... Що е Съвременна литература и има ли тя почва у нас? Да караме по каньона на един от най -големите русофоби в България, създателят на прото-БСП Димитър Благоев – Дядото… В нашите студентски години зад това понятие бе заключен периодът от Победния Девети 1944-а до сияйните, но невиждани досега висини на Светлото комунистическо бъдеще.

Поетичната доктрина бе „Страна като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна“. Тоест, вие, жадните за истината „право нямащи“, си стойте заключени в мрежите на резервата и си четете това, което ви разрешим. А ние „право имащите“ – от партийните кабинети и съюзи, поклонени до кръста пред Първия пролетарски неграмотник в момента, ще си пътуваме безплатно /на ваши разноски/, докъдето ни скимне по света… Циничната строфа, родена от паркетната литература, се изроди в по-тънка гавра след Победния Десети ноември 1989-а.

Тогава псевдовождовете на прехода у нас запяха песента „Комунизмът си отива“, но редом с това и „За съжаление, България няма своите Унгарско въстание-1956, Пражка пролет-1968, Солидарност – 1980“…

Глупости на търкалета! Жалки спонсорирани полуистини от поклонена на няКОЙ интелигенция. За тежкия случай Псевдопреход съм писал много, който не е чел, да прочете. За отчетния период книжовниците под паркета на „съвременната“ литература поне това успяхме. Има свобода на словото – възползвай се поне от това. Преди прибираха в лагери и затвори за волнодумство...

Коментарът е от фейсбук