половинчати, полупромени, които със сигурност няма да стимулират хората да сменят автомобилите си.

Данъкът за нова кола е намален само с 20 лева, а за колите до 5 години - с 6. В същото време возилата на повече от 10 години ще плащат само с 40 лева отгоре за удоволствието да пръскат на воля тонове фини прахови частици.

Най-удивителното е, че продължава да има екотакса за "чистите" електрически автомобили, при положение че в Европа не само няма, но и държавите в някаква степен ги субсидират.

Eто това е типичен пример за реформа в български стил за отбиване на номера. А такива примери има стотици - държавата опитва да натисне тук и там, но още с първия протест кляка удобно обратно.

"Истинската реформа не се намира в големите речи, а в действията и особено в бюджета". Казва го Жан-Луи Тиеро, написал биографичната книга "Маргарет Тачър - от бакалията до Камарата на лордовете".

A Желязната лейди е може би най-силният пример за реформатор, защото в последната четвъртина на миналия век успява да върне разклатената икономика на Великобритания в света на Великите сили. Всичко това се случва с много тежки финансови и социални реформи, ощетили в един момент цели 3 милиона британци, които остават без работа.

Стачки, протести, които продължават година, рейтингът на консерваторите се срива, но Маргарет не се огъва. И остава премиер на Великобритания от 1979 чак до 1990 г. като Желязната лейди. Нищо че прякорът й е измислен от съветската пропагандна машина.

Не знам защо се получава така, но колкото и да се опитвам да се сетя за корави съвременни политици "с топки", и само жени изскачат насреща :).

Cледващата е Желязната лейди на Литва - Далия Грибаускайте. Максимално кратко: Голямата икономическа криза през 2008 г. заварва Далия на сладък пост в Брюксел. 3 г. по-рано е избрана за еврокомисар на годината. Тя обаче се завръща в родината си и се кандидатира за президент. В следващите тежки за Литва години отказва заем от Международния валутен фонд и провежда сериозни икономии и непопулярни финансови политики.

Веднага си спечелва прякора Мразената спасителка, но още на следващите избори е преизбрана. Паралелите между нея и Маргарет са много, включително и скромното потекло.

Ето такива политици ни трябват и на нас в България. Които искат да променят, а не да управляват, и не им пука за рейтинга и че ще ги мразят няколко месеца, докато осъзнаят, че промяната е към добро.

Hапоследък в този смисъл добро впечатление прави главният архитект на София Здравко Здравков. Не се огъва на натиска на инвеститори, които с всички популярни в България средства, включително и прокуратурата, се опитват да надделеят просташки и с цената на всичко над обществения интерес.

Архитект Здравков започна с преструктуриране на администрацията, за да улесни гражданите и бизнеса, но най-важното е, че има добър вкус и дългосрочна визия за София. И отлично знае, че промените, които и в момента стартират в столицата, първоначално няма да се харесат на мнозина, ще срещнат отпор, но ще направят града по-красив и по-добър за живеене.

Особено ако се включат и доказани чужди архитекти, скулптори, инженери.

Здравко Здравков си има истинска кауза, отстоява си я и това е чудесно.

Лошото е, че реформи трябват във всичко около нас, но политиците и държавниците "с топки" са в много остър дефицит.

Още коментари от същия автор четете тук