В сърцето на черния континент намерихме българин с присъда, укриващ се с украински паспорт

Преди няколко месеца един британски журналист започна да търси много настойчиво контакт с мен. Оказа се от някаква организация за разследваща журналистика, базирана в Лондон. Това, което живо го интересуваше, бе какво съм имал предвид, когато съм написал за един мой герой във вестника, че "ако старите му приятели го посрещнат в София, още от летището ще го закарат директно на Витоша".

"Ама как се превежда това на английски, какво означава?!", искрено се чудеше колегата от Лондон.

Все пак той беше англичанин, а те още не се бяха разселили така нагъсто в страната ни в началото на 90-те години, когато тези излети в близката планина бяха неразделна част от всекидневието в българския престъпен свят.

В онези години да те повозят в багажника на кола до някоя запустяла поляна на Витоша беше почти толкова често срещан туристически маршрут, колкото е днес всяка сутрин трафика от Перник към София. Наистина. Пътуваше се много в тази посока. А някои от пътниците бяха с еднопосочен билет.

Дори и без да разбира това, колегата от Лондон беше наистина загрижен. Беше научил за мое старо разследване за един герой, когото бях открил през 1997 г. в Африка да организира международно източване на кредитни карти, парите от което препираше през казино и частно тото в Найроби, Кения. Там в онези години той се криеше от българското правосъдие, а днес от многобройните си приятели, които го чакат на летището в София с широко отворени багажници :)

Оттогава досега точенето на чужди банкови карти не спира от същото място. Пише го всяка година в доклада на ДАНС. Но историята бе придобила и английски привкус, след като моят кенийски герой със своята съвсем легална компания за спортни залози бе започнал много агресивна спонсорска кампания на Острова и от щаба си в Ливърпул спонсорираше Евертън, Хъл, Саутхемтъпн и Арсенал.

Как обаче българските тарикати стигнаха до английската висша футболна лига? Историята започва много по-рано и бе разказана първо, естествено, на страниците на вестник "24 часа".

Никога няма да забравя как в едно кафене на ул. "Иван Асен" зад старата редакция на вестника в Полиграфическия комбинат се срещнах с един човек, който започна да ми разказва за българската следа в Кения. Случи се през 2006 г.

От това заведение между другото започват поне още три големи мои истории, които се превърнаха в дълги поредици в "24 часа", а някои станаха и част от документалните ми книги. Там се срещнах с Поли Пантев ден преди да отлети за Аруба, където бе застрелян в главата. Също и с Георги Стоев, който завърши по същия начин, но 7 години по-късно в София.

При първоначалния разговор обаче кенийската история не бе особено интригуваща. Разказаха ми за някаква група, която точи чужди банкови карти в онлайн покер игри. По-интересно стана, когато в историята бяха замесени вечния аферист Боян Петракиев-Барона, Герасим Николов-Геро и неизвестния за мен дотогава Красен Тенев.

Първите двама бяха разследвани за прословутото отвличане срещу откупи на 14 сръбски шофьри на тирове край Сливница през 90-те години. Но Красен Тенев се оказа още по-интересен - бивш преподавател по английска филология в Шуменския университет. Още по-любопитно стана, когато намерих черно-бяла снимка, на която той бе на трибуната до президента Желю Желев на митинг на СДС от зората на демокрацията в Шумен.

По-късно разбрах, че Тенев и Геро имат казино в Кения. А когато бившият университетски преподавател получи в България задочна присъда за производство на фалшиви бендероли, буквално хванах първия самолет за Найроби.

В кенийската столица с туристическа шапка на главата и с голяма карта в ръце, която криеше фотоапарата ми отдолу, трябваше да снимам в сърцето на Африка двамата мъже, които бяха издирвани от българското правосъдие.

Наснимах големите имения, в които българите живееха в Найроби, но голямото чакане падна пред един мол в града, където Красен Тенев трябваше да се появи за среща с друг българин. Там буквално търках очи от изумление, когато видях на първия етаж в комплекса будка за продажба на фишове за ТОТО 6 от 49. Оказа се, че частната компания за залози е на Николов и Тенев. Търсени в България (Николов вече само като свидетел по дело), а бившия СДС активист с 11-годишна присъда от първа инстанция, двамата бяха проспериращи бизнесмени, укрити на друг континент, а на сайта на тотото имаха снимка с вицепрезидента на Кения.

Красен Тенев се оказа там с фалшиви документи - с паспорт на украинец и с ново име - Фьодор Ковал. След като му направих десетки снимки и приключих проучването си в Найроби, излетях по най-бързия начин обратно за България, защото в Африка и тогава и днес можеш да изчезнеш за 60 секунди, без от теб да остане нищо. Особено, ако този, който го иска, има снимка с вицепрезидента.

Публикувахме една голяма поредица във вестник "24 часа" и се оказа, че сме свършили голяма работа за Интерпол, тъй като до публикацията властите в България не знаеха къде се укрива Тенев и той бе обявен само за общодържавно издирване.

По-късно присъдата му бе намалена на 7 години, но е окончателна. А днес всеки може да види снимката му на сайта на Интерпол, който го издирва вече с червена бюлетина, с която се търсят особено опасни престъпници.

Ето така "24 часа" остави своята скромна, но съдържателна следа в историята на международното издирване.