Край! Оставам в “Ботев”, оставам в Пловдив. Това решил великанът на българския футбол и идол на “Левски” Георги Аспарухов, малко преди да се уволни от казармата. Имал едно задължително условие – любовта на живота му, красивата волейболистка Величка Маркова, с която са гаджета от 16-годишни, на 20 да се съгласи да стане госпожа Аспарухова. Това разкрива специално за “24 часа” Лита – жената, която каза “да” на Гунди завинаги.

Навръх 75-ата годишнина от рождението на легендарния български футболист – 4 май 2018 г., програмата на първенството ни сякаш бе наредена специално за Георги Аспарухов. Един срещу друг на стадиона, носещ неговото име, се срещнаха двата отбора, в които е играл. “Съдбата си знае работата. Няма нищо случайно. Георги обичаше “Левски”, ценеше много “Ботев”. Аз, като отявлена левскарка – също. “Ботев” (Пловдив) навремето спаси футболисти на “Левски” от ЦСКА, тогава беше ЦДНА. Като войници те бяха длъжни да играят във военен отбор. А в ЦСКА като влезеш, трудно се излизаше”, казва Величка Аспарухова.

Всъщност и първият гол на 17-годишния Гунди за мъжкия отбор на “Левски” е срещу “Ботев” в Пловдив на 28 септември 1960 г. “Синята” легенда се заражда. Но идва време да влезе в казармата – и както почти всички младежи по онова време, е изпратен да играе в ЦСКА. Облича червения екип за бенефиса на Манол Манолов-Симулията. Заминава и на подготовка с отбора, воден от Крум Милев. Тогава се намесва вторият човек в държавата след Тодор Живков – левскарят Борис Велчев. Той нарежда, докато Аспарухов отбива военната си служба, да играе в “Ботев”, тогава носещ името “Тракия” (Пловдив).

“Ако беше останал в ЦСКА, имаше две възможности. Едната е да не му дадат шанс – особено след като и треньорът Крум Милев е казал: “Той не е за нашия отбор”, и да го затрият като футболист. Втората е да го принудят да остане да играе там”, разказва Лита.

“Ботев” (Пд) беше много симпатичен отбор, в който Георги намери прекрасни приятели. Чувстваше се много добре там, въпреки че пловдивската публика не го прегърна от самото начало, трябваше да се доказва. Известно време беше на скамейката – ту резерва, ту играеше. Беше резерва на Стоичко Пешев, на Албанеца. Иван Сотиров-Албанеца им беше централен нападател и си го обичаха доста. Пък и треньорът беше дребен на ръст, както и повечето футболисти, та той много не го харесваше Георги. Навремето високите момчета не бяха еталон за физика на футболист. Георги малко се отличаваше. След това нахлуха масово високите. Та той си извоюва и мястото, и много приятелства в Пловдив. С Чико бяха много добри приятели, с Видин Апостолов”, разказва още Величка.

“Периодът в Пловдив беше много хубав. Между другото ние там се и оженихме. А ирония на съдбата е, че аз там съм и родена. Родена съм в Пловдив, а от първи клас започнах да живея в София. Първите ми седем години са минали в Пловдив. Много го обичам този град. По ирония на съдбата се оженихме и там, защото Георги беше още войник.

Оженихме се толкова

набързо, че всички

смятаха, че може би

очакваме бебе,

но Андрей се появи две години след като се оженихме, така че бяха разочаровани. Клюка не се получи”, смее се Лита.

“Всъщност имаше една история, която доведе до тази бърза сватба. Георги вече завършваше военната си служба и трябваше да си дойде в “Левски”. И някой от “Левски”, той не пожела да ми каже кой е, му беше казал, че старите футболисти на “Левски” не го искат. А в “Ботев” всички му бяха приятели. Георги каза: “Аз никъде няма да се натрапя, ако не ме искат. Ще остана в Пловдив.” Обади ми се по телефона. Аз отидох при него. А той ми каза, че ще остане в Пловдив само ако се съглася да се омъжа за него и да живея с него. Не му мислих. Естествено, казах “да”.

Не е имало никакви падания на колене и подобни истории. Напротив. Седяхме в стаята, в която живееха като войници, абсолютна бекярска стаичка. Там Георги ми обясни какво е положението. Аз му казах: “С теб съм.”

И той ревна. На пода в

бекярската стаичка стана

цяла локва в сълзи

Той се разплака, аз се разплаках – беше ясно, за всичко сме заедно.

Бяхме намислили да се оженим две седмици след това, но тайно.

Обаче пловдивските левскари разкрили нашата тайна, подслушвали са разговорите ни по телефона. Левскарите от пощата в Пловдив съобщили в “Левски”.

От “Левски”

изпратили наш

близък да съобщи

на майка ми и

баща ми. И майка

ми изпадна в шок

Аз нямах намерение да ѝ казвам – щях уж минавайки на път за морето да остана в Пловдив”, разкрива Лита Аспарухова пред “24 часа”.

След като и пощаджиите разкрили плана им с Георги през лятото на 1963 г., се наложило събитието да се отложи, но съвсем малко – за да се организира явно, а не тайно.

“Отложихме с месец. Оженихме се на 4 август. Между другото - това е сватбеният ден на мама и татко. Може би пак решение на съдбата. Беше хубав, много горещ ден. Типичен за Пловдив през август. Площадът пред Дома на младоженеца беше претъпкан от хора. Моите братовчеди после ми разказваха, че е имало много разплакани девойки”, сеща се и се смее Лита за сватбения си ден.

“Бяхме страшно млади. Аз на 9 юли 1963 г. навърших 20 години, на 4 август се оженихме. Аз бях на 20 години и 1 месец, а Георги – на 20 години и 3 месеца. Мама казваше: “Ама как може, вие сте деца.” А на мен Георги ми се виждаше толкова мъжествен. И ѝ се чудех: “Ама как не вижда, та Георги е такъв мъж.” Сега като гледам сватбените снимки, наистина сме били дечурлига.

Когато някой ми каже, че трябва да стане над 30 г., за да има семейство, не мога да го разбера. Ние бяхме на 20, когато станахме семейство, бяхме на 22, когато се роди Андрей, и си бяхме поели отговорностите съвсем като възрастни хора – и да въртиш къща, и да готвиш, и пари да печелиш, всичко. Вярно е, че не сме имали толкова претенции за материалните неща. Сега, като гледам младите хора как наистина се претрепват в този забързан свят, само ако знаеха, че колкото по-малко имаш, толкова по-малко са ти проблемите…”, продължава съпругата на Гунди – връщайки се 55 г. назад, но и разсъждавайки от позицията на опита.

От 4 август 1963 г. Георги и Величка са семейство Аспарухови. Сватба – хем неизбежна заради искрената любов, хем форсирана заради желанието на Гунди Лита да живее с него в Пловдив.

“След това се разбра, че Георги няма право да остане, че ще го накажат за две години. Но най-важното, което разбра той – онези думи, че старите футболисти от “Левски” не го искат, всъщност е направена интрига. И нищо повече. Най-напред аз се прибрах в София и започнах да тренирам – за да види обществеността, че ще се връщаме в “Левски”.

Но имаше и странни преживявания покрай това. Най-напред ме намразиха левскарите, тъй като решиха, че като родена в Пловдив аз настоявам да сме там и Георги да играе в “Ботев”. След това ме намразиха пловдивчани, защото решиха, че аз съм го накарала да се върне в София. А всъщност истината беше тази, която разказвам. Но какво толкова е станало – обрах малко негативизъм и от двете страни, но после се върнахме в София и всичко беше окей. Голямата истина е тази –

сърцето си

теглеше

Георги към

“Левски”

Но той беше много елегантен човек и никога никъде не би се натрапил. Преживя много тежко онази интрига. Когато разбра, че не е истина, веднага му пролича, сияеше.

В “Левски” го приеха много добре. Станахме много близки със Сашо Костов и семейството му, с Вуцата. Но Георги си запази отличните отношения и с момчетата от “Ботев” (Пд), както и аз”, продължава разказа си съпругата на Георги Аспарухов.

След този много интересен момент от живота на Гунди - сватбата в Пловдив, и бързото завръщане в София всъщност започва и огромният възход на кариерата и личността на Аспарухов в “Левски” и националния отбор на България.

В днешни дни отбелязваме рождението на футболния великан, но приживе самият той не е имал време за празненства именно заради футбола.

“Рожденият и именият ден на Георги са през един ден. Задължително единия ден липсваше, а в повечето случаи - и двата. Когато беше на лагер в някой хотел, аз се появявах с торта, за да може поне да почерпи съотборниците”, допълва Лита.

“По време на лагерите им и аз, и доста други жени на футболисти доста обикаляхме наоколо. Включително, като ги вдигаха и по-надалеч - в Кюстендил, в Долна баня или във Витоша.

Георги беше домошар човек. Той обичаше да си е със семейството. И аз качвам Андрей на колата и отивам при него. Дори има една много популярна снимка как Георги подава топката с глава на Андрей. Е, тя е правена в Долна баня. “Левски” тъкмо се бяха обединили със “Спартак” и отидохме с Андрей да го видим. Георги каза: “Остави ми Андрей.” Той не беше навършил 4 г. Казах му: “Абе, недей така, бе. Много е малък още, понякога може още да се случи да се напишква. Взела съм само още един кат дрехи.” А Георги: “Не, ще се справим. Моля ти се, остави ми го.” Тогава са се снимали. Андрей си спал при него, Георги му прал дрешките и ги сушил по радиатори, за да го преоблича. Умееше да гледа Андрей както трябва”, хвали бащинските умения на Аспарухов тя.

“Имаше един масажист - дядо Насо. Когато Георги беше контузен, дядо Насо идваше у нас. Андрей веднага лягаше и той да му правят “матат”.

В деня след мач футболистите ги водеха на Долна баня, киснеха се в минералната вода, след това минаваха масаж. Тогава нямаше стимулиращи медикаменти. Възстановяването беше естествено. Техният допинг беше витамин С, шоколад и мед.

Имаше един голям левскар, казваха му бай Любо Меда. Той им носеше пчелно млечице и мед да си хапват.

Имаше и друг човек - Шумата. На него бизнесът му беше с горски гъби. На “Герена” след мач носеше гъби на момчетата. Друг човек - Милачко, носеше банички и кисело мляко. Спира на “Герена”, оставя един леген с кисело мляко, оставя и банички”, продължава историите от света на Гунди любимата му жена.

“Футболистите тогава бяха аматьори по душа, но абсолютни професионалисти в битието си. Това е уважението на публиката, нещото, което беше движеща сила за Георги”, допълва тя.

“Няма да забравя, когато сме водили разговори докога ще играе, тъй като краката му бяха много зле, особено левият - той беше разбит от ритане. Георги не можеше да носи обикновени обувки. Като стъпеше нормално, глезенът му опираше в земята. Подут и деформиран. Та в онези разговори Георги ми казваше:

“Ще играя, докато

мога да покажа

нещо интересно

на публиката

Това му беше смисълът - да зарадва хората. Той и хората от неговото поколение съзнаваха, че футболът не е бизнес. За него футболът беше изкуство”, продължава Лита.

Има един въпрос, на който може би само тя знае отговора: “Имало ли е момент след брутално наритване, в който Георги е споделял, че иска да се откаже?”

“Знаеш ли какво ми каза един път? “По-добре да ми отрежат крака, за да ме оставят на мира”, отвръща Величка.

“Георги често играеше на инжекции. Мачът свърши. Прибира се вкъщи. Тогава кракът е изстинал и само той си е знаел какво е изпитвал, но аз знам какво съм виждала -

Георги си е блъскал

крака в стената

само и само да има

друга болка,

да не е тази.

Той има две операции на левия глезен. Георги няма контузия на десен крак, всичко е на левия. И всичко е от вътрешното първенство. Георги няма тежка контузия от международни мачове, а е играл в много люти срещи. Спомням си Розато от “Милан”. Мислех си, че ще ми върнат Георги на носилка след този мач. Розато му беше на гърба, в краката, къде ли не. Викам си: “Край, смля го.” А Георги излезе без драскотина.

Но по онова време нашите играчи си бяха аматьори. Онези като “Милан” бяха професионалисти - те си знаеха, че това им е бизнесът, това им е работата. И се пазеха един друг. Нищо, че са противници”, разказва още тя.

Всъщност единственият международен мач, на който Лита е била със съпруга си, е в Милано през 1967 г. срещу “Милан”.

“Кой ни пускаше нас тогава да ходим навън? Тогава отидохме няколко жени на футболисти. Те летяха с чартърен самолет, ние пътувахме с влак. Беше много тежко - през цяла Югославия, Триест, Милано... На връщане се разревах и му викам на Георги: “Вържете ме за опашката на самолета, но ме вземете в самолета.” Той вика: “Не може, няма как. Айде, да си самичка, ще се моля на колене, може и да стане. Но няма как.”

Тогава в Милано спахме в ужасен хотел - имаше само кана за вода и леген. Нямахме парички. Бяхме тръгнали с по 30 долара. носехме си и храна. Моят баща ми каза: “Не гледай хотели, ще търсиш някое Алберго.” От италиански малките хотели са си запазили това име. И аз още на гарата го открих в някакъв справочник. Аз бях и преводачът на групата. Като пристигнахме, отидохме да видим мъжете си. От “Милан” ни питаха къде спим, не им казахме, беше ни срам. Как ни откриха къде сме отседнали, нямам представа. Но беше доста гадничко. За нула време ни откриха. Като се върнахме, на леглата на всички жени имаше букети с картичка от “Милан”, спомня си още Лита.

Точно това пътуване можеше да е съдбоносно - италианците предлагат на Гунди заплата като на най-големите си звезди, за да остане веднага с жена си, а той да носи екипа на световния гранд.

“След като свърши мачът в Милано, отидохме в хотела на футболистите. С Георги седнахме да пием кафе. Дойде група от 4-5 души начело с президента на “Милан”.

Тайният изкуствовед,

както им викам аз на

ченгетата, обикаляше

наоколо и лицето му

беше не бяло,

а пепел от цигари

Не можеше нищо да направи. Ние ако бяхме решили да останем, край.

Георги поначало въобще не искаше да се говори на тази тема. Но на мен ми беше любопитно и си викам: “Чакай сега да разбера колко струваш.”

А когато им казах: “Ние имаме дете в България”, те отговориха директно с име: “Андрей ще бъде тук до един месец.” Не се и съмнявам, че щяха да го направят. Директно си искаха да останем. А след това тук щяха да разкатаят милата мамица на целите ни фамилии”, допълва Лита историята за отхвърленото предложение от “Милан”. История, описваща какво е Гунди. Човекът, който чува невероятната оферта и се обръща към жена си с думите: “Кажи им, че има една страна България и в тази страна България има един отбор “Левски”. Може и да не са чували за него… В този отбор съм се родил – в този отбор ще умра!”

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 

Бомба разрушава родната къща на Георги Аспарухов

Кариерата на Гунди тръгва като вратар в махалата